Поправките в Закона за потребителския кредит разбуниха духовете и в парламента, и в банките, и сред хората. В петък пленарна зала зажужа като кошер след изненадващото гласуване на 50% таван за бързите заеми. Утре предстои да видим дали приетите текстове ще се прегласуват и какво ще пише в заключителните разпоредби на закона.
Гласуваният таван от 50 процента за разходите по потребителските кредити ще остане. Но е твърде спорно дали ще позволим промените в Закона за потребителския кредит да действат за вече сключените договори. Това коментираха неофициално депутати от БСП пред "Стандарт". Днес народни представители от соцпартията и ДПС ще обсъдят вариантите в преходните и заключителните разпоредби. "Малко вероятно е да приемем действие със задна дата, тъй като това не е юридически издържано по отношение на вече подписани договори", коментираха неофициално членове на парламентарната комисия по бюджет и финанси.
В петък по предложение на червените депутати Георги Кадиев, Георги Анастасов и Борис Цветков изненадващо в пленарна зала избраниците одобриха, че годишният процент на разходите (лихва плюс всички такси - ГПР) по потребителски кредит не може да бъде по-висок от 5 пъти законната лихва по просрочени задължения. Тя е 10% плюс основния лихвен процент, в момента 0,4 на сто, или общо 50,4%.
Промените имат за цел да сложат "юзди" на т.нар. бързи кредити, при които лихвата достига 300-400 процента.
Предложението бе подкрепено в зала въпреки становището "против" на комисията по бюджет и финанси и отрицателните изказвания на Йордан Цонев от ДПС и Румен Гечев от БСП - вносители на основните промени в закона за потребителските кредити. Според тях поправките били прецедент и лош сигнал към Европа.
Още в зала Кадиев обяви, че "всички настоящи договори, които не отговарят на този закон, ще се считат за невалидни". Дебатите обаче се разгорещиха и избраниците оставиха за тази сряда да определят откога влиза в сила поправката в Закона за потребителския кредит. Още след гласуването депутатите се разделиха на две за действието на закона. "Ако решим да важи със задна дата, ще създадем хаос в банковата система", обясняваха народни представители. Други пък се аргументираха, че ако промените засегнат сегашните договори, най-много ще се помогне на хората, взели "бързи" кредити.
Според приетите законови промени, договорът за потребителски кредит ще се сключва в писмена форма, като всички елементи ще се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 пункта. Кредиторите няма да събират такси и комисиони за усвояване и управление на кредита. А за едно и също нещо няма да се събира такса повече от веднъж.
Според червени депутати, макар че поправките са в Закона за потребителския кредит, новите текстове ще засегнат и ипотечните заеми, които всъщност били вид потребителски.
Експерти: Махането на такси ще се компенсира
Поставянето на законов таван върху цената на кредита може да предизвика непредсказуеми обрати при предстоящото догласуване на текстовете в сряда (2 април). Запознати с банковото и европейското законодателство се опасяват, че този текст е прецедент и ще предизвика неодобрение от Брюксел. Очевидно поправките засягат пряко т. нар. бързи кредити, които напоследък са под прицела на законотворците. Банкерите не се вълнуват от този текст, защото и в най-лошия случай ГПР при техните потребителски заеми е около 20%, коментират запознати. Други, вече одобрени предложения, са премахването на таксите за усвояване и управление на кредита. Таксата за усвояване е еднократна и се плаща, след като заемът вече е одобрен и предстои парите да бъдат прехвърлени по сметката на клиента. Остава обаче таксата за разглеждане на искането за кредит, която не е особено висока - между 20 и 50 лв. еднократно. Тя обаче може да нарасне, ако другите две такси бъдат отменени, коментират експерти. По-съществена е таксата за одобрение (или разглеждане) на заема. При потребителските тя е обикновено около 2,5% върху сумата, независимо дали кредитът е в лева или в друга валута. При кредит от около 50 хил. евро например, това прави 1250 евро, което не е малко и за банките ще е трудно да избият тази сума. Що се отнася до таксата за управление, която е ежегодна (напоследък се води ежемесечна), тя обикновено се движи около 80-120 лева годишно. Тази такса нерядко се дублира с таксата за управление на сметката, по която се обслужва заемът, но тя не е обект на закона за потребителския кредит, следователно остава.
Банкери и банкови анализатори обаче в прав текст заявяват, че премахването на едни такси и комисиони ще наложат оскъпяването на заемите чрез увеличаването на други. Що се отнася до гласувания текст за действие със задна дата на облекченията, това и сега съществува. Банките предоговарят заеми по нови условия (най-вече по-ниски лихвени нива, приети след одобрението на кредита). Според Виолина Маринова, шеф на Банка ДСК, право на клиента е да поиска неговите права да се изравнят с тези на по-новите клиенти и банките нямат право да му откажат. Това би означавало дискриминация на старите клиенти, обяснява Маринова. Друг обаче е въпросът, че в този случай се подхожда като към искане за нов кредит и се плащат всички изискуеми такси наново. Така че клиентът сам преценява дали това му е изгодно.
Банкерите мълчат
Банкерите не желаят да коментират новите текстове в Закона за потребителския кредит, стана ясно от анкета на "Стандарт" сред съсловието. Въпреки че вчера се беше събрал целият управителен съвет на Асоциацията на банките в България на редовното си годишно общо събрание, темата изобщо не бе повдигната, коментираха участници в събитието. Не се знае какъв ще бъде окончателният вариант на законовите промени, които ще бъдат гласувани в сряда, може да претърпят значителни промени и всякакви коментари да станат излишни, обоснова отказа си шеф на един от големите трезори у нас, който не пожела името му да бъде цитирано. Когато са ни искали мнението, винаги сме се отзовавали и сме казвали какво ще последва от едно или друго решение, каза преди време председателят на асоциацията и шеф на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. Една от основните причини е, че не желаем да се водят диалози през медиите, което не е професионално, особено при такива важни случаи, допълни тогава той. Но по принцип нито АББ, нито отделните банкери коментират новите текстове в един от най-важните банкови закони, още от възникването на различните идеи за прекрояване на законодателството.
Край на договорите, подписани вкъщи
Моделът за отпускането на бързи заеми по домовете е застрашен от бъдещите промени в Закона за потребителския кредит. "Тази линия за отпускане на кредити по домовете може да отпадне, ако бъде поставен посоченият праг на разходите по заемите от 50%", коментира пред "Стандарт" експерт от бранша, пожелал да остане анонимен. Както е известно, повечето компании поддържат мрежа от кредитни консултанти, които са упълномощени да подписват договори с потребителите по домовете, след което лично те да събират погасителните вноски по вече изтегления заем. "Хипотетично, ако има таван на лихвите, този бизнес модел няма как да функционира", потвърждава тези опасения директор на небанкова институция, също пожелал да остане анонимен. По думите му търговската структура от кредитни консултанти е скъп инструмент, който не би могъл да се поддържа при подобно ограничение на цената на кредитите.
Освен това бързите кредити ще станат доста по-недостъпни за потребителите. Това е така, защото тези заеми се характеризират с облекчена процедура по кандидатстване, която носи риск и той се калкулира в цената на кредита. Въпросът пред небанковите институции е дали ще орязват разходи и услуги, или директно ще предпочетат да се изтеглят от родния пазар, става ясно от думите на хора от бранша. Според тях регулаторни мерки, като по-висок собствен капитал или задължителен лицензионен режим за небанковите институции, са решения, които няма да навредят на пазара, за разлика от административното поставяне на таван върху цената на заема. Всички представители на небанковите институции, с които се свърза "Стандарт", изчакват търпеливо какво ще се случи с окончателната редакция на промените в Закона за потребителския кредит. Не липсват обаче и мнения, които издават увереност, че законотворците ще преосмислят промените в закона за тавана на ГПР. Дали това ще се случи, ще видим на утрешното пленарно заседание в парламента.
Печалбата на банките скочи с 34% за година
Печалбата на търговските банки скочи с 34,5% за година, сочат данните на БНБ към края на февруари. Общата печалба за първите два месеца на 2014 г. достига 149,1 млн. лева, докато през същия период на м. г. тя е била 110,9 млн. лева, или с 38,2 млн. лева по-малко. През февруари банките са генерирали печалба в размер на 76,6 млн. лева. Това е с 28,5 млн. лв. (+37,2%) повече спрямо февруари 2013 г., когато печалбата е била 48,1 млн. лева. Този финансов резултат е постигнат при минимален спад както при приходите от кредити, така и при разходите по депозити. Приходите от лихви достигат 741,9 млн. лева, което е с 18,2 млн. лева (-2,4%) по-малко от същия период на м. г. Разходите за лихви възлизат на 319,4 млн. лева - спад от 40,5 млн. лева (-11,3%) спрямо първите два месеца на 2013-а. Приходите от такси също отчитат минимален спад на годишна база в размер на 3,9 млн. лева (-2,6%), достигайки до общата сума от 144 млн. лева. За сметка на това обаче банките записват по-ниски разходи за обезценка. За първите 2 месеца на 2014-а тя е била за 111,4 млн. лв., което е с 39,5 млн. по-малко (-26%) спрямо същия период на м. г. Освен това трезорите успяват да генерират нетна печалба от валутна търговия от 21 млн. лева, която м. г. е била 18 млн. лева.
Намаляването на цената не става административно
Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Кредит Център и www.creditpoint.bg.
Намаляването на цената на кредитите не става със законови промени, а със стабилна и работеща икономика, ниска безработица, по-високи и стабилни доходи. От 2009 г., когато лихвите по ипотеките се движеха между 8.5 и 10%, сме свидетели на постепенно намаляване в резултат на стабилизирането на пазарите до сегашните нива от 6.25 - 7%. Това е понижение на цената на кредитите с около 25% и се дължи на чисто пазарни принципи. Законодателят прибързва с промените за ипотечните кредити, въвеждайки корекции по тях в Закона за потребителския кредит. Ипотечният кредит е много важна финансова сделка за домакинствата в България и би трябвало европейската директива за този тип заем да бъде основа за създаване на отделен закон за него, който да отговори на всички изисквания в евродирективата.
Като цяло промените са позитивни. Премахването на таксата за предсрочно погасяване е важно за потребителите. Инициативите за по-прозрачно определяне на лихвите ще отговорят на изискванията на част от клиентите. Важно е също да се знае, че промените ще важат само за кредитите, отпуснати след приемането на закона. За вече отпуснатите кредити остават договорените условия в договорите между клиентите и финансовите институции.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
