Лют спор за минималната заплата ще се заформи на заседанието на тристранния съвет в петък. Синдикатите твърдо настояват най-ниското месечно възнаграждение да се вдигне с 30 лв. до 340 лв. от 1 април като мярка за намаляване на социалното напрежение. Работодателите пък предупреждават, че ако това се случи, много малки и средни фирми ще бъдат принудени да съкратят нискоквалифицирани работници и така ще се утежни още повече положението на хората, които не могат да си платят тока и парното.
От септември 2011 г. до момента най-ниското месечно възнаграждение е увеличено с близо 30% - от 240 на 310 лева. Пореден ръст от 1 април означава скок от 42%, изчисляват от работодателските организации. И посочват, че този ръст далеч изпреварва темпа на увеличаване на производителността на труда за този период.
Позицията на бизнеса е изразявана многократно - да се договарят различни минимални заплати по икономически дейности, като се отчита конюнктурата в бранша, заяви шефът на АИКБ Васил Велев. Той припомни, че на практика като се прибави класът за прослужено време, минималната заплата в момента е 330 лв. Нейното вдигане ще увеличи и разходите на работодателите за социални осигуровки.
Няма връзка между вдигането на минималната заплата и безработицата, контрираха от КТ "Подкрепа". Статистиката показва, че ръстът на безработицата е заради загубата на пазари вследствие от кризата, а не от повишаването на най-ниското месечно възнаграждение през годините, заяви Николай Николов, експерт от КТ "Подкрепа". Синдикатите подчертават, че България е страната член в ЕС с най-ниски заплати и категорията "работещи бедни".
В петък тристранката след 5-месечно прекъсване се събира отново. Тя ще се излъчва онлайн и се очаква на нея да се обсъдят предложените вече от синдикатите мерки за компенсиране на доходите на най-бедните групи от населението. Освен по-висока минимална заплата те настояват за допълнителни енергийни помощи, 20 лв. добавка всеки месец към пенсиите до 200 лв., вдигане на майчинството от 240 на 310 лв. и ваучери за храна от 40 лв. месечно за хората със заплати до 350 лв.
Работодателските организации очакват първо да чуят какво е състоянието на бюджета и какви са резервите, за да подкрепят компенсиращи доходите мерки. "Доколкото разбираме, няма голяма възможност за допълнителни разходи", коментираха от бизнеса след среща вчера със социалния вицепремиер Деяна Костадинова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
