2025 година нма да е щедра в икономически план нито за България, нито за Евопа. Макар да се смаляват прогнозите за световна рецесия, оживлението в потреблението, натъпило след пандемията, отстъпва мястото си за предпазливите покупки и сигурните инвестиции. Нестабилната политическа обстановка в България прави непредсказуемо членството ни в еврозоната. Вдигането на заплатите от януари се очаква да доведе до ново забързване на инфлацията. Забавянето на германската икономика повишава икономичекия риск за останалите страни от ЕС. Цената на горивата се очаква да остане на сегашните нива, а по-голямо търсене ще има само в Азия и Близкия изток. Най-сигурната инвестиция си остават благородните метали, а златото и среброто ще ударят нови рекорди. Победата на Тръмп предизвиква оживление на пазара на биткойни. Намалените лихви отприщват имотния пазар на Запад, но у нас прогнозите вече са противоречиви. Същестува и реален риск за наемодателите.
- Заплатите ускоряват инфлацията
Според прогнозата на БНБ от началото на следващата година се очаква инфлацията отново да започне да расте, въпреки забавянето на темпа й през 2024 година. Причината за скока ще е ръстът на доходите, който ще увеличи вътрешното потребление. То от своя страна ще окаже натиск на цените нагоре - най-вече на услугите и хранителните продукти.
От 1 януари 2025 г. минималната заплата ще нарасне с 15% - от 933 лв. на 1077 лв. В системата на МВР и Министерство на отбраната са заложени увеличения на възнагражденията с 30 до 50%. До 20% ще бъде и увеличението на учителските заплати, както и на преподавателите и асистентите във висшето образование. Очаква се и отмяна на диференцираната ставка от 9% ДДС за ресторантьорския бранш, което ще повиши цената на услугите.
Поддържането на бюджетни дефицити, финансирани с външни емисии на ДЦК, ще осигури отново висока ликвидност в банките у нас. Това е и причината в нашата банкова система да не бъде пренесена паричната политика на ЕЦБ за повишение на лихвите по кредитите.
- Еврозоната остава далече от нас
2,5% годишна инфлация в края на 2025 г. прогнозират за България анализаторите на глобалния лидер в застраховането на търговски кредити Allianz Trade. Това прави много вероятно България да отговори на сегашния критерий на Европейската Централна Банка за средното ниво на инфлация на база хармонизирания индекс на потребителските цени да не надхвърля референтната стойност за ценова стабилност от 3,3%. Но дори това да се случи, е много малко вероятно страната да се класира за Еврозоната. Причината е, че референтната стойност се определя на база на трите държави в Европейския съюз с най-ниската инфлация. Там обаче инфлацията паралелно също намалява до края на 2025 г. и съответно контролният праг за България също ще се понижи осезаемо.
По-ниската инфлация в Европа се обяснява с намалението на цените на енергийни и неенергийни индустриални суровини през 2024 и с подобните очаквания за 2025 г.
- Растежът се забавя
БВП се очаква да нарасне с 2,1 % през 2025 г. Въпреки че ръстът на частното потребление може да се забави, вътрешният пазар ще остане основният двигател на растежа. Очаква се износът да продължи да се увеличава след спада през 2023 г. Предвижда се фискалният дефицит да достигне малко под 3% от БВП и през 2025 г. Държавният дълг ще нарасне до около 26% от БВП до 2025 г.
Но тови фон Allianz Trade продължава алармира за риск от рецесия в Еврозоната и в САЩ. Експертите прогнозират ръст на БВП на глобално ниво отново около 2,8% през 2025 г. Но смятат, че растежът ще се забави до 1,7% в САЩ и може да достигне максимум до 1,4% в Еврозоната през 2025 г. За Китай се очаква ръст на БВП 4,3 %.
- Повече петрол само за Китай и Близкия изток
Организацията на страните- износителки на петрол (ОПЕК) продължава да очаква растеж на търсенето на петрол през 2025 г. Светът ще потребява 105,57 милиона барела дневно. Това увеличение обаче се дължи на страните, които не са членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) - с около 1,7 милиона барела дневно, основно Китай, както и Близкия изток, Индия и Латинска Америка.
- Среброто ще е хитът за годината
През изминалата година среброто се бореше да не изостава от златото, което постави няколко нови рекорда, докато неговият "сребърен" роднина остана под 30 долара за тройунция. Очакването е това да се промени през 2025 г. В прогнозата на UBS се отчита нарастващото геополитическо напрежение, което вече доведе до поскъпване на златото с 35%, а търсенето продължава да е силно на фона на множество рискови събития и намаляване на лихвените проценти по света.
По данни на Световния съвет по златото (WGC) общото търсене на злато е нараснало с 5% на годишна база, като за първи път тримесечната стойност на златото е надхвърлила 100 млрд. долара. Търсенето продължава да се увеличава, тъй като централните банки в Азия продължават да купуват злато, а Федералният резерв на САЩ започна намаляване на лихвените проценти.
Очаква се цената на златото да се повиши до 2900 долара за тройунция до септември 2025 г. Среброто също ще поскъпва с очаквания то да достигне 36-38 долара за тройунция през 2025 г. Препоръката към инвеститорите е да останат в дълги позиции или да използват метала за възможности за доход. Очакванията за цените на двата метала е те да поставят нови върхове между 2026 и 2027 г.
- Биткойн изживява ренесанс
Standard Chartered прогнозира значителен ръст за пазара на дигитални активи, като смята, че той може да се увеличи четирикратно до края на 2026 г. Причината са регулаторните промени, които се очакват след победата на Доналд Тръмп и намесата на Илон Мъск в този процес.Тази политическа промяна се вижда като катализатор за масовото приемане и установяването на реални случаи на употреба в целия крипто пазар.
Аактивите, свързани с практически приложения, като Solana (SOL) се очаква да надминат Биткойн и Етериум поради ролята им в области като децентрализираната инфраструктура, игри и социални платформи. Предвижданите ценови цели за края на 2025 г. са $200,000 за Биткойн и $10,000 за Етериум.
- Несигурността се пренася върху имотите
Според последните данни за 2023 и 2024 г., цените на жилищата в България нараснаха с около 10-15% годишно. Основен фактор за този ръст са инфлацията и увеличаването на разходите за строителство, включително материали и работна ръка. Ако тези фактори продължат да влияят на пазара, е възможно цените на имотите в България да продължат да се покачват с подобен темп и през 2025 г.
Въпреки това повечето икономически прогнози сочат, че ръстът на цените може да се забави поради нарастващите лихви по ипотечните кредити, както и заради повишено предлагане, особено в по-големите градове като София, Пловдив и Варна, превдид завършването на текущи проекти. Третата причина е икономическата несигурност, която може да накара някои потребители да отложат покупката на жилище. Не бива да се подценява и инфлацията, която ще създаде нови проблеми на строителните компании във връзка с разходите им. Това може да затрудни достъпа до по-достъпни жилища и да задържи цените на високото им ниво.
Доста по-малко са факторите, които са в другата посока - увеличено търсенето на жилища. Първият е нарастващият брой млади семейства. Вторият е увеличената миграция към по-големите градове.
В същото време има предупреждение от експертите за риск от забавяне или дори спад в цените на наемите през 2025 г. Един от основните рискове е свързан с възможността за икономическа рецесия, която може да намали доходите на потребителите и да доведе до по-ниско търсене. Ако броят на новите жилища на пазара продължи да расте, а търсенето намалее, има вероятност да се получи дисбаланс, който да доведе до спад на цените.
Като обобщение, пазарът на недвижими имоти през 2025 г. е трудно предвидим, но въпреки натиска от инфлация и високите строителни разходи, очакванията за увеличаване на лихвите и несигурността на глобалната икономика могат да доведат до забавяне на ценовия растеж или дори до спад на цените в определени региони.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
