София. Близо 15 млрд. лева е общият размер на дълговете на фирми и граждани, дадени за събиране от колекторски фирми и съдия-изпълнители. Данните са към края на 2012 г., научи "Стандарт". Скокът само за година е драстичен - през 2010 г. бирниците са търсили 2,5 млрд. лева.
Към момента събраните задължения са едва 1,1 млрд. лева. Хората основно дължат пари на мобилните оператори, топлофикационните и електроразпределителните дружества, както и на банките. Бизнесът е в капана на междуфирмена задлъжнялост, а повечето от компаниите са едновременно и кредитори, и длъжници. За да се издължат, те се обръщат към нови кредитори за нови суми и така затъват още повече. Близо 215 000 са образуваните дела срещу длъжници само при частните съдебни изпълнители. От тях около 55 000 са приключили, но тенденцията и през настоящата година е броят им да нараства.
Растежът на задълженията се оказва златна мина за колекторските фирми - не само нашите, но и от чужди държави. Цената на един пакет от несъбрани вземания може да се продаде за 10-12% от стойността му. Например, ако банка реши да изтъргува просрочени заеми на стойност 20 млн. лева, колекторската фирма, която иска да купи дълговете и да ги управлява, ще трябва да плати само 2 млн. лева. Това разказва за "Стандарт" Борислав Минев, управител на фирмата за събиране на вземания "Кредитинс". Заемът става изискуем, когато не се погасява повече от 90 дни. Ако е обезпечен с някакъв залог, например ипотека, банките предпочитат да усвоят обезпечението. "Необезпечените вземания, основно потребителски кредити, са по-удобни за продажба. Когато имаме потребителски кредит за 2 хил. лева например, по него са плащани лихви. Когато банката направи заема изискуем, изчислява колко лихва е платена и дали покрива по-голямата част от главницата по кредита. Така преценява на каква цена да го продаде", обясни Минев. В някои случаи сумата може да стигне и до 50% от стойността, обясняват банкери.
Продажбата на пакет от несъбрани вземания е доста печелившо начинание - както за банките, така и за колекторските компании. Трезорите имат възможността да си покрият главницата, а колекторите - да съберат вземания, надвишаваща неколкократно платената сума.
Цената на пакетите несъбрани вземания варира между 5 и 15% от стойността им, посочват от "Агенция за събиране на вземания" (АСВ). Цената зависи от много фактори, като например за какви дългове става дума - ток, телефон, бърз заем и т.н. Колекторските фирми могат да бъдат наети и само да съберат дадени вземания, като в замяна получават комисиона между 3 и 30% от дълговете. "Този пазар има голям потенциал", категоричен е Борислав Минев от "Кредитинс". Това се потвърждава и на практика, тъй като съвсем скоро фондът Emerging Europe Accession Fund, управляван от Axxess Capital, придоби мажоритарен пакет в компанията за събиране на вземания "Фронтекс" и обяви големи амбиции за развитието си на родния пазар. Основните инвеститори в този фонд са Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD), Европейският инвестиционен Фонд (EIF), Черноморската банка за търговия и развитие и други.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
