Дните преди Коледа са традиционното време, когато "Стандарт" поставя допълнителен акцент върху проблема с качеството на стоките и отговорните производствени и търговски практики. И тази година вестникът стартира инициативата "Да на българското" с призив към потребителите да купуват стоки родно производство, а към производителите и търговците - да бъдат коректни към своите клиенти. Дискусията "Да на българското" ще се проведе днес от 11 часа в зала 8 на НДК. На нея ще присъстват земеделският министър Десислава Танева, зам.-министърът на икономиката Любен Петров, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, шефът на Държавен фонд "Земеделие" Румен Порожанов, на Агенцията по храните проф. Пламен Моллов, бизнесмени, браншови организации, представители на медиите, депутати. Ще дискутираме темите има ли ментета на пазара на биопродукти и защитени ли са потребителите, равнопоставени ли са българските и чуждите стоки и как държавата ще стимулира родните производители.
Производители искат защита срещу нелоялни търговци, веригите настояват за сигурност
"Ако всеки от нас похарчи 100 долара годишно за стоки, произведени от местния бизнес, това ще вкара допълнителни три милиона долара в икономиката ни и ще доведе до откриване на хиляди работни места. Подкрепете местния бизнес!" Това е призив, който отправи преди коледните празници организирана във Фейсбук група #supportlocalbusiness (в превод - подкрепи местния бизнес). В нея са се включили представители на малкия бизнес и потребители от десетки страни по света.
Същият принцип трябва да се приложи и у нас, казват родните производители. Когато купуваме патриотично, ние подпомагаме откриването на работни места в страната, коментират от Съюз "Произведено в България". Затова бихме искали да получим допълнителна подкрепа от държавата за инициативата си "Избирам българското", каза председателят на организацията Лукан Луканов. Според него освен с финансова подкрепа, държавата може да помогне по още няколко начина. Единият е прегласуването на промените в Закона за защита на конкуренцията, който беше приет от миналия парламент, но върху него беше наложено вето. "Текстовете бяха приети без нито един глас против, макар да имаше въздържали се. Надяваме се законът да бъде гласуван отново и приет във вида, в който беше приет от предходния парламент", обясни Луканов. Промените, гласувани от депутатите, бяха върнати за преразглеждане от президента Росен Плевнелиев. С новите текстове в Закона за защита на конкуренцията се въвежда нов термин - "значителна пазарна мощ". Такава се смята, че притежават фирми, които са с оборот над 50 млн. лв. Тези компании са задължени да обявяват предварително типовите си договори с доставчици и да получават одобрение за тях от Комисията за защита на конкуренцията. Освен това има изискване в контрактите да се залагат само такси, срещу които стои реално предложена и извършена услуга.
Съюз "Произведено в България" иска да се коригира и понятието за малко, средно и голямо предприятие, за да може повече фирми да кандидатстват за европейско финансиране. "Фирмите, които у нас се смятат за големи, в Германия биха били микропредприятия", коментира Лукан Луканов. Той обясни, че голяма част от компаниите и в момента отговарят на две от условията за кандидатстване за еврофинансиране - оборот и стойност на активите, но имат повече работници, отколкото изискват правилата. "В такъв случай, за да кандидатстваме за финансиране, трябва да уволняваме работници. За да не се случва това, държавата трябва да нотифицира нови правила в Брюксел, с които изискването за брой работници да отпадне", смята Луканов.
"Няма предизвикателства, с които търговците и доставчиците да не могат да се справят заедно", коментира Йордан Матеев от Сдружението за модерна търговия. Той посочи два основни проблема, които стоят пред бизнеса - съдебната система и сивият сектор. "Ако не можеш да си сигурен, че договорът, който си подписал, ще се спазва и че собствеността ти е гарантирана, няма как да работиш спокойно. Самите производители ще ви кажат, че основният проблем за техния бизнес е сивият сектор, защото те не могат да се борят с компании, които, само заради избягване на плащането на ДДС, са в състояние да предложат с 20% по-ниска цена", каза Матеев. Според него друг проблем, който стои пред българския бизнес, са скъпият ток, неравномерното разпределение на субсидиите и руското ембарго.
Фурните: ДДС за хляба да е 5%
ДДС за хляба да стане 5%, а за останалите основни стоки - 10 на сто. Това предложи Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, при обявяването на кампанията "Купувам българско", организирана от БНТ2. Специален стикер, който досега носеха млечните продукти, произведени от компании, част от инициативата, вече ще се слага и върху хлебните и сладкарските изделия на 34 фирми. Когато купувате продукт с този стикер, ще сте сигурни, че за него са платени всички данъци и така се гарантира, че близките ви ще си получат пенсиите и заплатите, обясни Кукушева. "Самата аз като клиент подкрепям каузата "Купувам българско", защото избирам само храни родно производство", коментира земеделският министър Десислава Танева.
"Предвиждаме мерки за облекчаване на бизнеса чрез намаляване на административната тежест. Едно от предложенията ни, което разглеждаме заедно с финансовото министерство, е свързано със засилване на контрола върху събираемостта на ДДС", обяви още тя. "Доказано е, че храните, произведени на мястото, където човек живее, са най-полезни за здравето му", каза и шефът на Българската агенция по безопасност на храните проф. Пламен Моллов. Той съобщи, че има внесено искане от 6 браншови организации за удължаване на срока, в който могат да се продават стоки, които не отговарят на новите правила за етикетиране, влизащи в сила от 13 декември. Те изискват ясно обозначаване на всички съставки, алергените в продуктите, както и точно изписване на срока на годност. Засега такова удължаване не се предвижда, но първите няколко месеца инспекторите няма да налагат санкции, а само ще пишат предписания, увери Пламен Моллов.
Приоритет №1 е качествената храна
Цвета Караянчева (ГЕРБ)
зам.-председател на комисията по земеделие и храни
Българските производители винаги са били приоритет в програмите и управлението на ГЕРБ. През следващите месеци ще стартираме редица мерки за насърчаване на пазарно ориентираните, конкурентоспособни земеделски стопанства и преработвателни предприятия с оглед осигуряване на по-евтина и по-качествена храна за потребителите.
Ненужните такси помпат цените
Корнелия Нинова (БСП)
член на икономическата комисия в НС
С колегите от БСП внесохме отново поправки в закона за защита на конкуренцията. Така гарантираме равнопоставеност на българските производители спрямо големите търговски вериги. Големите вериги нарушаваха правилата за свободна пазарна икономика от позицията на пазарна сила и на господстващо положение на пазара. Много от малките производители не издържат и фалират. Българските производители и доставчици плащат различни такси като "такса рожден ден на магазина", "такса отпечатване рекламни торбички" и др. такива. Категорични сме, че текстовете, които предлагаме, няма да доведат до повишаване на цените за крайния потребител. Напротив, би трябвало да доведат до понижаването им, защото с премахването на подобни такси ще се облекчат разходите на родните производители.
Бъдещето е в клъстерите
Георги Андонов (ГЕРБ)
член на комисията по земеделие и храни
Разговарям с много представители на българските земеделски производители. И те настояват да довършим разработения от ГЕРБ Закон за браншовите организации на земеделието. Заради липсата на нормативна база заетите в сектора не могат да кандидатстват за членство в големите европейски организации. Споделям мнението на родните производители, че бъдещето им трябва да е основано на обединение по схемата на клъстерите.
Да убедим хората да избират родното
Проф. Иван Станков (АБВ),
зам.-председател на Комисията по земеделие и храни
Трябва да направим максималното, за да защитим българското производство, защото големите вериги предлагат главно чужди стоки. Бил съм в Япония, в Америка, във всички европейски страни - там са убедили хората и са предприели законови мерки, за да защитят родното производство. Например в Япония произведеният там ориз е по-скъп, но хората го купуват, за да защитят икономиката си. Трябва да посочим предимствата на българските стоки - те са пресни, при изследвания не намираме тежки метали, вкусовите качества са различни. Продаваме малко по-скъпи стоки, защото нямаме субсидии като в Гърция, има проблеми около сдружаването на производителите, много на дребно работят, но със сигурност нашата стока е по-качествена.
Данък за магазините с под 50% местни продукти
Проф. Станислав Станилов
("Атака")
Може да се обложат големите търговски вериги с нови данъци. Единият, че работят на територията на България - примерно 5% върху печалбата. А другият - ако под 50% от техните стоки са от български производители, плащат 10% извънреден данък. Така е в Унгария. Може да има изискване към търговски вериги да инвестират в България 50% от печалбата.
Да махнем прекупвачите
Д-р Султанка Петрова,
"Патриотичен фронт"
Трябва да има коректни и точни промени, които да облекчат работата на българския производител и стоката да стига по най-бързия начин без прекупвачи до потребителя. Трябва да бъдат премахнати и всички такси тип "рожден ден". Всяка фирма иска да прави реклама, но да си я прави със собствени средства.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
