Дуалното обучение е невъзможно без участието на бизнеса, каза Томислав Дончев
Малко над 100 млн. евро ще могат да усвоят още в началото на следващата година родни фирми с финансиране по ОП "Инициатива за малки и средни предприятия" 2014-2020. Това обяви вицепремиерът Томислав Дончев на 7-та поредна дискусия "Да! На българската икономика", организирана от в. "Стандарт" и КРИБ. Страната ни е отличник по усвояване на средствата от Брюксел през тази година, като очакваме да повторим този успех и през следващата, каза Дончев. В усвояването на парите тръгваме една година по-рано в сравнение с предходния период, допълни вицепремиерът. Усилията на общините трябва да бъдат повече в посока на реформи, тъй като в предстоящия програмен период евросредства ще се дават при условие за промени в определени сектори. В много сектори не се използват наличните възможности и затова се търсят и нови държави за експорт, обясни Дончев. Стъпка в това отношение е предприета и по време на правителствената визита в Китай. Дончев посочи и огромните разлики между регионите в страната. Докато в София БВП на човек е 12 хил. евро годишно, има региони, където БВП на човек е под 3000 евро. Затова трябва да се търси сценарий за развитието на регионите, заяви Дончев. Той припомни, че имаше идея да се даде на общините по-голяма свобода при облагането на доходите, но идеята не намери подкрепа.
Изключително важно е да има реформа в образованието, ако искаме да имаме икономика след 5-10 г., подчерта Дончев. Той допълни, че дуалното обучение няма как да се случи без бизнеса. Вицепремиерът заяви, че за щастие не сме успели "да заколим златната кокошка - енергетиката, но тя е болна". Не бива да взимаме прибързани и необосновани решения за сектора, а трябва правилно да се анализира, обясни Дончев. И допълни, че кардиналните решения като развалянето на някои договори могат да ни струват два или три пъти повече. Затова е необходимо решение по въпроса от страна на ЕК.
Владислав Горанов: Започваме да харчим
Няма магическа пръчка, с която да можем да раздвижим вътрешното потребление, но икономическата и политическата стабилност би трябвало да се прояви през 2016 г. в засилване на склонността на хората да потребяват, а не да спестяват. Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов на форума "Да! На българската икономика", организиран от в. "Стандарт" и КРИБ. Той обясни, че в бюджета за 2016 г. са включени достатъчно инвестиционни разходи, така че да се покрие евентуална липса на европейски средства в началото на следващата година. "Усилията ни за подобряване ефективността на разходите не са самоцел", увери той. Според него демографската криза и тенденциите към увеличаване на разходите ще оказват натиск върху дефицита и дълга и от там дебатът за промяна на данъчната система ще се обостря през следващите години. По думите му отговорността към което и да е правителство ще бъде към съхраняване на сегашната рамка чрез резерви не само по линия на събираемостта на приходите, но най-вече в подобряване на ефективността на разходите.
В отговор на въпрос на Стоян Желев, председател на Асоциацията на автомобилните производители, може ли да се въведе принципът замърсителят да плаща при облагането на колите, Горанов обясни, че в следващия данъчен цикъл може да се помисли за промяна на механизма на облагане на автомобилите. Това означава увеличаване на тежестта за по-старите коли, които замърсяват повече, и намаляване на тежестта за новите. Според него обаче такава промяна не би се приела от гражданите и затова и досега не е направена.
Камен Колчев, председател на СД на ЕЛАНА Финансов Холдинг, попита дали на борсата ще бъдат пуснати дялове от държавни енергийни предприятия. "Капиталовият пазар е инфраструктура за осигуряване на финансиране, алтернативна на банковото. Той става активен, когато има търсене на финансиране, което може да спечели интереса на инвеститорите", обясни министърът. Според него капиталовият пазар няма да бъде решение на въпроса с наличието на висока ликвидност.
Павлова: Евтини кредити за бизнеса
Пет приоритета си поставя регионалното министерство за 2016 г.
През следващата година бизнесът ще може да се възползва от над 600 млн. лв. за евтини заеми за изпълнение на проекти, които носят приходи. Това стана ясно от думите на регионалния министър Лиляна Павлова по време на дискусията "Да! На българската икономика", организирана от вестник "Стандарт" и КРИБ. 12% от бюджета на новата европрограма ОП "Региони в растеж" са предвидени за отпускане на заеми. С близо 370 млн. лв. ще бъдат създадени 5 фонда, които да финансират проекти за градска и туристическа инфраструктура, обясни Павлова. И допълни, че примерът с програма Jessica показва, че този ресурс може да бъде увеличен по 3-4 пъти с привлечени от бизнеса инвестиции. Така вложенията могат да достигнат поне 1 млрд. лв. Това е и първият приоритет на регионалното министерство за 2016 г. Вторият е изпълнение на стартиралата вече водна реформа, която трябва да приключи януари-февруари догодина. Подобен фонд на принципа на публично-частното партньорство ще заработи и за водната инфраструктура, като 250 млн. лв. ще бъдат отделени от ОП "Околна среда", обясни Павлова. Средствата ще се отпускат за съфинансиране чрез банковия сектор за проекти, свързани с енергийна ефективност, когенерации и бизнес проекти в областта на водоснабдяването.
Третият приоритет на министерството е пътната инфраструктура. Освен максимално усвояване на евросредства ще се търсят и други начини за финансиране и изграждане и ремонт на пътища. Затова ще бъде въведена по-справедливата ТОЛ система, обясни Павлова. Четвъртият приоритет на ведомството е реформата в кадастъра, особено в частта на земеделските терени. Петият акцент в работата на МРРБ през 2016 г ще бъде програмата "Енергийна ефективност на жилищните сгради", обясни Павлова. Към момента вече са одобрени 2800 сгради.
Нужна е политика и за новите сгради
Нужна е политика за изграждане на нови жилищни сгради, които да отговарят на европейските изисквания. Това заяви архитект Пламен Мирянов от "Риск инженеринг" на дискусията "Да! На българската икономика", организирана от в. "Стандарт" и КРИБ. В момента малките и средните предприятия санират и обновяват старите сгради, но не могат да поправят конструкцията им, обоснова се Мирянов. Регионалният министър Лиляна Павлова в отговор припомни, че по Националната програма за енергийна ефективност, където има и конструктивно укрепване на сградите, инвестицията от държавата е за около половин милион лева на жилищен блок, което я прави по-добра програма от европейската. Инвестираме 1 млрд. лв. и имаме възможност за още 1 млрд. лв., но трябва да инвестираме в качество и сигурност, да докажем ефективност и висок стандарт, обясни Павлова.
Държавата няма как да изгражда частни жилища, но може и трябва да подкрепя с политики строителството на нови такива, подчерта министърът. В разработената от МРРБ целенасочена инвестиционна програма за слаборазвитите региони има мярка за строителство на жилища, като подкрепа на бизнеса и младите семейства. Средствата за това могат да дойдат при партньорство на бизнеса и общините.
Губим милиони заради регистрационни табели
Въпрос от Христо Христов, член на УС на КРИБ, президент на "Дискордиа": Транспортно-логистичният бранш е един от най-големите в българската икономика, който много успешно присъства на европейския пазар. Традиционно през последното тримесечие на годината се правят най-големите инвестиции в този сектор. Това тримесечие обаче няма да е добро за българския автомобилен транспорт, тъй като от 6 ноември в КАТ София и на други места не се регистрират товарни полуремаркета. Неофициалният отговор е, че няма регистрационни табели поради оспорване на конкурса за изпълнител. Затова ние от "Дискордиа" не успяхме да регистрираме направени инвестиции за 4 млн. лв., от което губим по 6 хил. лв. на ден.
Отговор на министър Лиляна Павлова: Този въпрос не е в моите компетенции, но предвид факта, че колегите Румяна Бъчварова и Ивайло Московски не присъстват, ще отговоря, че в Министерски съвет сме коментирали въпроса. Наистина МВР има проблем с фирмата изпълнител на тези регистрационни табели, като са взети мерки за решаване на проблема.
Въпрос от Наталия Тодорова, изп. директор на Асоциацията на зърнопроизводителите в България
Зърнопроизводството в България е експортно ориентирано. Планират ли се в близко бъдеще инвестиции в по-модерна експортна инфраструктура по Дунав и по Черно море?
Отговор от Кирил Домусчиев, председател на КРИБ: Всички по-големи пристанища на р. Дунав и Черно море (с изключение на Варна) вече са отдадени на концесия, така че изграждането на модерни зърнени терминали зависи от бизнес намеренията на техните концесионери. Ние от КРИБ се ангажираме да организираме срещи с концесионерите на пристанища по р. Дунав, за да изградят модерни зърнени терминали. Мога да дам пример за "БМФ Порт Бургас", където вече е изграден супермодерен зърнен терминал, който обслужва кораби с капацитет от порядъка на 90-100 хил. тона дедуейт. Пристанището през тази година удвои капацитета си. Надявам се и пристанище Варна да изгради модерен зърнен терминал, преди да бъде концесионирано, или по вероятно - след това.
Трябват отделни пътища за земеделците
Трябват алтернативни пътища, които да бъдат изградени за селскостопанската техника, обясни регионалният министър Лиляна Павлова в отговор на въпрос от Наталия Тодорова, изпълнителен директор на Асоциацията на зърнопроизводителите в България. Извънгабаритната техника руши най-много шосетата и не може да се разреши да се движи по основните пътища от републиканската мрежа, подчерта Павлова. А малките шосета, по които сега те се движат, не са проектирани за подобно натоварване и затова са в това състояние, каза Павлова. Идеята за алтернативни селскостопански пътища подкрепи и заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев.
Двама министри срещу данък "вредни храни"
Страната на бизнеса срещу "данък вредни" храни заеха министърът на икономиката Божидар Лукарски и министърът на земеделието и храните Десислава Танева на дискусията "Европейска България - стабилност и растеж" в рамките на кампанията "Да! На българската икономика", организирана от в. "Стандарт" и КРИБ.
"И аз, и министър Танева неведнъж сме заставали на страната на бизнеса в този дебат. Изказали сме нашите резерви по отношение на този проектозакон. Аз и министър Танева твърдо сме на страната на бизнеса и сме на мнение, че този проектозакон ще има вредно влияние и ще доведе до изкривяване на икономиката", каза министър Лукарски. Той подчерта, че проектозаконът все още не е вкаран за обсъждане във ведомствата от Министерство на здравеопазването и засега циркулира единствено в медийното пространство. Тази позиция икономическият министър изрази по повод питането на Кристиян Анастасов, търговски директор на фирма "Ден и нощ", за бъдещето на проектозакона. Според Анастасов с проектозакона за обществено здраве и данък "вредни храни" браншът е бил осъден без присъда. "Позицията на КРИБ е абсолютно против данък "вредни храни". Ако има нещо вредно, то трябва да се забрани. А не да се правят нововъведения", заяви Кирил Домусчиев, председател на КРИБ. Той посочи, че подобен закон има само в Унгария, където все още експериментират с него и не се знае дали няма да бъде отменен. "Не е нормално и не е редно и ще се борим това да не се случи и у нас. Да бъркаме в джоба на бабичките, които си купуват от най-евтините вафли и няма да спрат да ядат от тях и след въвеждането на този данък, за да пълним сметки и не знаем после за какво ще се харчат тези пари от министър Москов и спортното министерство. Това не е редно!", отсече Домусчиев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
