Текущите разходи са проблем и въпросът е дали бюджетният дефицит ще се запази на 3%, смята Петър Чобанов, подуправител на Българската народна банка (БНБ), ръководител на управление "Банково" и член на Управителния съвет на БНБ. Той участва във форума "Финанси: Уравнения и решения", който се организира от България он ер и Блумбърг ТВ България.
Чобанов отбеляза, че когато инфлацията е била по-висока, номинално разходите са били раздути, а приходите не ги покриват. Сега поддържаме бюджетния дефицит много близо до 3%, но въпросът е дали ще успеем да го съхраним, каза той.
По думите му вече е започнал дебатът за бюджета за следващата година, но Народното събрание не функционира, а там е мястото за дискусии. Чобанов смята, че проблемът са текущите разходи, защото се допуска, че капиталовите имат предал, който не може да бъде надминат.
Конкретен пример е с минималната работна заплата, за която беше приета формула, която създава повече проблеми, отколкото решение, каза той. Минималната работна заплата, записана в Кодекса на труда, е 50 на сто от средното брутно възнаграждение за последните две тримесечия от предходната година и първите две от настоящата.
Според Чобанов обаче тя натоварва бизнеса особено в някои региони, в които се оказва твърде висока.
Трябва да се работи за това да се възстанови колкото може балансът в пенсионната системата и да се овладее практиката все по-голям процент за пенсиите да е от трансфер от бюджета, отбеляза той.
Според него са нужни и промени в здравеопазването. Крайно време е да се преформатира системата и в центъра й да не е болният човек, а здравият, и има нужда от много структурни промени, каза той. Решението на въпроса е първо да видим ще има ли приет бюджет, обобщи Чобанов.
Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка, председател на УС на Асоциацията на банките в България (АББ), цитира данни, според които към септември приходите на държавата са 2,7 милиарда лева, а разходите - 5,4 милиарда лева.
Тя акцентира върху това, че банките в България са силно регулирани не само от БНБ, но и от Европейската централна банка (ЕЦБ) и плащат три-четири пъти повече данъци от останалите бизнеси в България.
Спазваме всички изисквания, които струват много капитал. Печалбите на банките, тоест свръхпечалбите, се преекспонират и не се разбира, че банките капитализират печалбите си. Икономическият цикъл би се забавил или би се намалил значително в момента, в който банките бъдат притиснати, защото са свръхобложени.
По думите й банките са инвестирали средства и във връзка с очакваното въвеждате на еврото в България. "Банките не могат да чакат днес ще влезем, утре няма да влезем и от три години тече претрансформиране на процеси. Това няма как да се спре и ние сме направили инвестициите", посочи Димитрова.
Банките у нас бяха обложени с 15% данък, който влиза в сила от тази година и ние сме единственият сектор в държавата, който ще плати този данък. С всички останали разходи, които банките правят и с факта, че са двойно и тройно обложени, означава, че капитализирането, което отговаря на икономическия растеж на държавата, в най-добрия случай ще намалее, каза тя.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
