Класациите редовно ни припомнят, че България е най-бедната страна в ЕС. Уточнението "в ЕС" тук е много важно, защото то подчертава относителността на понятията за бедност - те зависят от хората, с които се прави сравнението. Хубавото е, че България вече се сравнява с едни от най-богатите. И в резултат от това българите не са доволни от факта, че са по-заможни от 6/7 от останалото човечество.
Вярно е, че по повечето измерители, свързани с бедността, България е на последно място в ЕС. Особено неприятно е изоставането ни от Румъния, с която тръгнахме от равни позиции. Но също така е вярно, че през последното десетилетие бедността в България спадна осезаемо. Основният индикатор на Евростат е "риск от бедност и социално изключване". През последните десет години за България той е намалял от 46,2% на 32,8%. За сравнение: данните за Румъния към 2018 година отчитат 32,5%, а за отличника Чехия - 12,2%.
Другият основен индикатор - за сериозни материални лишения, което е по-остра форма на бедност, също е спаднал: от 41,2% през 2008 година до 20,9% през 2018. А интересното е, че между 2017 и 2018 година имаме голямо подобрение на всички индикатори. Например: само за година нашият индекс за сериозни материални лишения се е свил с около 10 пункта.
Как е по света?
Маркс е очаквал глобализацията на капитализма да доведе до пауперизация на средната класа и превръщането ѝ в пролетариат. Нищо такова обаче не се наблюдава. Напротив - има глобално намаляване на крайната бедност (тази бедност спада от над 90% по време на Френската революция до около 10% днес).
Световната банка дефинира като крайно бедни онези хора, които живеят с под 2 долара на ден потребление. В либералните демокрации (и особено в ЕС) такава Дикенсова бедност почти няма. Днес такава няма включително и в България, макар че бяхме изпаднали в тази група по време на фалита на банковата ни система през 90-те години на миналия век.
Средната класа
Данните отхвърлят идеята за масова пауперизация, но все пак средните класи в развитите западни общества имат основание да се описват като "пострадали" и дори "обеднели" през последните десетилетия. Средната класа се чувства все по-заплашена от "изпадане" в по-долна класа заради загуба на работни места вследствие от глобализацията. Едно от последните изследвания на ОИСР се фокусира върху средната класа в развитите либерални демокрации - хората с между 75% и 200% от средния доход за дадена страна. В развитите икономики това са между 50% (САЩ) и 70% (Скандинавия) от населението. За последните три десетилетия тази група е намаляла с 3 на сто. Този спадът с 3% за цели 30 години едва ли може да бъде разглеждан като сериозна причина за несигурност. Изследването обаче показва също, че докато субективно все повече хора се "усещат" като "средна класа", обективно погледнато тя се свива. Далеч по-важно е обаче забавянето на растежа на нейните доходи. През последното десетилетие те като цяло стагнират, докато доходите на най-богатите 10% от обществото са се увеличавали с по-бърз темп (с 1/3 повече). В резултат икономическата тежест на средната класа е намаляла в сравнение с тежестта на най-богатите. Затова и "страданието" на средната класа се дефинира най-вече като субективно усещане за растяща несигурност и изоставане спрямо най-богатите няколко процента от населението.
Българската бедност
Това, което се случи през последните десетилетия в България, с пълно основание може да бъде наречено "европеизация". Българинът започва да се отнася към бедността все повече като европеец, а не като човек от "втория" или "третия" свят и са налице тенденциите:
1. Икономическият и социалният модел на България води до съществено намаляване на относителния дял на хората, които по европейска дефиниция са бедни. Ако трендовете се запазят, в следващите десетина години можем да очакваме догонване - ако не на отличниците, то поне на средняците в ЕС.
2. Българите все повече "страдат" от заболяването на развитите западни демокрации - нарастването на дистанцията между средната класа и най-богатите в обществото. При нас това се случва с изпреварващи темпове.
Три грешни твърдения
- Демокрацията е донесла бедност. Нищо подобно - ние сме по-бедни от другите в ЕС основно заради двата фалита на България през 1990-те и неохотната и закъсняла либерализация на икономиката;
- Членството в ЕС води до нарастване на бедността. Точно обратното - то е фактор за съществен спад на бедността в страната;
- Неравенството нараства поради масово обедняване. Не, неравенството нараства поради по-ускорено забогатяване на най-заможните.
Както при нас, така и в цяла Европа се налага оплакването заради растящото неравенство, без обаче да има желание за преразпределение чрез данъците. Този парадокс се обяснява така: неравенството, което тревожи все повече европейци, е това между средната класа и най-богатите. А вдигането на данъците на средната класа няма да реши проблема. Няма да го реши и вдигането на данъците на най-богатите - най-много те да отидат в чужбина или в сивия сектор. Дори и цялото им богатство да се преразпредели, увеличението за средната класа на човек ще е минимално. Затова "притиснатата средна класа" действа опортюнистично и гласува за политици като Тръмп или брекзитърите, които са далеч от идеите за данъчно преразпределение. И така се получава странният свят, в който всички се оплакват от растящото неравенство, но и един Ципрас сваля данъците.
Със съкращения
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
