Няма как вече София да бъде окрупнена с други райони за планиране, така че и тя да остане с достъп до кохезионно финансиране, каза пред медии днес старши икономистът в Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов.
Може би е и честно, защото София е на почти 130% от европейското ниво на икономическо развитие, допълни той при представянето на изследването на ИПИ "Регионални профили: показатели за развитие".
Първият критерий за район за планиране е демографският, като в такъв регион трябва да живеят между 800 000 и 3 милиона души. Два от районите - Северозападният и Северният централен, вече са под границата, посочи икономистът. В риск да падне под този критерий средносрочно е и Североизточният район.
По другия критерий - степен на икономическо развитие, който Европейската комисия ползва, за да изчислява съфинансирането по линия на кохезионните фондове, Югозападният район вече го е надхвърлил, достигайки 97% от средноевропейското равнище, като по разчети на ИПИ до година-две ще надхвърли стоте процента, което допълнително ще ограничи достъпа му до европейско финансиране. Същевременно другите области в състава на този регион са на между 30% и 40% от средноевропейското равнище, но попадайки в този район, те получават доста по-ниско европейско съфинансиране.
Според ИПИ за другите региони това не е проблем, защото там водещ е демографският критерий.
От Института са разгледали десет варианта, като нито един от тях не е бил с желаните резултати. Причината за това е, че София е изключително развита, с все по-голямо население и все повече се откъсва от останалите, което не й позволява средносрочно да запази достъпа до това финансиране.
Дебатът за районирането трябва да е в контекста на бюджетните разговори в рамките на Европейския съюз и евентуалното преосмисляне на кохезионната политика и насърчаване на районите, които бързо растат и биха "изтеглили" останалите.
Старши икономистът в ИПИ Петя Георгиева представи проучване на Института в областта на бюджетите на общините по отношение на прозрачността им и като оценка на бюджетния процес.
Според резултатите общините спазват бюджетното законодателство, като няма такива, които да не го публикуват в срок и на своите интернет страници. По-големият проблем според икономиста се появява при общуването на общината с гражданите и възможността за превод на разбираем език на това, което общините правят за тях, а преведено през бюджетния език това значи колко ще струват на хората предприетите общински действия. Икономистът напомни, че около 25 на сто средно в страната от бюджета на общината се формира от собствени приходи, а това е изтеглен ресурс от разполагаемия доход на домакинствата, които живеят на местно ниво.
По отношение на бюджетните резултати проучването показва, че има общини, които се справят много добре с бюджетния процес в определени категории, но има и такива с пропуски на определени места, каза икономистът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
