Когато страната ни е информирала Европейската комисия (ЕК), че не желае да изпълни заложената цел от 40%а намаляване на емисии, отговорът на ЕК е бил, че ако не се изпълнят поетите от нас ангажименти, то страната ни няма да получи плащания от общо 17-18 млрд. лева. Това каза служебният министър на енергетиката Росен Христов по време на днешното му изслушване в Народното събрание.
Служебният министър говори за предприетите и планирани действия във връзка с изпълнението на решението на Народното събрание от 12 януари 2023 г., което задължи правителството да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика.
Сред промените, обект на предоговаряне, е включено отпадане на реформата, целяща намаляване на емисиите на въглероден диоксид от производството на електроенергия с 40%, и гарантиране на работата на въглищните централи без ограничение поне до 2038 г.
Росен Христов каза, че в тази сума влизат парите от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), тези от REPowerEU, както и от териториалните планове за справедлив преход, цитира го БТА. Министърът припомни, че този план е подписан в последния ден на последното редовно правителство, като в момента той се предоговаря, което е по-трудна задача.
"Ако ние просто се откажем от тази цел, държавата губи от порядъка на 17-18 млрд. лева", заяви Росен Христов.
Европейската комисия е отговорила, че има три опции, добави министър Христов. Първата опция е България да се откаже от заложените в ПВУ цели, тогава ЕК също ще откаже плащанията. Втората опция е страната ни частично да изпълни целите, като ще получи частично плащане. Третата опция е да се реформират целите, като може да не се изпълнят заложените в плана намаляване с 40% на емисиите, но това да се замести с ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Целта е общо да се постигне някаква декарбонизация, изтъкна Христов.
Енергийният министър определи първите две опции като неприемливи. Затова той е на мнение, че може частично да се намалят въглеродните емисии и да се внедрят ускорено ВЕИ, което да компенсира разликата в тези емисии, които не може да се намалят.
"Именно във връзка с това се обсъждат различни варианти за ускорено изграждане на различни видове възобновяеми енергийни източници, включително и на териториите и на мините", отбеляза служебният енергиен министър.
Росен Христов обърна внимание, че България е много назад в сравнение с останалите европейски държави по дял на ВЕИ в общия енергиен микс. Затова страната ни трябва да балансира енергийния микс с повече ВЕИ мощности и нискоемисионни източници.
Въглищните централи и Маришкият басейн
На въпрос колко пропуснати ползи ще струва затварянето на въглищните ни централи, служебният енергиен министър отговори, че не може да посочи точна сума. Той обаче даде за пример, че в момента те са затворени. Натоварването им в момента е на 20 процента от инсталираните мощности. Причината е, че цената на електроенергията, която те произвеждат, е по-скъпа от тази на пазара. Ситуацията през зимата е друга. Затова те тогава се натоварват на 100 процента в идеалния вариант.
Според служебния министър на енергетиката е важно да се обоснове съществуването на въглищните централи като балансираща мощност. Тогава тяхната работа се обуславя от енергийна сигурност, а не от потреблението на електроенергия.
"Именно в това направление и ние се движим и това е основният довод на Министерството на енергетиката, когато договаряме работата на тези мощности", изтъкна Росен Христов.
Енергийният министър информира още, че в Маришкия басейн държавни и частни инвеститори ще строят фотоволтаици. Там обаче трябва да се изгражда и допълнителна електропреносна мрежа. Затова, според Христов, проектите са непривлекателни за инвеститорите, тъй като са технически трудни и трябва да се инвестират сериозни средства. Той обясни, че се търсят инвеститори, които имат опит в изграждането и експлоатацията на ВЕИ, както и с необходимия капитал за изграждането им. Приоритет имат компании, които смятат да отварят предприятия и да използват тази енергия, която ще се произвежда. Освен това условията пред бъдещите инвеститори са и за рекултивация, които правят проектите на границата на икономическата рентабилност.
Към декарбонизация през 2050-а
България е поела ангажимент и се стреми към пълна декарбонизация към 2050 г., но това е възможно само чрез електрификация на транспорта, електрификация на индустрията, замяната на природния газ с водород, който се произвежда с помощта на електроенергия, както и енергийна ефективност. Така че развитието на мрежите е ключово за цялостното постигане на целите за декарбонизация, каза още Росен Христов.
В Плана за възстановяване и устойчивост, частта REPowerEU, има включени няколко проекта с бенефициент Енергийния системен оператор (ЕСО), които предвиждат замяна или развитие на нова електропреносна мрежа в ключовите райони. Единият е Маришкият басейн, вторият е този на Североизточна България, където има най-голям потенциал за енергия от вятърни турбини. И тъй като Маришкият басейн и другите въглищни райони са предвидени за индустриално развитие, там ще бъде и необходим и допълнителен капацитет електропреносна мрежа не само за присъединяване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), но и за всички енергийни консуматори, коментира енергийният министър.
По-рано по темата пред депутатите говори и вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов. Той каза, че предоговарянето продължава, за това се води официална кореспонденция, провеждат се различни срещи на експертно и политическо ниво. Получен е отговор от Европейската комисия, в който е изразена готовност за провеждане на конструктивен диалог с българските власти.
Целта е всички промени по Плана да бъдат изпратени неофициално на ЕК до средата на май, след което до средата на юни да се проведат преговорите с Комисията, а до края на същия месец искането за изменение да бъде представено официално.
Пеканов отбеляза, че този график не е изключение за България, тъй като се очаква също през лятото повечето държави членки да представят изменените си планове в контекста на REPowerEU.
Източник: business.dir.bg
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
