Европейският парламент разшири списъка на пластмасите, които трябва да бъдат забранени до 2021 г. Към чиниите, чашите, сламките, клечките за уши, дръжките за балони и други са добавени и оксоразградими изделия, като опаковки и съдове от експандиран полистирен. Те се използват за съхранение на стоки за бързо хранене. Евродепутатите гласуваха също до 2025 г. в ЕС да се намали поне с 25% използването на пластмасови изделия, които могат да бъдат заменени. Това включва кутиите за еднократна употреба за сандвичи, плодове, зеленчуци, десерти или сладолед.
Забраната на пластмасови изделия за еднократна употреба се очаква да влезе в сила от 2021 г. Евродепутатите одобриха и мерки, които засягат отпадъците от тютюневи изделия (цигарените филтри с пластмаса). Те ще трябва да се намалят наполовина до 2025 г. и с 80% до 2030-а. Един-единствен цигарен фас е достатъчен за замърсяването на 500 до 1000 литра вода и когато се изхвърли на пътя, са нужни 12 години, за да се разгради напълно. Страните от ЕС ще трябва положат усилия производителите на тютюневи изделия да покриват разходите за събиране на отпадъците от тези изделия, както и по-нататъшните разходи за превоз, обработка и събиране на отпадъците. Държавите трябва също да направят необходимото поне половината от изгубените или изоставени риболовни приспособления, съдържащи пластмаса, да се събират всяка година. Поставената цел за преработката им е най-малко 15% до 2025 г. Производителите на риболовни съоръжения трябва да участват в процеса на преработка.
Според ЕК над 80% от отпадъците по плажовете са от пластмаса. Посочените изделия в забраната са 70% от всички отпадъци в Световния океан. Заради бавното си разграждане, пластмасата се натрупва и е открита в тюлени, китове, морски костенурки и птици, в рибата и ракообразните - в хранителната верига на човека.
Изследване на 39 марки сол, произвеждани от 16 държави на шест континента, сред които и България, сочи, че в над 90% от тях се съдържат микропластмаси заради замърсяването на планетата. Най-голямо е количеството им в солта с произход от Азия, като лидер е Индонезия, следвана от Тайван и Китай. Българската сол е на предпоследно място в класацията, а най-малко микропластмаси са открити в италианските продукти. Това показва ново изследване на Ким Сеунг-Киу, професор в южнокорейския национален университет Инчеон, и природозащитната организация "Грийнпийс" - Източна Азия.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
