- Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева
- На празничната трапеза на Сирни заговезни се слагат баница със сирене, ястия с яйца и бяла халва
Живели някога два-ма монаси сами в отдалечен от хора-та манастир. За жалост двамата често спорели и даже стигали до кавга. По-възрастният лесно се засягал, но младият умеел да потърси помирение и да поиска прошка. Обикновено той казвал: "Прости ми, брате!", но другият монах не приемал помирението лесно.
Един ден младият монах излязъл от манастира по работа и не се върнал няколко дни. Възрастният започнал да се тревожи. Тръгнал да го търси. Разпитвал всеки срещнат, но никой не знаел нищо за неговия брат. Хората започнали да се дразнят от този въпрос и дори да му се ядосват. Тогава монахът започнал да им отвръща с думите на изчезналия свой събрат: "Простете, братя!" След като обиколил много места и говорил с много хора, решил да се върне в манастира.
Когато се опитал да отвори портата, тя била заключена. Похлопал силно с думите "Прости ми, брате!". Вратата се отворила и чул отговор: "Да ти е простено! И ти ми прости!". Така
прошката събрала отново монасите
и те заживели сговорен живот. Тази поучителна история ни разказва гостуващ в Църногорската света обител светогорски старец и обобщава: хората трябва да си виждат грешките, да си ги прощават и да си помагат.
Неслучайно в календара на Църквата е утвърден ден за всеопрощение. Седем седмици преди най-големия за православните християни празник на Възкресението Христово, съобразно Божията промисъл и логиката на живота, е прието те да си простят и с изчистена от всякакво угризение душа да започнат великия пост. Сиропустната неделя от православния календар в народния се нарича "Прошки" и "Поклади", а цялата седмица преди това е "простена".
Допреди около половин век спазването на обредите за този ден е било живо, а сега от тях са ни останали кладите и неразумното палене на автомобилни гуми между панелки, но не и традицията по-младите членове във всяко семейство да искат от по-възрастните прошка за волни и неволни провинения през изминалата година. Може би само там където има по-стари хора, те се сещат, че на
този ден се ламкат яйца
но вече е позволено на съвременните деца яйцата да са шоколадови. Така покрай приятната изненада от обвитата в шоколад играчка, те може да чуят и урока за прошката.
Когато си познал Бога и Неговата безмерна Любов, не е трудно да искаш прошка и да я даваш. Особено ако всеки ден си казваш молитвеното правило, а в него и Господнята молитва "Отче наш". Защото в нея са тия думи, с които молим Бога да прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници, обяснява светогорецът.
Ако попаднете на Сирна неделя в Църногорския манастир, но и в много други православни храмове, ще можете лично да участвате в "ритуала на прошката". Прието е след вечерното богослужение всеки човек в църквата да поиска прошка от другите, за да може да влезе спокоен във Великия пост, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята, с близките, с всеки човек.
В стиховете, които Църквата пее в началото на Великия пост се припомня, че "истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението, а лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен."
Евангелското четиво на Сирна неделя е по св. ап. евангелист Матей, който ни учи мъдро: "Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви (Ев. Мат. 6:14:15).
Установено от Църквата е в тоя ден да се припомни за
лишаването на първосъздадения Адам от райската храна
"Това душеспасително установление, отредено тъкмо за днес, когато сме в навечерието на светата Четиридесетница, има за цел да ни покаже, колко полезен за нас е постът като лечебна школа и колко вредни са лакомството, невъздържанието и непослушанието", ни сочи поучителното четиво за деня.
Едно време хората смятали, че на този ден небето и земята се срещат, за да си простят грешките през годината. А щом те можели да го направят, така трябвало да постъпват и хората.
"Имаше си ред за секо нещо"
спомня си възрасна поклонничка, дошла в манастира да се черкува. В седмицата преди Прочка вече не се яде месо, но са разрешени всякакви други животински продукти - масло, яйца, мляко, сирене. Вечерта на Сирни заговезни празничната трапеза според обичая включва баница със сирене, различни ястия с яйца, бяла халва, риба. С тези храни се заговявало (от говея - постя, въздържам се) и затова празникът официално се казва Сирни заговезни.
В Пернишко маскираните мъже, които будят Земята за плодородие минават по къщите още на Сурова, ама по други краища Сирни заговезни е време на маскарадните игри. Прощаването ставало с ракия. По-младите правели три поклона, целували ръка и казвали "Прощавай", а по-старите отвръщали "Да ти е просто и от мене, и от Бога" и отпивали от чашката с ракия. Яйцето се ламкало на вечеря.
"Тогава по къщите децата беха по много и падаше големо бутане кой че фане яйцето със зъби", връща се в детството си гостенката на манастира. Късметлията бил този, който го захапе, а после люспите от яйцето се хвърляли на пътя със заклинанието: "Сите буи - къде има млада невеста". Така се очаквало бабите да нямат бълхи, а само невестите, щото сами ще ги очистят. Като се изламка яйцето, се пали конецът, с който е било вързано - за здраве на къщата, на кошарата, на полето, на стопаните и децата, а ако има бебе в люлка - и за него се пали. Ако случайно конецът не гори хубаво за някого, имало кахъри, че го чака нещо лошо.
Като свършела вечерята и ако нещо от баницата останело, то се увивало в цедилката за извара и се закачало на някой пирон на висока греда, а да се яде го давали на децата чак като свършат постите.
На тоя ден се и оратувало.
Оратниците се правели от дървета
"Момчетията ги правея. Разцепи дървото, напуни го слама, стегне я. Па излезнеме сите на могилата, запалиме оратняците, докато гора, ние ги въртиме и окаме: "Ората, копата, дай, чичо, момата, да я турим у кацата, да ни мъти яйцата. Ората, копата, дай, чичо, момата, да я хвърлим у вир, да я не вземе вампир." Като изгори сламата, дървото не се връща вкъщи, а се хвърля на могилата, та бълхите и злото да останат на баира, а не в дома. Едно вереме оратували и малките, и големите деца. "Сега това не са оратняци. Това са кишки от парцали - закачат ги с тел на дръвце и децата не знаят какво да правят с тях", кахъри се бабата. Тя се връща назад във времето, когато всички в нейното семейство редовно се комкали, както в детството й викали на приемането на свето причастие. Преди това
всички минавали на изповед
но не формално, като задължение, а с искрено покаяние за всяко прегрешение. "Абе, да ви кажем, деца, бая време и кога комунистите беа на власт, народо, що беше останал по селата, си живееше по Бога, ако да бея у текезето (ТКЗС). Това да краднат, да се лъжат, да не почитат старите се имаше за много нередно. Имаше страх от Бога, ама после що стана - сичко се насмете. Но те тоя обичай преди постите всички да си прощават си се пазеше. Нема по-арно от това човеците да си живуят помежду им", проповядва манастирската гостенка и чака да си каже греховете пред игумена, та да може да се пречести. Тя си спомня как в тяхното село имало двама комшии, които постоянно се карали, ама като дойде Прочки и те си викали "Простено. Прости".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
