Неделя,

Символ на Вярата

От: Йеромонах Максим (Глухчев) -
A
A
A
  • Бог е пълнота на съвършенството, той присъства навсякъде, безкрайно добър е и справедлив
  • Той не е просто вероизповедна формула, а молитва

Още от апостолско време повярвалите в Христа и желаещи да приемат Свето Кръщение трябвало първо да изповядат вярата си, да посочат ясно и убедително в какво собствено вярват. Така, по това време всяка поместна църква имала свой символ, който се ползвал широко в църковно - религиозния живот на вярващи-те и особено при Кръщение. Тези символи са създавали единство във вярата и са служели за предпазване на вярващите от заблуди и отклонения от истинската вяра. Символите на отделните поместни църкви по същи-на не се различавали един от друг. Те съдържали църковното учение за Бога - Творец на света, за Въплъте-ния Син Божий, за Неговото изкупително дело, и за Светия Дух.

През IV в. бил съставен от светите отци и учители на църквата единен символ на вярата, който постепенно заменил символите на отделните поместни църкви и бил възприет във всеобща употреба. Символа на вярата също така се наричал и Никео - Цариградски, тъй като бил съставен на два Вселенски събора: Първия свикан в град Никея през 325г. и Втория свикан в град Константинопол през 381г. При изучаването му Символът се разделя на 12 члена. В 1-вия член се говори за Бог Отец, от 2-ри до 7-и член се говори за Бог Син, в 8-и - за Светия Дух, в 9-и - за Църквата, в 10-и за кръщението, в 11-и и 12-и - за възкресението на мъртвите и вечния живот.

Думата символ е гръцка и означава "знак". На български "символ на вярата" ще рече

"знак на нашата вяра"

или кратко изложение на нашата вяра. На въпроса как или в какво вярваме? - ние отговаряме със Симво-ла на вярата. Той е кратко догматично изложение на православната вяра. Текстът на изработения в Никея и Константинопол Символ вярата гласи:

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо.

2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, и чрез Когото всичко е станало;

3. Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек;

4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан;

5. И възкръсна в третия ден, според Писанията;

6. И се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца;

7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

8. И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим на-равно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

9. В една, света, съборна и апостолска Църква.

10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

11. Чакам възкресение на мъртвите;

12. И живот в бъдещия век! Амин.

Символът на вярата започва с думата "вярвам", защото съдържанието на нашите религиозни убеждения се основава не на външен опит, а на приемане на Богооткровената истина. Предметите и явленията от духов-ния свят е невъзможно да бъдат проверени по лабораторен начин и логически доказани - понеже те влизат в сферата на личния религиозен опит на човека. Колкото повече човек преуспява в духовния живот, например

колкото повече той се моли, мисли за Бога и прави добро, толкова повече се обогатява у него личният вътре-шен духовен опит и толкова по-ясни и очевидни стават за него религиозните истини. Така за вярващия човек вярата представлява предмет на неговия личен опит.

Вярваме, че Бог е пълнота на съвършенството: Той е Дух всесъвършен, безначален, вечен, всемогъщ и премъдър.

Бог присъства навсякъде, всичко вижда и знае

преди да се е случило. Той е безкрайно добър, справедлив и всесвят. Той не се нуждае от нищо и е пър-вопричина за всичко съществуващо.

Вярваме, че Бог - един по същество и троичен по лица: Отец, Син и Дух Свети, - е Троица единосъщна и неразделна. Отец не се ражда и не изхожда от друго от лицата; Синът предвечно се ражда от Отца, Дух Свети предвечно изхожда от Отца.

Вярваме, че всички лица или Ипостаси на Бога са равни помежду Си по божествени съвършенства, вели-чие, власт и слава, а именно - вярваме, че Отец е истинен всесъвършен Бог, и Син е истинен всесъвършен Бог, и Дух Свети е истинен всесъвършен Бог. Затова в молитвите си едновременно прославяме Отца, Сина и Све-тия Дух като един Бог.

Вярваме, че целият видим и невидим свят е сътворен от Бога. Отначало Бог сътворил невидимия, великия ангелски свят, или така нареченото в Библията небе, после - нашия материален, или физически свят (в Биб-лията - "земя"). Физическия свят Бог сътворил от нищо, но не изведнъж, а постепенно в продължение на периоди, означени в Библията като "дни". Бог сътворил света не по необходимост или нужда от него, но според Всеблагата Си воля, за да могат и другите сътворени от Него същества да се наслаждават на живота. Би-дейки безкрайно добър, Бог

сътворил всичко добро

Злото в света произлиза от злоупотребяване със свободната воля, с която Бог надарил ангелите и хората.

Вярваме, че Бог държи всичко в Своя власт, т. е. Той всичко управлява и насочва към добра цел. Бог ни обича и се грижи за нас като майка за детето си. Затова и нищо лошо не може да се случи с човек, надяващ се на Бога.

Вярваме, че Синът Божи, нашият Господ Иисус Христос, заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария. Той, бидейки от вечност Бог, в дните на цар Ирод възприе нашето чо-вешко естество - душа и тяло, и затова Той е едновременно истински Бог и истински човек, или Богочовек. В една Божествена Ипостас Той съединява двете естества - Божественото и човешкото. Тези две естества наве-ки ще пребъдат у Него неизменно, без да се сливат и превръщат едно в друго.

Вярваме, че Господ Иисус Христос, като живя на земята, със Своето учение, пример и с чудесата Си прос-вети света, т. е. научи хората в какво да вярват и как да живеят, за да наследят вечен живот. Със Своите мо-литви към Бога Отец, съвършеното изпълнение на Неговата воля, страданията и кръстната Си смърт Той по-беди дявола, изкупи света от смъртта и греха.

С Възкресението Си от мъртвите Той сложи

начало на нашето възкресение

Като се възнесе с плътта Си на небето, което станало на 40-ия ден след Възкресението от мъртвите, Гос-под Иисус Христос седна "отдясно на Бога Отец", т. е. като Богочовек прие една власт със Своя Отец и оттога-ва заедно с Него управлява съдбините на света.

Вярваме, че Дух Свети, Който изхожда от Бога Отец, от началото на творението заедно с Отца и Сина дава на тварите битие, живот и всичко управлява. Той е източник на духовния благодатен живот както за ангелите, така и за хората и на Светия Дух подобава слава и поклонение наравно с Отца и Сина. Дух Свети в Стария За-вет е говорил чрез пророците, после, в началото на Новозаветната епоха, говорил чрез Апостолите а днес действа в Христовата Църква, наставлявайки в истината нейните пастири и православните християни.

Вярваме, че Иисус Христос за спасението на всички, които вярват в Него, създаде на земята Църква, изпращайки на Апостолите Дух Свети в деня на Петдесетница. Оттогава Светият Дух пребъдва в Църквата, в това благодатно общество или съюз на вярващи християни и я пази в чистотата на Христовото учение. Освен това благодатта на Светия Дух, пребъдваща в Църквата, очиства каещите се от грехове, помага на вярващите да преуспяват в добри дела и ги освещава.

Вярваме, че Църквата е Една, Света, Вселенска (Съборна) и Апостолска.

Една е затова, защото всички православни християни, макар и да принадлежат към различни национални поместни църкви, съставляват едно

семейство заедно с ангелите

и праведниците на небето. Единството на Църквата се гради на единството на вярата и благодатта.

Църквата е Света затова, че верните й чада се освещават от Божието слово, молитвата и Светите тайнства.

Църквата се нарича Вселенска (Съборна), защото е предназначена за хората от всички времена и националности;

Църквата се нарича Апостолска, защото тя пази апостолското учение и апостолското свещеническо при-емство, което се предава без прекъсване от апостолските времена до наши дни от епископ на епископ в тайнството Свещенство. Църквата според обещанието на Господа Спасителя пребъдва непреодолима от вра-говете си до края на вековете.

Вярваме, че в тайнството Кръщение се прощават всички грехове на вярващия, и чрез това тайнство вярва-щият става член на Църквата. На членовете на Църквата е открит достъп и за другите й спасителни тайнства. Така в тайнството Миропомазване на вярващия се дава благодатта на Светия Дух; в тайнството Покаяние или Изповед се дава прошка на греховете, извършени след Кръщението, в тайнството Евхаристия, извършвано по време на Светата Литургия, вярващите се причастяват с истинското Тяло и Кръв Христови; в тайнството Брак се установява благословеният съюз между мъжа и жената; в тайнството Свещенство се ръкополагат слу-жители на Църквата: дякони, свещеници и епископи; а в тайнството Елеосвещение се подава изцеление от духовните и физическите болести.

Вярваме, че преди края на света Иисус Христос, съпровождан от ангели, пак ще дойде на земята в слава. Тогава всички, по думите Му, ще възкръснат от мъртвите, т. е. ще стане чудо, при което душите на умрелите хора ще се върнат в телата, които са имали преди смъртта, и всички умрели ще оживеят. При всеобщото въз-кресение телата на праведниците, - както на възкръсналите, така и на живите, ще се обновят и ще станат одухотворени по образа на възкръсналото тяло Христово.

След възкресението всички хора ще застанат пред Божия съд, за да получи всеки съответно на това, което е извършил с тялото си приживе, добро или зло. След съда неразкаялите се грешници ще отидат във вечна мъка, а праведниците ще наследят вечен живот. Тъй ще започне царството Христово, което няма да има край.

Със заключителната дума "Амин" свидетелстваме, че приемаме с цялото си сърце и признаваме за истин-ско това изповедание на православната вяра.

Внимателното четене на Символа оказва голямо влияние на нашата вяра. Това става така, понеже Симво-лът на вярата не е просто вероизповедна формула, а е молитва. Произнасяйки с молитвено настроение думата "вярвам" и другите думи на Символа, ние оживяваме и укрепваме нашата вяра в Бога и във всички ис-тини, съдържащи се в Символа. Ето защо е така важно за православните християни ежедневно или поне ре-довно да четат Символа на вярата.

Всеки православен християнин трябва да научи наизуст Символа на вярата, за да може да знае, в какво точно вярва, та да бъде всякога готов да отговаря всекиму, който му поиска сметка за неговата надежда (1 Петр. 3:15).

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички