Дупка от 491 млн. лв. ще има в бюджета на здравната каса в края на годината. Това показват изчисленията на експертите в доклада на НЗОК за първите шест месеца на 2014 г., който трябва да се гледа в Народното събрание след няколко дни. Специалистите признават, че пари могат да се намерят едва за 163 млн. лв. от очаквания дефицит. Дали и откъде ще дойдат останалите 328 млн. лв. ще трябва да решат политиците. Най-голяма част от очертавщия се дефицит - 395 млн.лв., е за болниците и лекарствата за рак в тях. Още 96.5 млн. лв. няма да стигнат за медикаментите за домашно лечение, които касата плаща в аптеките. В бюджета на касата има много малки буфери - 46 млн. лв. в параграфа други плащания, както и 56 млн. лв. в резерва й. За да намалят недостига, от НЗОК разчитат и на 55 млн. лв. преизпълнение на приходите от вноски, въпреки че към април събираемостта е изоставала с 18 млн. лв. Депутатите трябва да решат дали ще има актуализация на бюджета на касата за останалите 300 млн. лв. Сегашният ресурс ще стигне да се плаща на болниците до есента.
Дори да се компенсира дупката в бюджета на НЗОК, без нормативни промени нещата няма да се решат, смятат още специалистите във фонда. Въпреки че публичните разходи за здравеопазване нарастват минимално всяка година, те се съсредоточват само на едно място - НЗОК. В същото време държавата и общините се оттеглят от финансирането на този сектор, делегирайки всички дейности на касата, отчитат още оттам. Подобен модел няма как да бъде успешен, категорични са от фонда. Липсата на кадри и добра материална база, увеличаването на лобистките интерси, неработеща извънболнична помощ, пренасищането с болници, които очакват задължително финансиране, са само част от пробемите на системата, които застрашват осигурителния модел, смятат експертите на касата.
Отворената врата за създаването на нови клиники е един от основните проблеми на болничната система, казват от НЗОК. Друг порок на финансирането в лечебниците са клиничните пътеки, които не вземат предвид резултата от терапията и тежестта на случаите, а дават възможност за лесна манипулация при отчитането, казват от касата. Също така недостатък е и раздутия пакет с услуги, който трябва да плащат, без да имат достатъчно ресурс. Затова оттам предлагат да се въведат различни цени за болниците според резултата на лечението и тежестта на пациентите им.
Също така експертите припомнят, че касата трябва да може да избира с кого да сключва договори. Възможността за селективно договаряне с болниците според качеството им обаче депутатите отхвърлиха преди броени дни. От касата искат и все повече диагнози да се лекуват не в болниците, а извън тях. Неработещата извънболнична помощ обаче е другият основен проблем на системата. Освен това парите там не се и усвояват равномерно в страната, отчитат от фонда. При средно 216 високоспециализирани дейности на 10 000 пациенти, във Видин се правят по 348, във Велико Търново по 338, а в Ловеч - 317. В същото време в Търговище те са едва 130, в София-област - 108, а в Кюстендил - 90. Аналогично е положението и с други дейности. При изследванията например средно за страната се правят по 6728 на 10 000 души. В седем области обаче те са повече, а в 21 по-малко. Ядреномагнитен резонанс пък за първото тримесечие на 2014 г. е правен едва в 16 области. Аналогично е положението с лекарствата за домашно лечение, където за едни и същи диагнози се изписват терапии на различни стойности. При неинсулинозависим диабет например средната терапия за месец на човек е 406 лв, в Русе обаче тя стига до 546 лв., а в Перник едва до 278 лв. При ХОББ разходите в различните области варират от 493 лв. в Шумен до 963 лв. в Кърджали. Диспропорция има и в разпределението на парите за лекарства по диагнози. По 6 лева струва лечението на месец за хипертояния или стенокардия, а за редките болести като мукополизахаридозата те минават 68 хил. лв. Над 58 млн. лв. се очаква да е преразходът за онкологични медикаменти в болниците. Най-скъпа е съвременната таргетна терапия, която може да стигне до 3000 лв, отичитат от касата. Заради това тя се осигурява на 50-65% от нуждаещите се. За да се вкарат разходите в граници от касата предлагат редица мерки, сред които да се въведат задължителни отстъпки за новите молекули, държавен фонд, който да финансира редките болести, както и да се плаща различно за едно заболяване според тежестта на случая, да се стимулира изписването на по-евтини генерични лекарства.
Здравето ни се влошава
Разходите за здравеопазване, макар и символично, се увеличават всяка година, а успоредно с това се влошават редица здравни показатели, отчитат от фонда. Увеличава се броят на хората с хронични заболявания. Средната продължителност на годините, които прекарваме в добро здраве, намалява от 71 на 62 за жените и от 66 на 59 за мъжете. Увеличават се и разходите за лечение, които хората вадят от джоба си. Всичко това увеличава неудолетвореността от системата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
