„Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце“, гласи ред от глава 11 на Притчи Соломонови. Думи, чийто случаен прочит ни навежда на мисълта, че всичко, което си причиняваме сами, ни обрича на трънлив път, който не всеки е в състояние да извърви.
Преди няколко дни съвсем очаквано ние, българите, отново се озовахме в поредната класация, която ни определи като една от страните с кофти живот. Естествено, това никак не изненадва. Даже може да се каже, че не прави и кой знае какво впечатление, тъй като ние сме свикнали толкова много с негативните оценки за съществуването си, че просто вече няма какво да ни бутне, както се казва на жаргон. Не след дълго се установи и отдавна прогнозираният факт, който единствено се чакаше да се превърне в реалност, а именно - вече сме под 7 милиона. Тук не се имат предвид парични средства, а живите човешки същества, които според статистиката намаляват с около 49 995 души всяка година. В тази не малка цифра ще сложим хората, отишли си заради преклонната си възраст, тези с различните диагнози и други, прекъснали земния си път заради инциденти. Независимо обаче какво включваме в тази цифра, това по никакъв начин не трябва да ни кара да гледаме оптимистично на песимистичния фон, който ни е обгърнал. Защото простите сметки показват, че ако продължаваме да намаляваме с този темп, в обзоримото бъдеще ще олицетворяваме онези обезлюдени български села, които днес вече са зачеркнати на родната карта. Несъмнено, за тези резултати основен принос имаме ние – народът на тази страна, който винаги си намира подходящо извинение за всичко.
Казваме, че тенденцията за създаване на поколение от младите хора клони към 40-те години поради простата причина, наречена кариера. Тя ще бъде тази, която ще ни осигури финансовото спокойствие, в което да можем да създадем и отгледаме отрочето си. Само че, както не веднъж животът е показал, докато ние кроим личните си планове, той си е наумил съвсем друго. Няма спор, че за развитието на една нация независимо в кой аспект, е необходима благодатна среда и поне малко спокойствие. Но отсъствието и на двете не би следвало да се счита за толкова основателна причина, та да допуснем след десетина години да приличаме на „бутикова държава“, макар подобно определение да звучи много шик. Към днешна дата и вече изправени пред реалните, видимите резултати от безметежното ни съществуване, е наложително да се замислим как да изплуваме на повърхността с тенденция да се закрепим на нея. И нека се запитаме с какво може да помогне всеки един от нас, за да се пооправи плачевното положение. Ако не го направим, то няма смимъсл да се оплакваме от липсата на кадри – млади и стари, от непрастанния „износ“ на човешки мозъци и всичко останало, което ни терзае.
И понеже винаги сме твърдяли, че в огромна степен случващото наоколо зависи от нас, припомняме думите на великия Леонардо Да Винчи: „Има три категории хора: такива, които виждат; такива, които виждат като им се покаже; такива, които не виждат“. Вие сами изберете към коя от всичките предпочитате да принадлежите.
Споменавайки световно признатия художник, няма как да не отчетем малката подробност, свързана с рожденната му дата - 15 април, която тази година бе засенчена от пожара в парижката катедрала „Нотр Дам“. „Парижката Света Богородица“, както още се нарича символът на една от най-известните и посещавани световни европейски столици, строен няколко века, едва не бе заличен от бушуващите пламъци. Огнеборците дълго се бореха да потушат развихрилата се огнена стихия. Също както лекарят се бори с „върлуващите огньове“ в човешкия организъм, запалени от многото болести, които ни преследват. Същите често пъти биват разпознавани по външните белези, които се изписват върху физиката на човека. Не напразно все по-често, освен към познатите конвенционални медицински методи, хората прибягват и до друг тип диагностика с цел конкретизиране на проблема. В интерес на истината, когато става дума за скрити заболявания най-добрите източници на информация, които биха могли да издадат присъствието им, си остават ноктите, кожата, устната кухина и зъбите. Колкото и пресилено да звучи, израстъците в устата ни могат да кажат за нас толкова много, колкото никой друг.
Едно малко отклонение – именно благодарение на намерен зъб египтолози откриват мумията на жената фараон Хатшепсут.
Благодарение на него те не само установяват местонахождението й, но и разкриват на колко години е починала, както и заболяванията, с които се е сблъсквала приживе. Единствено въпросът без отговор е този – болестите или чуждите амбиции за нейния трон са предизвикали кончината й. От изследванието на зъба става ясно, че Хатшепсут е страдала от остеопороза и затлъстяване, вероятно в резултат на диабет. В крайна сметка учените се сплотяват около тезата, че причината за нейната кончина е резултат от инфектиран зъб. Именно това заключение ни дава правото да твърдим, че оралното здраве е от съществено значение за общото благополучие на организма. Устата играе ролята на „прозорец” към останалата част от тялото, като дава сигнали за различни здравословни нарушения. Например лезии в устната кухина могат да се считат за първите признаци на инфекция. Афтозните язви пък понякога са проявление на заболяването на целиакия или болестта на Крон. Бледите и кървящи венци се считат за маркер при нарушения в кръвта.
Появата на загуба на кост в долната челюст представлява ранен индикатор за появата на скелетна остеопороза.
Промените във външния вид на зъбите не винаги означават просто естетичен дискомфорт. Те могат да сигнализират за наличието на булимия или анорексия. Освен това влиянието на състоянието на устната кухина не се ограничава само и единствено до провокирането на редица други болестни прояви, тъй като проблемите в тази част от тялото оказват силно влияние и върху вече поставени диагнози. Казано по-просто – болните зъби могат да обострят и задълбочат хронични болести и други тежки диагнози.
Доста популярната пародонтоза например е свързана с редица системни състояния. Не е тайна и че сърдечните заболявания споделят общи рискови фактори със заболяванията на устната кухина. Интригуващо e, но зъбите са доказали, че са отличен източник на висококачествена ДНК, даваща не само информация за еволюцията на човека, но и за болестите и имунитета. Зъбният камък пък се приема за най-досотверния източник на исторически данни по отношение проучването на популациите от микроорганизми в устната кухина. В същото време зъбната пулпа - съединителната тъкан в центъра на зъбите - е важен източник на информация за древните болести, които, както и сами забелязваме, не са останали завинаги погребани в гробниците с мумии.
Произходът на зъбния камък се дължи на плаката, която се образува заради бактерии, определени видове микози, които се натрупват под формата на биофилм по повърхността на зъбите. След това същият се минерализира заради наличието на калций и фосфатни йони в слюнката, запазвайки не само микробите, но и остатъците от храна, включително ДНК и протеини от имунните молекули на гостоприемника. Това се превръща в минерална матрица, която се запазва. Зъбният камък може да бъде конкретизиран във времето с висока точност и включва голям брой биомолекули от вируси, микроорганизми, което позволява едновременно изследване на патогенната активност и имунитета на гостоприемника. Не напразно все повече специалисти, търсейки решение за дадено налично заболяване, препоръчват цялостен преглед и изследване на устната кухина и по-конкретно на зъбите.
Това не е просто прищявка, а начин да се избегне обикалянето в порочен кръг, от който излизане няма. Казваме го поради простата причина, че когато има налична коренова инфекция, то тя остава незабелязана, а и същата има свойството да се капсулира. Така, системно появяващите се проблеми отново и отново, не се изкореняват, поради простата причина, че огнището на инфекцията остава скрито и тлеещо. А както е казват старите хора: „Където има дим, там има огън“!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
