- Асцитът може да е резултат от цироза, туберкулоза, рак или сърдечна недостатъчност
Щастие по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което трябва да се добие с усилието на човешката воля. Щастлив може да бъде онзи човек, който е свободен от всички свои желания и странични мисли. Богатство, сиромашия, смърт, раждане, добро и зло, не могат да му влияят. Щастието в този случай е по-високо от всички противоречия, които съществуват в човешкия живот. Ти търсиш нещо, което го няма. Казвам: щастието е извън злото. Щастието е извън омразата. Щастието не е в богатството, щастието не седи в доброто – защото ти тогава ще се заблудиш, че си добър. Щастието не отрича доброто, нито злото – това са условия за един по-добър живот. Когато щастието дойде, ти примиряваш всичко. Впрегни положителните и отрицателните черти в човека и ги примири. Щастлив е онзи човек, който е примирил всички противоречия, които съществуват в неговата ду-ша“. С тези думи следваният от стотици хиляди по цял свят Петър Дънов обяснява на прост и разбираем български език какво представлява това чудо наречено щастие, към което всички се стремим. Вземайки предвид всичко, произтичащо от словото на Учителя /ненапразно наричан така/ можем да си направим извода, че щастието е строго относително понятие, което за всеки значи различно. Естествено това е напълно нормално, имайки предвид факта, че хората и самите поколения коренно се различават едно от друго. Иначе казано, едно време за прабаба ви щастието се е намирало в най-семплите и невзрачни нещица. Днес то се търси в големите материални придобивки. Същите, които ни помагат да се заобиколим с най-фалшивите хора. Истината е, че да намериш това, което те прави истински щастлив, не е никак лека задача и малцина са успели да постигнат този личен успех в живота си. Днес прекалено много се вглеждаме в чуждата паница, която отстрани понякога изглежда привидно пълна, което страшно много ни заблуждава в преценките, които правим. Така или иначе
вторачването в канчето на другия винаги се е оказвало огромна загуба на време
и никога не е донесло прогрес, а точно обратното. Днес за голяма жалост масата предпочита да удостоява с вниманието, и естествено с неумолимата си критика чуждата находчивост. Даже можем да твърдим, че единственото, пред което сме до болка непреклонни по отношение на възприемане е именно не личното щастие. Макар да сме наясно, че от него понякога зависи и нашето. Да не говорим, че световната практика отдавна е доказала, че злото може и да побеждава доброто, но въпреки това винаги бива наказвано. Тази теория се потвърждава и от известния австриец д-р Рудолф Щайнер, чието мислене за огромна жалост никак не звучи успокояващо. Според неговите разсъждения
всяко следващо поколение изплаща греховете на предходното
„Трябва да сте наясно, че когато една епоха е имала зли, покварени мисли, следващото поколение и следващата епоха трябва да ги изплащат физически“, казва той. Като под физически разбирайте различните видове заболявания, с които човек се сблъсква без да може да си обясни защо. Да не говорим колко прав е бил споделяйки, че „не сме така далеч от времето, когато сред човечеството ще се появят странни болести и епидемии“! Размишлявайки върху тези думи несъмнено можем да твърдим, че те не само съвпадат с подобни на всепризнати родни пророци, но и отдавна са се превърнали в реалност (интересно е кой е кръстникът на тези заболявания и защо?). Именно в този ред на мисли ще обърнем внимание на няколко състояния свързани по един или друг начин с един жизнено важен ресурс за оцеляването на човека – водата. Разбира се същата за нас представлява интерес от гледна точка на медицината поради простата причина, че тя е неизменен компонент от организма. Според учени и изследователи водата представлява 70 % от общото цяло.
Иначе казано,
човешкото тяло съдържа около 40 литра
от течността, която с напредването на възрастта в процентно съотношение се редуцира, влияейки се от различни фактори. Водата е много важен, да не кажем и основен ресурс за живите клетки, тъй като така наречената вътреклетъчна матрица(клъстер?!) се състои главно от нея. Тя насърчава усвояването на хранителните вещества, транспортира ги до клетките, разтваря и елиминира излишните продукти на метаболизма, подпомага регулирането на телесната температура, улеснява гъвкавостта на ставите и създава гъвкаво защитно „покритие“ около нашите жизнено важни органи. Една от най-важните функции на водата в тялото е участието й в храносмилането и респективно снабдяването на клетките с необходимите хранителни вещества. Установено е, че
за смилане на 100 грама месо са нужни най-малко 80 милитра вода
Ако човек изпие това количество в определено време преди хранене, то осигурява нормално ниво на храносмилане. Без това не е възможно качествено усвояване на аминокиселини от храните, съдържащи протеини. За да усвои мазната храна, човек има нужда от още повече вода. Липсата на такава по време на храносмилането означава, че тя трябва да бъде иззета от самото тяло, което води до сгъстяване на кръвта. Ето защо специалистите по хранене препоръчват на всеки, който наистина се грижи за здравето си, да пие чиста вода преди хранене, която има за цел да поддържа нормалното киселинно-алкално равновесие в организма и балансирано състояние.
От голяма полза е и да започнете деня си с чаша обикновена топла вода, която спомага за изтласкването на храната в долната част на стомаха, утолява жаждата, измива солта, пречиства храносмилателния тракт и бъбреците. Но обикновената течност, необходима за правилното функциониране и поддържане тонуса на организма, понякога сигнализира и за наличието на сериозен здравословен проблем. Това се случва, когато
започне да се наблюдава задръжка на течности в организма
Същата в добрия случай е резултат от непатологични изменения при някои органи, но при отхвърляне на подобна теза, то тогава проблемът започва да се търси основно под формата на нарушение при функциите на бъбреците и черния дроб, застойна сърдечна дейност и проблеми с кръвообращението. В медицинската практика нерядко се среща и една доста сериозна патология, наречена асцит. Това състояние, разбира се, е в пъти по-тежко от горе споменатите органни смущения, тъй като представлява анормално натрупване на течност в перитонеалната кухина, чиито усложнения често водят до спонтанен бактериален перитонит. Асцитната течност може да се натрупва под формата на трансудат или ексудат, като е напълно възможно „складираното“ количество да достигне до 35 литра. В развитите страни най-честата причина за появата на асцита е цирозата. Съществуват и други разбира се, сред които са ракът, сърдечна недостатъчност, туберкулозата, панкреатита и т.н. Основните провокатори на състоянието извън туберкулозата е и бактериално-гнойното възпаление на перитонеума. СПБ най-често се провокира от грам-отрицателни микроорганизми като Е. coli, както и от Klebsiella.
Идентифицираните до момента грам-положителни бактерии, пък включват различните видове стрептококи и стафилококи. Много пъти до бактериалния перитонит може да се стигне и в резултат на гъбична инфекция, последвана от бактериална такава. Това се случва при прекомерно нарастване на гъбички в чревната флора, които след това мигрират към перитонеалната кухина. Въпреки че гъбичките са много по-големи по размер от бактериите, повишената пропускливост на червата, причинена от напреднала цироза например, улеснява транслокацията им. СПБ се причинява най-вече от видове Candida, по – специално albicans. Като цяло лекият асцит е трудно забележим и би могъл да няма симптоми, но тежкият води до раздуване на корема, логично заради по-голямото натрупано количество течност. Страдащите от диагнозата обичайно споделят оплквания, включващи прогресивна абдоминална тежест и натиск, както и задух поради механично увреждане на диафрагмата. Недостигът на въздух се появява поради повишеното налягане върху диафрагмата и миграцията на течността през същата, причинявайки плеврален излив (течност около белите дробове). Лечението на асцитът включва премахване на причиняващата го болест, ограничаване приема на течности, в това число и алкохол, ограничаване на количеството сол и други промени в начина на живот. Прогнозата по отношение излекуването строго зависят от основните причинители и тежест. Естествено не бива да пропускаме и най-важният момент, касаещ това да знаеш къде и по какъв начин да установиш първопричината за заболяването. Но както се казва: „Знанието те прави свободен, но нещастен“!
P.S. “Не е важно колко дни има в живота ти, важно е колко живот има в дните ти. Не е важно какво имаш в живота си, важно е кого имаш в него. Не е важно какво си получил в живота, важно е какво и на кого си дал. Не всичко се плаща с пари. За важните неща плащаме с късчета от душата си! - Арт Бъкуолд
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
