След тежкия грипен период, след дните, в които ни се налагаше буквално за часове да сменяме палтата с тениски и обратно, за мнозина от нас изтощението доведе до прословутата пролетна умора.
Тя е свързана не само с обща отпадналост на организма, но и с различни инфекции. При тях има увеличаване на процесите на разграждане на белтъците, което води до повишаване на белтъчните загуби в организма. Намаляват нивата на голям брой витамини и минерали - витамин А, С, желязо и цинк, както и витамините от В група, които имат важна роля в метаболизма на белтъците и енергията. Всичко това води до хранителни дефицити и в резултат - до умора и отпадналост.
Специалистите дават няколко съвета как да избегнем това състояние. И препоръчват, ако те не помогнат, да се консултираме с лекар. Защото понякога симптоми на пролетна умора имат и някои по-тежки депресивни състояния или пък други заболявания.
Как да избегнем "пролетната умора"?
Чрез храненето ние можем да подкрепим имунната си система и възстановителните процеси след прекараните през зимата инфекции. Недохранването, ниският прием на енергия и белтък потискат имунните функции. Имунитетът се нарушава от много ниско калоричните диети, които се прилагат за отслабване.
Мнозина решават, че точно пролетта е най-подходящото време, за да влезе тялото им "във форма"за лятото" и се отказват храни, от които могат да набавят полезни вещества. Така се стига до недостатъчен прием на витамини и минерали, казва диетологът Стефка Петрова. Нарушения в имунните функции се наблюдават и при висок прием на енергия и мазнини, при затлъстяване.
Дефицитът на витамините А, Е, С и В6, както и на минералите цинк, селен и желязо, нарушават имунитета и устойчивостта на организма ни към всички заболявания, свързани с него. Неблагоприятно е и действието на големи количества захар, тъй като те може да бъдат причина за образуване на вещества, стимулиращи възпалителните процеси.
Да се хванем за зелено
Зеленчуците и плодовете, особено тези с червен, жълт и тъмно зелен цвят, са богати на каротени. Също така в по-голяма част от тях има много витамин С и флавоноиди. Неслучайно през пролетта още от време оно българският народ залага на зелено.
По това време на годината на пазара излизат много полезни зеленчуци - спанак, коприва, лапад, киселец, салати, зелен лук и чесън. Съветите на специалистите са да се ядат не по-малко от 400 грама на ден плодове и зеленчуци. Зелените листови зеленчуци (спанак, коприва, лапад, киселец) са богати и на желязо, но много малка част от него се всмуква в червата.
Същото се отнася и за желязото от зърнените и бобовите храни. Витамин С значително подобрява всмукването на желязото от растенията. Такова действие имат и плодовите киселини. За да усвоите по-добре съдържащото се желязо в боба, лещата, пълнозърнестия хляб, спанака или копривата, пийте по време на ядене лимонов или портокалов сок или яжте цитрусови плодове за десерт. Киви, шипков чай също са много богати на витамин С.
Чесънът и лукът съдържат сулфиди - съединения на сярата, които не само засилват имунната система, но и спират растежа на микробите, намаляват възпалителните процеси. За да се образуват тези съединения обаче е необходимо чесънът да се нареже и смачка, лукът и праз лукът да се нарежат и след това да постоят известно време. Тогава от тях се отделят ензими, които довеждат до образуване на активните вещества.
Киселото мляко е друга ценна храна, която ежедневно трябва да ядем за подкрепа на имунитета. Млякото не само съдържа ценни белтъци, но има специално значение поради живите млечни бактерии. Те са мощно оръжие за подкрепа на имунната защитна бариера на червата. Някои продукти, които се образуват от млечно киселите бактерии, като бактериоцини и млечната киселина, също подтискат растежа на вредните, предизвикващи болести микроорганизми.
Ежедневно поне една белтъчна храна
Постното месо, рибата, млякото и млечните продукти, яйцата са източници на висококачествени белтъци, а бобовите храни и ядките са растителните продукти, богати на белтъци. Консумирайте ежедневно поне един представител от белтъчните храни - както за възстановяване на белтъчните загуби, така и за подкрепа на имунитета.
Месото, рибата и яйцата са богати и на витамин В6; месото и яйцата - на минералите цинк и желязо. Рибата и другите морски храни са основният източник на селен. Рибните мазнини са богати на омега-3 мастни киселини, които имат противовъзпалително действие. Затова консумирайте риба поне 1-2 пъти седмично. Бобовите храни и ядките, освен че са добри източници на белтък, съдържат и нужните за поддържане на имунитета витамин В6, цинк и желязо. Бобовите храни са богати и на сапонини - вещества, които “мобилизират” имунната система. Ядките са богати и на витамин Е, съдържат селен и флавоноиди.
Тъй като голямото количество мазнини, особено от животински произход, потиска имунитета и увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания, когато купувате месо, избирайте го постно – без видими тлъстини. А пилешкото месо е по-добре да е без кожа, защото в нея се съдържат основно мазнините и холестерола. Когато купувате колбаси, четете етикета – за препоръчване са тези, в чийто състав няма сланина. Предпочитайте млякото обезмаслено или с ниско съдържание на мазнини (до 2 %). От млечните продукти по-здравословни са тези с по-ниско съдържание на мазнини – извара, краве сирене.
Консумирайте пълнозърнест хляб и макаронени изделия от пълнозърнесто брашно. Те са богати на минерали и витамини, също и на полезните за здравето растителни влакна.
Спортът връща формата
Един от най-сигурните начини за справяне с умората е увеличаването на физическата активност. Според специалистите, трябва да правим поне един час дневно това, което обичаме - ходене пеша, каране на колело, джогинг, фитнес или аеробика. Пролетта е най-подходящият момент да възстановим спортните дейности на открито.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
