Селският управник познава всеки в Дондуково и знае кой колко бурета с вино има в мазето
БСП може да се гордее с един дългогодишен и уникален в управлението си кмет. Това е 65-годишният Румен Савов от село Дондуково, община Брусарци. Никой от партийните функционери на столетницата не идва да го подкрепя и сега, когато отново се е кандидатирал за кмет. Той сам си е и агитатор, и пиар агент, и партиен представител. Ако го изберат, ще подкара десети мандат.
Кметуването на Румен Савов води началото си от май 1972 година. Предшественикът му свършил мандата си предсрочно и трябвало да избират нов кмет. Защо решиха, че аз съм най-подходящият, не знам, още се чуди Савов. Току-що се бил уволнил от военната служба и се върнал на село. Бил само на 22 години, без ден трудов стаж. Млад, неженен, безпартиен. Но партията /БКП тогава/ подкрепила избора на местните. И на следващото партийно събрание партийната организация го приела за свой член. Та до сега.
Младият кмет бързо влязъл в работата. Но никога не останах само с пълномощията си, казва сега той за първите си години. Разбрах, че хората имат нужда от много повече неща от тези, които трябваше да върша по закон. И аз се втурнах да им помагам - на един едни проблеми решавах, на друг - други. Така се изтърколили три мандата на поста - цели 11 години.
После партията решила да го издигне. Един мандат изкарал като заместник-кмет на общината в Брусарци. Бил и председател на потребителната кооперация в Брусарци. Но никога не напуснал Дондуково. Работил в общинския център, но си живял в родното село. Обичам Дондуково, обяснява той. Напускал го само докато учил в техникум в Русе. През годините не се поблазних да се преместя в града, да си осигуря жилище я в Лом, я в Монтана. И сега живее на село с едната от дъщерите си. Наталия е заместник-кмет на общината в Брусарци, но и тя не е сменила селото с малкия град. Другата му дъщеря живее в Лом.
През 1995 година отново се сетили за него. БСП му предложила да се яви на избори за кмет на Дондуково. Не можех да откажа и спечелих пети мандат. После още четири. В последните два нямал конкуренция - никой в селото не се решавал да излезе срещу него. Сега обаче ще се състезава с една жена - не е местна, от Казанлък е, при нас е снаха, описва конкуренцията Савов.
Има ли тайна в толкова успешно управление? Не, просто живея за хората. На всеки искам да помогна и го правя. През годините се изучил като дърводелец, водопроводчик, станал и електротехник. На кой му се повреди инсталацията, той я оправя. Станал и стъклар. Вятър да задуха, няма страшно. Кметът сменя счупените стъкла. И историята на селото се е заел да събере и напише. Дондуково е младо село - на 200 години е, но историята му не е много ясна. Било е на две-три места, на сегашното е от 1804-а, установил кметът историк.
Румен Савов няма работно време, никога не изключва телефона си. И зиме, и лете е на разположение на съселяните си. Посред нощ да го повикат, тръгва. Не случайно жена му му казвала: ти вкъщи идваш като гост, само преспиваш. Така си беше, признава той. И децата отраснаха без мен, с жената.
В Дондуково си имат всичко благодарение на кмета. Преди 11 години си докарали вода от сондажен кладенец между селото и Василовци. До тях тя стига по гравитачен път и е по-евтина. Той отчита водомерите, събира парите, щатен водопроводчик в селото няма. Имат си пенсионерски клуб, за младите - интернет клуб. Наскоро е обновен площадът, в добро състояние са и улиците. В селото постоянно живее фелдшер, имат и джипи, което е в Брусарци. Имат си магазини, две кръчми, кафенета.
Съжалявам само за хората, които си отидоха пред очите ми, казва той. Когато станал кмет през 1972, в Дондуково живеели 1200 души. Сега са 360. Държал е речи на 730 погребения. И до днес помага на опечалените семейства. Търси гробари, надписва кръстовете. Преди години е водил и весели ритуали - сключването на граждански бракове, кръщавки. Сега такива събития са рядкост. Весели ги само музиката по радиоточката, който той пуска. Звучи по цял ден на площада.
Румен Савов познава всеки от жителите на селото. Знае кой как живее, с кого се разбира, кой му е враг, колко грозде е произвел, колко бурета с вино има в мазето си. Влизал е във всяка къща. Къде нещо да ремонтира, къде като гост, поканен от домакините. Някога, когато имало повече млади хора, е сдобрявал двойки. Разтървавал е братя, бащи и синове, влезли в тежки конфликти. Е, невинаги съм успявал, но хората виждат, че правя всичко за тях, обяснява взаимното уважение кметът.
В Дондуково няма бедстващи хора, твърди кметът. Т.е. никой не е без електричество, вода, храна. Всеки си произвежда продукти за трапезата, взема по някой лев от търговийка, обяснява той. Затова младите хора търсят работа в Лом, в Брусарци, но вечер се прибират в Дондуково.
Понякога си мисля дали не омръзнах на хората, признава Румен Савов. Затова този път решил да не кандидатства отново. Изчакал последния срок, но не чул някой да е пожелал да управлява Дондуково. Тогава отишъл и подал документите. Там разбрал, че ще има конкуренция.
Вкъщи Румен няма време за хобита и забавления. Слуша хубава българска музика, но докато върши нещо из вкъщи. Все пак остава и работа за него. Преди да си легне, изчита вестника, който всеки ден си купува. Сменя ги - харесва "Стандарт" , взема и "Труд". Искам да видя различни гледни точки, мнения. Лягам си спокоен, хората ще кажат кого искат за кмет. На тях не мога да се разсърдя дори да не дадат гласа си за мен. Знам, че приятелствата, които съм си създал, остават. Те са по-важни, казва дългогодишният червен кмет.
Първолета Цветкова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com