Български учени са на път да обърнат представата за лечение в целия свят. И да вкарат билките и растителните вещества като по-лечебни, отколкото са витамините и минералите.
Международен екип, ръководен от проф. Атанас Г. Атанасов от Виенския университет, публикува този месец изследване, съгласно което билковите антиоксиданти са на път да се превърнат в алтернатива на витамините и минералите. В проучването участва и доц. Николай Цветков от Института по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев” към Българската академия на науките (ИМБ-БАН).
Изследването е публикувано през януари тази година в списание „Oxidative Medicine and Cellular Longevity“ и в него са анализирани почти
300 000 научни статии за антиоксидантите
От анализа станало ясно, че фокусът на научното внимание се е променил рязко през последните 19 години. Докато преди 2000 г. той е бил насочен предимно върху витамините и минералите, то последните изследвания изучават ефектите на растителните антиоксиданти и използването им за борба с оксидативния стрес, който е свързан с редица заболявания. „Няма подобно изследване, което да е направено досега“, казва доц. Николай Цветков от БАН. След техните анализи се оказва, че начело на новите изследвания, свързани с антиоксиданти, вече излиза Китай, въпреки че доскоро водеща сила е бил САЩ. А сред научните работници, правили анализа, има хора от Египет, Румъния, Корея. „Продуктите с растителен произход, като например куркуминът, който се съдържа в куркумата или ресвератролът от червеното вино, могат да имат огромен потенциал, приложени самостоятелно или комбинирано за профилактика и лечение на редица заболявания, включително диабет и рак, казва доц. Николай Цветков. По неговите думи, в
люспите от червено или бяло грозде
се съдържа огромен потенциал, който би служил за лечение на подобни заболявания. Проблемът, който според него е предизвикателство за учените, е свързан с това, че веществата, които могат да бъдат извлечени оттам, са неразтворими във вода и поради това е трудно да се приложат като лекарствени средства. „Има хора, които ще кажат, че сме открили топлата вода и че червеното вино е полезно. Това е и истинското предизвикателство пред нас, да намерим начина, по който тези вещества да достигнат до организма и да лекуват невродегенеративни заболявания“, казва доц. Цветков.
Двамата българи са на възраст, на която навремето все още не можеше да станеш дори доцент. Проф. Атанасов, който ръководи екипа, е българин, водещ секция в университет във Виена, но и член на Полската академия на науките. Проф. Цветков пък е член на БАН от 2017 година, когато след дълго преподаване и работа в чужбина идва у нас да изнесе една лекция и решава, че може да остане в БАН, след като получава предложение да работа в Института по молекулярна биология. От началото на тази година той вече ръководи и секция в Института, свързана с молекулен дизайн. Тоест, с начина, по който едно вещество по-лесно ще навлезе в даден организъм. А това, според него, е най-голямото предизвикателство. Той се занимава с веществата, които могат да лекуват невродегенеративни заболявания, още когато работи в Германия. Паралелно преподава и работи за фармацевтичен концерн. Достигат до вещество, които би могло да
лекува болестта на Паркинсон
но фирмата остава на второ място и не патентова медикамента. "За сметка на това лекарството, съдържащо същото активно вещество, се продава в Япония“, разказва той. По неговите думи, едно от основните предизвикателства е лечението на невродегенеративни заболявания като Паркинсон и Алцхаймер, тъй като досега медицината лекува само симптоми, не и самите болести. А по неговите думи е важно да се лекуват самите процеси. При Паркинсон например сега съществуващите лекарства лекуват основните симптоми – тремора, тревожността, дискинезиите. А целта е не да се лекуват конкретните симптоми, а комплексните процеси, които са излезли извън контрол. Затова и целта е да бъдат създадени уникални молекули, които могат да въздействат над тези групи процеси. С най-новите открития, които медицината прави, целта е да се достигне централната нервна система – било чрез хапчета, било чрез спрейове, така че назално да се атакува мозъкът. „Най-добрият вариант е до него да се досгигне назално. Инжекцията е не е е добър вариант“, разказва доц. Цветков. Едно от предизвикателствата пред учените е въпросните молекулярни изследвания да се използват като достатъчно ранна диагностика за рано развиващи се заболявания. "При невродегенеративните болести един от проблемите е свързан с това, че когато се проявят първите симптоми, около 70 на сто от централната нервна система вече си е заминала", казва доц. Цветков. "Това става благодарение както на алкохол и тютюнопушене, така и на метали, от сорта на алуминий, които вече са се настанили в организма. А те създават дисфункции, увеличават се новите свободни радикали,
увеличава се стареенето на организма
намаляват се самите защитни механизми, свързани с неутрализацията на свободните радикали", допълна той.
Предстои екипът да продължи работа по стартиралия наскоро проект КП-06-ОПР 03/8, финансиран от Националния фонд за научни изследвания на България (ФНИ). Той ще проучва използването на нови хибридни молекули срещу невродегенеративни заболявания. Те се съдържат в червеното вино и могат да имат огромен потенциал, приложени самостоятелно или комбинирано за профилактика и лечение на редица заболявания, включително диабет и рак, казва доц. д-р Николай Цветков.
Публикацията се радва на огромно внимание сред научната общност по света – според сайта Altmetric тя попада в топ 5% на резултатите от всички изследвания, които платформата следи. В момента Националния фонд за научни изследвания на България (ФНИ) ще продължи финансирането по проучването. Той ще изследва използването на нови хибридни молекули срещу невродегенеративни заболявания.
Стела Стоянова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
