Български учени са на път да обърнат представата за лечение в целия свят. И да вкарат билките и растителните вещества като по-лечебни, отколкото са витамините и минералите.
Международен екип, ръководен от проф. Атанас Г. Атанасов от Виенския университет, публикува този месец изследване, съгласно което билковите антиоксиданти са на път да се превърнат в алтернатива на витамините и минералите. В проучването участва и доц. Николай Цветков от Института по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев” към Българската академия на науките (ИМБ-БАН).
Изследването е публикувано през януари тази година в списание „Oxidative Medicine and Cellular Longevity“ и в него са анализирани почти
300 000 научни статии за антиоксидантите
От анализа станало ясно, че фокусът на научното внимание се е променил рязко през последните 19 години. Докато преди 2000 г. той е бил насочен предимно върху витамините и минералите, то последните изследвания изучават ефектите на растителните антиоксиданти и използването им за борба с оксидативния стрес, който е свързан с редица заболявания. „Няма подобно изследване, което да е направено досега“, казва доц. Николай Цветков от БАН. След техните анализи се оказва, че начело на новите изследвания, свързани с антиоксиданти, вече излиза Китай, въпреки че доскоро водеща сила е бил САЩ. А сред научните работници, правили анализа, има хора от Египет, Румъния, Корея. „Продуктите с растителен произход, като например куркуминът, който се съдържа в куркумата или ресвератролът от червеното вино, могат да имат огромен потенциал, приложени самостоятелно или комбинирано за профилактика и лечение на редица заболявания, включително диабет и рак, казва доц. Николай Цветков. По неговите думи, в
люспите от червено или бяло грозде
се съдържа огромен потенциал, който би служил за лечение на подобни заболявания. Проблемът, който според него е предизвикателство за учените, е свързан с това, че веществата, които могат да бъдат извлечени оттам, са неразтворими във вода и поради това е трудно да се приложат като лекарствени средства. „Има хора, които ще кажат, че сме открили топлата вода и че червеното вино е полезно. Това е и истинското предизвикателство пред нас, да намерим начина, по който тези вещества да достигнат до организма и да лекуват невродегенеративни заболявания“, казва доц. Цветков.
Двамата българи са на възраст, на която навремето все още не можеше да станеш дори доцент. Проф. Атанасов, който ръководи екипа, е българин, водещ секция в университет във Виена, но и член на Полската академия на науките. Проф. Цветков пък е член на БАН от 2017 година, когато след дълго преподаване и работа в чужбина идва у нас да изнесе една лекция и решава, че може да остане в БАН, след като получава предложение да работа в Института по молекулярна биология. От началото на тази година той вече ръководи и секция в Института, свързана с молекулен дизайн. Тоест, с начина, по който едно вещество по-лесно ще навлезе в даден организъм. А това, според него, е най-голямото предизвикателство. Той се занимава с веществата, които могат да лекуват невродегенеративни заболявания, още когато работи в Германия. Паралелно преподава и работи за фармацевтичен концерн. Достигат до вещество, които би могло да
лекува болестта на Паркинсон
но фирмата остава на второ място и не патентова медикамента. "За сметка на това лекарството, съдържащо същото активно вещество, се продава в Япония“, разказва той. По неговите думи, едно от основните предизвикателства е лечението на невродегенеративни заболявания като Паркинсон и Алцхаймер, тъй като досега медицината лекува само симптоми, не и самите болести. А по неговите думи е важно да се лекуват самите процеси. При Паркинсон например сега съществуващите лекарства лекуват основните симптоми – тремора, тревожността, дискинезиите. А целта е не да се лекуват конкретните симптоми, а комплексните процеси, които са излезли извън контрол. Затова и целта е да бъдат създадени уникални молекули, които могат да въздействат над тези групи процеси. С най-новите открития, които медицината прави, целта е да се достигне централната нервна система – било чрез хапчета, било чрез спрейове, така че назално да се атакува мозъкът. „Най-добрият вариант е до него да се досгигне назално. Инжекцията е не е е добър вариант“, разказва доц. Цветков. Едно от предизвикателствата пред учените е въпросните молекулярни изследвания да се използват като достатъчно ранна диагностика за рано развиващи се заболявания. "При невродегенеративните болести един от проблемите е свързан с това, че когато се проявят първите симптоми, около 70 на сто от централната нервна система вече си е заминала", казва доц. Цветков. "Това става благодарение както на алкохол и тютюнопушене, така и на метали, от сорта на алуминий, които вече са се настанили в организма. А те създават дисфункции, увеличават се новите свободни радикали,
увеличава се стареенето на организма
намаляват се самите защитни механизми, свързани с неутрализацията на свободните радикали", допълна той.
Предстои екипът да продължи работа по стартиралия наскоро проект КП-06-ОПР 03/8, финансиран от Националния фонд за научни изследвания на България (ФНИ). Той ще проучва използването на нови хибридни молекули срещу невродегенеративни заболявания. Те се съдържат в червеното вино и могат да имат огромен потенциал, приложени самостоятелно или комбинирано за профилактика и лечение на редица заболявания, включително диабет и рак, казва доц. д-р Николай Цветков.
Публикацията се радва на огромно внимание сред научната общност по света – според сайта Altmetric тя попада в топ 5% на резултатите от всички изследвания, които платформата следи. В момента Националния фонд за научни изследвания на България (ФНИ) ще продължи финансирането по проучването. Той ще изследва използването на нови хибридни молекули срещу невродегенеративни заболявания.
Стела Стоянова
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
