- Подаграта е болест на лидерите, остеопорозата е тихият крадец, казва именитият професор
Брилянтен лекар, талантлив писател, автор на документални и художествени филми. Проф. Златимир Коларов е един от най-добрите ревматолози в България. Отличен е с 59 национални и международни награди - 22 като лекар и преподавател, сред които наградата на името на проф. Константин Чилов - МУ-София. Има 27 награди за белетристика, 4 от които международни, 10 отличия (6 международни) за кино-творби. Експерт към Здравна каса и Изпълнителната агенция по лекарствата. Почетен председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза, председател на Съюза на писателите-лекари в България "Димитър Димов", заместник председател на Българското дружество по ревматология, асоцииран секретар на UMEM (Международен съюз на лекарите-писатели), заместник главен редактор на сп. "Ревматология" и сп. "Съвременна медицина".
- Проф. Златаров, на 1 април започва седмицата на медицинските документални и научно-популярни филми. Представяте 8 филма. За какво са те?
- Филмите ще се излъчват всеки ден от 18 ч. в Музея "Земята и хората". Преди това ще има кратка лекция от мен и разговор с публиката. Първият филм е за болката, направен е в стил Discovery - по световни стандарти. Следват ленти за подаграта, за остеопорозата и остеоартрозата, както и за една рядка болест ФАП - Фамилна амилоидна полиневропатия.
- Какво представлява тя?
- Много рядка генетична болест, която е нелечима. Тръгва от Европа по пътя на кръстоносците. Вече има лекарство, което спира хода на болестта, ако се хване в ранна фаза.
- Какви са проявленията на ФАП?
- Болните отслабват много, не могат да се движат, приличат на раковоболни, имат и сърдечни прояви. Често ги изследват за всевъзможни видове рак.
- Как филмите, които правите помагат?
- Лентата ни за ФАП е представена в много държави по света. Тя има два варианта - единият е за пациенти, другият е специално за лекарите. Филмът е представян на много симпозиуми в цяла Европа, в Израел, в САЩ, в Канада. Благодарение на филма до преди пет-шест години17 нови болни са открити от лекари от страната, сега болните сигурно са повече. Тоест - образовали сме лекарите да могат да разпознаят диагнозата, защото откриването й наистина е много трудно.
- В България има ли такива случаи?
- Няколко стотин. Когато се открие болен се прави генетично изследване на цялата фамилия. И носителите на гена отрано започват профилактика и имат шанс да живеят.
- Казахте, че на болката е посветен първият филм. Какво не знае българинът за болката?
- Че тя не е враг, който измъчва болния, а приятел, който иска да му помогне. Тя му показва, че става нещо в неговия организъм. Тя казва: вземи мерки. И от мъчител се превръща в добронамерен приятел. Но ако болният има неразумността да не се вслуша в този приятелски глас, болката е много ревнива и си отмъщава. Тя хронифицира. И тогава, дори да се вземат мерки, е много трудно да се овладее. Създават се патогенетични механизми на самоподдържане и самогенериране на болката. Тя става сама за себе си провокатор и причинител. Вече няма причинител, променят се нервите. Затова при първия сигнал трябва да търсим правилните отговори на правилното място - кабинета на първо на нашия общопрактикуващ лекар, а след това този на профилирания специалист. А не да се доверяваме на екстрасенси, хомеопати и всякакви други хора, които не знам как имат излишното самочувствие да лекуват без нужния образователен ценз.
- Имате два филма - за остеопорозата и остеоартрозата. Каква е разликата между двете заболявания?
- Много голяма. Винаги първо уточнявам кога остеопорозата и остеоартрозата са болест, и кога състояния. Много е трудно дефинирането на тази граница. Защото генетично ни е предопределено да ги развием в даден етап от нашия живот. Или, както аз казвам: "Дай, Боже, всекиму" - това е гаранция за дълголетие. Затова и филмът за остеоартрозата се казва "Цената на дълголетието". Всичко се плаща. И това е цената, която плащаме, за да сме живели дълго, да сме видели децата си реализирани и успели, внуците си и да сме се радвали на дълъг живот, в който сме имали и страдания, и болки, и радости, и възходи, и падения. Това са състояния, неизбежни за човешкия род. Ние ги носим закодирани в гените си.
Остеоартрозата е популярна като шиповата болест. Това е намаляване, изтъркване на хрущяла и израстване по костния край на ръб, който е познат популярно като шип. Той създава дискомфорт. А остеопорозата е намаляване на костната плътност. Повече при дамите, по-малко при мъжете. Причините се търсят в нивото на естрогените след менопауза, в известната хипокинезия при жените, мъжете са по-активни, и много други фактори.
- Напоследък сякаш все повече мъже страдат от остеопороза?
- Не, повече ги откриваме.
- Кои са първите признаци на остеопорозата, при които човек трябва да потърси помощ при специалист?
- Определят тази болест като тихия крадец. Тя тихо и подмолно се появява. И когато започне да боли, тогава вече има счупена кост. Често се появява при падане от ръста. Природата е гениална. Тя е предвидила механизми човек, когато си падне от ръста, да не си счупи нещо. Изключение е една фрактура на костта над китките, която и децата получават, когато паднат с дланите напред. Фрактура след падане от ръста е знак за остеопороза. Въпросът е да поставим диагнозата не когато това състояние е настъпило, а да я профилактираме.
- Как?
- Като знаем застрашения контингент. Това са обикновено жени в менопауза, по-слаби жени, които не са се излагали на слънце. На село жените работят на полето, на слънце и са по-малко застрашени.
- Тоест остеопорозата има пряка връзка с липсата на витамин D?
- В голяма степен. Също така с физическата активност, с естрогеновото ниво. Има и силен генетичен момент. Остеопороза при майката е косвен рисков фактор при дъщерята. Затова много ценя интервюто в "Стандарт", защото така хората ще получат информация от професионалист. Ще пият вода от извора. Аз не съм изворът. Изворът са гениалните зад мен, които са създали тази наука. Аз към поточето, което води водата, за да напои равнината и да пораснат цветята. Аз нося чистата вода от извора.
- Защо правите тези медицински филми?
- Приемам го като продължение на моята основна професионална дейност с други средства. Защото болест в семейството е болест за цялото семейство. Когато лекуваш болния, лекуваш цялото семейство. Прегледът на болния и рецептата е част от работата. Трябва да намерим онези 5 минути, за да обясним на пациента, да му смъкнем стреса. Да намерим подходящите думи за подходящия човек. Доверието лекар-пациент е много важно за лечението.
- Вие сте един от най-големите специалисти по лечение на подагра у нас. Наричате заболяването болестта на лидерите. Защо?
- Още Хипократ описва в своите записки, че болните от подагра са по-интелигентни, по-енергични, по-дейни, че това е лидерска болест, царска болест. Определя подаграта като болест на богатите, а ревматизма като болест на бедните.
Пикочната киселина е в една химическа група с кофеина, теобромина и теофилина, които са в чая и кафето. Действа по същия начин на същите мозъчни рецептори. Това са хора с бърза реакция и бърза мисъл, все едно са пили две кафета.
Дейни, енергични хора, сприхави много пъти, но не са злобни - широко скроени са. Реализирани хора. Това е психо-физиологическата им характеристика.
Освен това пикочната киселина помага на тези хора по-малко да боледуват от злокачествени болести и да са по-будни.
- Наистина ли това е заболяване за цял живот?
- Не, това е един от митовете, които руша. Неправилно се интерпретира. До края на живота остава предразположението пациентът да направи криза. Тези хора са болни по време на криза. В останалото време са здрави с предразположение за криза. Много е важно. Защото това са реализирани млади хора, те обичат живота във всичките му измерения - работа, енергия, просперитет, кариера, хапване, пийване, жени.
- Свързана ли е болестта с възрастта?
- Хипократ казва: една жена не боледува от подагра преди менархето (първия цикъл), а един мъж - преди да е опознал жената. Сега младежите по-рано опознават жената. Да, с годините по-често се среща. Но има разлика. Искам да убедя подагриците, че те в живота си през повечето време ще бъдат здрави, по-малко болни. Болни са, когато са в криза, през останалото време са здрави с предразположение за криза.
- Какво трябва да правят?
- Да се съобразяват с няколко неща - да не прекаляват с ядене и пиене, но и да не стават догматични - няма да ям, няма да пия...Тогава от стреса пак могат да направят криза.
- Тоест - строгата диета до края на живота също е мит?
- Абсолютно. Аз не казвам строга, а балансирана. Трябва много точно да използваме думите.
- Споменахте, че за Хипократ ревматизмът е болестта на бедните. Защо?
- Ревматизмът вече го няма в България. Това е много дълга тема - за невероятните достижения за българската ревматология. Той е изкоренен. Това е болест на младите хора между 12 и 18 години - след ангина правят артрит за 2-3 седмици, а след 5-6 години - сърдечни пороци. Написах книга "История на ревматологията в България". Проф. Васил Цончев, член-кореспондент, прави епидемиологично проучване за две години. Изследва 340 000 ученика, в друго изследване още толкова. С екипа му вземат гърлени секрети и започват масивна пеницилинова профилактика на стрептококовата инфекция. Правят училища, където децата безплатно се лекуват, хранят и учат. Има и възможност за индивидуално обучение. За пет години 7 пъти намаляват заболеваемостта. Сега я няма, за да я покажем. Това изстрелва проф. Цончев във върховете на световната наука. Две години е председател на Европейската лига за борба с ревматизма. Недостижимо постижение понастоящем за много западни колеги.
Тази болест на практика вече я няма. Ето пример как сега берем плодовете от инвестираните в наука пари.- При целия този заседнал начин на живот, който вече се води от най-ранна възраст, какви са най-честите заболявания?- Нарича се ергономия. Свързано е с доброто работно място. Много хора, здрави физически, идват при мен от това, че не е добре подредено работното им място. Компютърът трябва да е право срещу човека, ако е малко под ъгъл започва да боли рамо, ръка. Трябва определен стол на определена височина, екранът да е на две педи от очите, под 45 градуса да е наклонът му. Удобната поза. Човек трябва на всеки час да намира 10-15 минути да се раздвижи- Има ли синдром на компютърната мишка?- Много хора от самата мишка имат епикондилити в лакътната става и периартрити в рамото. Затова обяснявам правилната поза за работа с компютър. Колкото и да е смешно, малката мишка може да донесе голяма болка във врата, рамото, китката, цялата ръка, гърба.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
