Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
- Ако всеки ден ядете едно и също, то вече е вредно за вас
- Лимецът е оцелял, защото е бил отглеждан за фураж
Когато чуем за суперхрани, обикновено си представяме нещо чудновато, вносно, диво и набедено за безкрайно здравословно. Предвид обстоятелството, че за тези продукти не съществува научна дефиниция, можем спокойно да приемем, че това, което си мислим, също е вярно. Това, с което ми се иска да започна е, че по света много повече хора страдат и умират от глад, отколкото от това, че не се хранят със суперхрани.
Но тогава какво са те? Това е маркетингов термин за храна, за която се твърди, че е полезна за здравето в резултат на
- изключителна плътност на хранителни вещества
Това означава, че в малко количество от нея се съдържат много и различни витамини, минерали, белтъчини и други подобни. Ако трябва да сме честни, на тези условия отговарят повечето храни, с които се изхранва човечеството. Това е причината терминът "суперхрана" да се използва рядко от експерти, диетолози и специалисти по хранене, и много по-често от хората, които ги произвеждат и продават. Въпреки това, названието няма официална дефиниция дори от регулаторните органи на големите потребителски пазари, каквито са Администрацията по храните и лекарствата на Съединените щати (FDA) или Европейската организация за безопасност на храните.
Можем да кажем, че интересът към тях се създава и поддържа от любовта на хората към всичко непознато и екзотично. Какво значение има колко е хранителен обикновеният шарен боб, когато имаме киноа, идваща чак от Южна Америка? В конкретния пример, бобът е всъщност по-хранителен.
Едно от нещата, които ми правят впечатление в тази връзка е това, че
- няма месо, което да е обявено
за суперхрана, макар че то със сигурност е много богато на хранителни вещества. Изглежда това не отговаря на сантимента на потребителите, тъй като практически всички суперхрани са от растителен произход и са общо взето нетрадиционни за нашата трапеза. Те са нови, чуждестранни или употребявани някога в далечното минало, но отдавна изоставени храни. Например, тученица в България навремето давахме единствено на животните и от детските ми спомени е останало, че старците на село я смятаха за по-долнокачествена алтернатива на щира. Примери за чуждестранни суперхрани могат да се дадат много: чия, киноа, макаЕ Всички те са традиционни за районите, от които произхождат, но за нас доскоро бяха напълно непознати. Лимецът пък е древна храна, която някога е била използвана от хората по нашите земи, но просто е бил изместен от много по-високодобивната и хранителна пшеница. Оцелял е до наше време, тъй като е бил отглеждан за фураж и са прибягвали до него в лоши години, когато е нямало друго за ядене.
От всичко казано дотук излиза, че "суперхрана" всъщност е
- просто маркетингов инструмент
за популяризиране на нови продукти на пазара. Този тип реклама понякога придобива неразумни размери, когато някоя такава храна бива популяризирана като предотвратяваща или лекуваща заболявания, включително рак. Отделна група проблеми настъпват, когато хората решат да се хранят само с някоя такава храна, вярвайки че това е достатъчно. Във всички случаи е по-добре да се храните с множество и разнообразни храни отколкото с една суперхрана.
С това не искам да кажа, че тези храни са вредни. Това, което твърдя е, че с нищо особено не превъзхождат храните, които ние традиционно слагаме на масата. Няма нищо лошо в това да разнообразяваме ястията си с необичайни продукти. Аз самият обичам да експериментирам. Това, което ме дразни в цялата концепция е, че тези храни се продават на по-висока цена от неща, които са по същество същите, но просто не носят подобен етикет. Отделен е въпросът, че за предполагаемите ползи за здравето и ефектите от храните, описани като суперхрани, нито се подкрепят, нито оспорват от научни изследвания.
Тази липса на научна основа доведе до това, че през 2007 г. маркетингът на продукти като "суперхрани"
- беше забранен в Европейския съюз
освен ако не е придружен от специфична претенция, подкрепена от надеждни научни изследвания. Мнението на Европейския съвет за информация за храните е, че не е практично хората да спазват диета, базирана само на суперхрани, когато хранителните вещества се осигуряват лесно, особено при яденето на разнообразни продукти. Например боровинките не са особено богати на хранителни вещества, което би се очаквало от една суперхрана, за каквато ги представят. Те са с умерено съдържание на три основни хранителни вещества: витамин С, витамин К и манган. Това е прекрасно, стига да не минавате само на боровинки.
В защита на тези продукти може да се каже, че те най-често са слабо обработени - обстоятелство, което само по себе си е чудесно. То би подобрило здравословните качества на практически всяка храна. Дали едно брашно е пълнозърнесто пшеничено или пълнозърнесто от спелта, няма особена разлика. Във всички случаи
- пълнозърнестото брашно е по-здравословно от бялото
Това, което аз бих препоръчал е да се храните с колкото може повече различни неща. Ако всеки ден ядете едно и също, то вече е вредно за вас, ако ще да е най-прехвалената суперхрана. Яжте на всяко хранене нещо различно, и това ще е полезно за вас. Здравословното състояние на организма се постига с поддържане на баланс и осигуряване на разнообразие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
