„Ако винаги говориш истината, няма да ти се налага да помниш нищо“, казва неподражаемият Марк Твен. Прочутият писател, известен със своя хумор, който не всеки разбира, обича да поднася истините за живота по малко по-особен начин. Може би и поради тази причина твърде често остава неразбран. Но то за това си имаше и една приказка с български корени: „ако не е майтапът, няма да си кажем истината“. Тя се появи, защото на този свят с останаха твърде малко хора, които могат да си позволят лукса да говорят истината без да имат притеснение, че ще понесат наказание за това. В по-голямата си част людете се крият зад възможността да кажат нещо, което ако не се хареса, да трансформират в „нелепа“ и „крайно неподходяща“ шега. Така, с течение на времето, нашата държавица се превърна в страната на големите шегобийци.
Но все пак нека не отхвърляме с лека ръка настрани реалността, която хич не изглежда да е майтап.
----------------
Новините напоследък за сетен път ни поднесоха огромна доза жестокост с поредните сбивания и убийства, отново провокират чувство на тревожност у нас.
Даже и повече от това. Много пъти сме говорили за агресията и последиците от нея, както и за проблемите, касаещи човешката психика.
Макар смяната на сезоните да влияе върху нея, не бихме си позволили да виним Снежна луна за резултата от неглижирането на хората с колебливо поведение. Парадоксално е, че въпреки горчивия опит, не сме успели да се поучим от него. Защото когато едно събитие се повтаря отново и отново, независимо през какъв период от време, то значи, че нещо не е наред. А защо не се опитваме да отстраним „неизправността“, е друг въпрос, чийто отговор може би някога ще намерим.
Горчивата истина е, че ние, хората, някак сме така устроени, че бързо забравяме сполетялото ни лошо. Дали това е защитен механизъм на мозъка или не, е въпрос от научно естество, който в момента няма смисъл да нищим. Но, както се вижда, да забравиш за съществуването на даден проблем никак не означава, че той от само себе си ще изчезне. Всякакви чудеса по света се случват, но те не са непременно хубави. Поне така изглежда. Как да наречем всичко меко казано негативно, на което ставаме свидетели, ако не чудо?!
Само преди около година в същото населено място, където преди няколко дни бе извършено масово убийство - Нови Искър, се случи самоубийство. И тогава се изписаха и изговориха хиляди думи, слушахме и четохме анализи и коментари, чиято помощ се оказва спорна, гледайки събитията от днешна дата. Тук няма място, нито пък време да се сочи с пръст кой е по-виновен. Именно тази дилема, която през годините се затвърди под надслов „прехвърляне на топката“, ни докара до подобно положение.
Всеки човек, който има заболяване, независимо какво е то, трябва да бъде в непрекъснат контакт с медицинско лице. Все пак, както гласи една самурайска мъдрост:
„Сериозността на болестите и нещастията се определят от нашето отношение към тях“. Очевидно в нашия случай въпросното е дефицитно.
Защо го твърдим? Защото имаме ситуация, съчетаваща няколко изключително тежки заболявания, сред които са туберкулозата и епилепсията. И за едното, и за другото съществува достатъчно много информация по отделно, но е интересно да помислим дали е допустимо да съществува връзка между тях. Иначе казано – до колко е възможно налично инфекциозно заболяване, достигнало до краен стадий, да бъде провокатор на друго от коренно различно естество?
Епилепсията е сложно заболяване, за което има разнообразни причини. Всичко, което нарушава нормалното функциониране на мозъка, може да доведе до припадъци. Но около половината от случаите на епилепсия се свързват с някои специфични фактори. Сред тях са уврежданията при мозъка и инфекциозните процеси, достигащи апогея си чрез своите токсини. Към първите причисляваме инсулта, туморите или други травми. Не бива да се изключват и уврежданията на мозъка, които се появяват още докато човек се развива в утробата на своята майка, както и тези по време на самото раждане, като например временна липса на кислород.
Според проучванията на специалистите, инсултът е сред водещите причини за появата на епилепсия при възрастни на или над 65 години.
Несъмнено повече внимание заслужават втората група провокатори на епилептични припадъци, които са абсолютно лечими. Става дума за заболяванията от инфекциозен характер, като менингит, вирусен енцефалит, туберкулоза и други.
Вероятно мнозина биха поставили под съмнение връзката между последното и човешкия мозък, но за тях ще напомним, че жълтата гостенка не винаги се локализира в само белите дробове. Дори и първоначално да го направи там, при продължително боледуване и нелечение тя поразява други органи. Нервната система е една от тях.
Тогава не е изключено образуването на туберкулозен мозъчен абсцес. Много сериозно състояние, започващо с общи и подвеждащи симптоми, като главоболие, отпадналост, повръщане, фебрилитет. Като цяло диагнозата се развива бавно във времето, но когато почти достигне своя пик, се появяват гърчове.
От жиовотоспасяваща важност е да се отбележи, че абсцесът има свойството да се капсулира, при което и клиничната картина доста се изменя, наподобявайки мозъчен тумор. Това прави диагнозата толкова трудна за поставяне. И налага провеждане на специализирано изследване с цел установяване на туберкулозни бактерии както в самия абсцес, така и за локализиране на първичното инфекциозно огнище.
Туберкулозният менингоенцефалит, освен че се счита за една от най-тежко протичащите извънбелодробни форми на туберкулозата, също представлява вторичен процес, засягащ основата на мозъка, към чиито характерни клинични прояви се числят епилептичните. Най-общо казано, за промените при мозъчните функции, както и за произтичащите от тях последици, можем да намерим обяснение в медицината. А ако го направим навреме, със сигурност можем да предотвратим безброй нещастия, доразрушаващи и без това крехкия свят, в който живеем.
Поредно такова, което ще прозвучи като филмов сюжет с преобладаващ елемент на фантастика, е една история за жена, обитаваща заедно с детето си изгоряла къща
За жалост следващите редове са истина, видяна от човек, решил да спре колата си пред обгорялата постройка, отрупана с кашони, парцали и други боклуци.
Нищо неподозиращата дама, бързаща за работа, останала в дълбоко недоумение, когато, слизайки от возилото си, чула женски глас, който измърморил: „Какво ще правим с теб, спряла си пред къщата ми? Ще ми дадеш петдесет стотинки за това, гладна съм“!
Вторачвайки се, тя забелязала облечена в дрипи жена, седяща сред боклуците, а до нея момче на 14-15 годишна възраст. Последвалият отговор от страна на нашия разказвач и, респективно, отказът за удовлетворяване на искането, предизвикал шокираща ответна реакция.
Женският глас измежду кашоните казал: „Плаши, маме, плаши!“ След което до героинята ни започнало да скача момчето, лаейки като куче. Направило го няколко пъти, а след това, с уж подвита опашка, се върнало при дрипавата жена.
Освен изживения уплах от случая, и до днес от главата на изпадналата в тази ситуация жена не излиза мисълта: Какъв шанс за оцеляване в този живот има това момче? Вероятно не голям, особено ако съществуването му продължи по този неестествен начин.
До колко е възможно младежът да е принуждаван да се държи така, или става дума за отдавна загробено заболяване пък е загадка, която надали ще бъде разгадана. Все пак клиничната ликантропия, определяна като рядък психиатричен синдром, отдавна е останала в забвение, макар симптомите й абсолютно да съвпадат с разказа на нашата героиня.
Заболяването представлява заблуда у засегнатото лице, че може да се трансформира в животно или друго нечовешко създание. Името се свързва и с митично състояние на ликантропията - свръхестествено страдание, за което се казва, че хората физически се превръщат във вълци, особено по време на пълнолуние.
Но все пак не забравяме римската сентенция, гласяща: „Човек за човека е вълк“! Очевидно ние стриктно я следваме!
P.S. “Мога да забравя някоя обида, но не и да простя. Предпочитам да отмъщавам” – Карл Лагерфелд
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
