Солта и Е-тата съсипват имунитета

Средиземноморска диета се отразява добре на хората с ревматоиден артрит
Приемаме антибиотици и със зеленчуците, каза д-р Десислав Томов

Различните диети могат да повлияят на имунната ни система, а от тук и на здравето ни. Как се случва това и кои храни могат да ни докарат болест, коментира пред clinica.bg
д-р Десислав Томов от Технологичен център за спешна медицина в Пловдив.
Над 1000 бактериални вида населяват стомашно –чревния тракт на човека. „Различните съставки в храната подтискат развитието на някои видове бактерии, които са полезни за организма или пък благоприятстват развитието на други", казва д-р Томов.
Солта има директно влияние върху имунитета. Тя оказва неблагоприятно въздействие върху пациенти със заболявания като лупус и множествена склероза. Освен това влияе и на видовия състав на микробиотата. Според редица проучвания, една от най-популярните диети - Средиземноморската, оказва благотворно влияние върху пациенти с ревматоиден артрит. Отразява се добре и върху общото здравословно състояние на пациенти с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза. Това е така поради повишеното съдържание на омега-3 мастни киселини, които имат изявен противовъзпалителен ефект. По думите на д-р Томов, в момента по света се правят много изследвания как съставките на храната влияят върху човешката микробиота. „СЗО все още не е излязла с единно становище какъв е нормалния състав и видово съотношение на бактериите в червата", уточни той и допълни, че тази тема тепърва ще се развива в медицината.
И ако няма единна формулировка за нормална микробиота, то обаче има начини да се определи какъв е нейния състав. Това се прави с помощта на едно модерно, но все още и доста скъпо изследване, разказва д-р Томов. То се нарича 16s-рибoзомно секвениране. Чрез него може да се разбере какъв е видовият състав на бактериите в червата, а от тук и стъпките този състав да се запази или промени в полза на здравето на човека.
Наличието на антибиотици в храните е другата голяма тема, която от няколко години се разисква, казва д-р Томов. По думите му, наличието на антибиотици може да се открие не само в животинските продукти, но и в различни плодове и зеленчуци. Там те попадат чрез изпражненията на животните, след като растенията биват наторени с тях. „Някои изследвания са установили, че хората чрез растенията могат да погълнат освен антибиотици, така и резистентни бактерии, както и такива, които са носители на гени за резистентност", допълва лекарят.
Основната цел на антибиотиците е да се борят с бактериалните инфекции, но когато попаднат в организма ни, те променят и състава на чревната флора до такава степен, че може да се стигне до болестно състояние. Нарушеното равновесие в микробиотата води до повишаване на чревната пропускливост за вещества, стимулиращи образуването на свободни радикали и повишен оксидативен стрес за организма. Затова в последните години заедно с антибиотичното лечение на пациентите се изписват и пробиотици – с цел подпомагане възстановяването на чревната флора.
Подобрителите, които се използват в хранително-вкусовата промишленост, като натриев бензоат, натриев нитрит и калиев сорбат например, също водят до промени в микробиотата с потискане на видовете с изявен противовъзпалителен ефект за сметка на тези с провъзпалителен. Честото излагане може да доведе не само до възпалителни промени на червата, но и да повлияе имунната система на човека. Натриев бензоат, натриев нитрит и калиев сорбат се използват като консерванти при производство на храни. На етикетите можем да ги видим като Е211, Е250 и Е202.