Д-р Елица Бечева-Крайчир завършва медицина в МУ София през 2005 година. Придобива специалност медицинска генетика през 2009 г. под ръководството на акад. д-р Драга Тончева, благодарение на чиито усилия реализира и едногодишна специализация по молекулярна генетика в Токийския медицински университет, Япония. Там се обучава в извършването на широк диапазон от молекулярно-генетични методи за анализ и разработва докторската си дисертация върху генетичната същност на заболяването шизофрения в българската популация, като е напътствана от едни от най-знаменитите имена в областта на генетиката и цялостните геномни асоциативни проучвания, като номинирания за Нобелова награда професор Юсуке Накамура. След защита на докторската си дисертация д-р Бечева заминава за Германия, където специализира човешка генетика, вкл. и клинична специализация в педиатрия, детска хирургия и клиника по вътрешни болести. Там е част от екипа на Немския консорциум за фамилен рак на гърдата и яйчника. От началото на 2020 г. д-р Бечева е член на екипа на ,Сърце и Мозък‘ Плевен и ръководител на лабораторията по медицинска генетика.
По време на следването си бъдещите лекари научават някои основни правила за рака, с който неминуемо всеки от тях, независимо от специалността си, ще се сблъска в професионален, а за съжаление – често и в личен план. Първото нещо, което медиците разбират, е, че това не е едно заболяване, а е една от най-големите групи болести при съвременния човек. Общото между тези болести, наричани още злокачествени новообразувания или неоплазми, е анормален и неконтролируем растеж на различни клетки в тялото, които имат потенциала да инвазират (да проникнат и превземат) структурите около себе си и да се разпространяват в по-далечни части на организма.
В последните десетилетия научихме, че ракът има генетична основа – свързан е с различни грешки в генетичната информация на клетката. Лекарите знаят, че обикновено това се случва с остаряването на организма на човека, под влияние на вредни външни фактори, в течение на много време, когато защитните ни механизми се „уморят“.
Тогава спонтанно в някоя клетка възникват поредица от соматични ДНК мутации и тя се трансформира в ракова клетка. Поради това, лекарят очаква да диагностицира рак в по-напреднала възраст на пациента – след шестата или седмата декада. Учебниците по медицина учат, че рак може да се установи и при по-млади хора, но много рядко (в до 5-10% от случаите) и тогава специалистът трябва да се усъмни за наследствено предразположение към рак, дължащо се на герминативни (унаследени) мутации. Тези основни принципи на развитие на рак са в основата на масовите скринингови и профилактични мерки, които предлагат здравните системи по света, като общото между тях е начало в определена, но по-напреднала възраст (например след 50-годишна възраст (изключение се прави за наследствените форми).
След дълги години успешно прилагане на принципа за късно начало на скрининга, медицинската общност беше разтърсена от скорошни научни разкрития, публикувани в престижното издание Nature reviews. Според авторите, заболеваемостта от рак в млада възраст (преди 50 години) нараства с такива темпове в последните няколко десетилетия, че можем да говорим за начало на пандемия, обхващаща с различна скорост страните с различен икономически статут. Макар тази тенденция да важи само за някои форми на рак, при повечето от тях наред с по-ранната възраст на изява, се установява и по-агресивен ход, с бързо развитие към по-напреднали форми на болестта и с по-лоша прогноза.
Тези данни са притеснителни в няколко аспекта. Преди всичко, рак в млада възраст не се очаква и не се търси от медицинските специалисти дори при изява на симптоми, които у по-възрастен пациент веднага ще насочат към търсене на онкологично заболяване. Така при един млад човек ракът не само е по-агресивен, но ще бъде диагностициран и по-късно. Освен това, нито една здравна система не насочва масовите скринингови и превантивни мерки срещу рака към младата възрастова група. Това означава, че е необходимо спешно преосмисляне на стратегиите за скрининг. Най-значителни промени в посока на подмладяване се наблюдават при рака на дебелото черво, щитовидната жлеза, простатата, бъбреците, гърдата, ендометриума и други.
Също така, все още не е съвсем ясно какви са причините за тази тревожна тенденция. От една страна несъмнено значение имат изключително напредналите възможности за чувствителна и прецизна ранна диагностика и скрининг. Предполага се обаче, че основна роля има промяната на комплекс от външни фактори, някои от тях още в ранна детска и дори бебешка възраст. Това са добре познатите отдавна рискови фактори за рак, но с напълно нови измерения. Така например физични и химични рискови фактори – алкохол, пушене, прекомерна употреба на антибиотици, значително са увеличили своята тежест и разпространение; нездравословният начин на живот – с все по-голямата ни заседналост, недостатъчно време на качествен сън, животът, изпълнен с ежедневен стрес; начинът на хранене (диета) – с прекомерна употреба на червено месо, оцветители, ароматизатори, стабилизатори, овкусители и прием на твърде висок брой калории спрямо изразходвана енергия, което води до наднормено тегло и затлъстяване – все по-масови и определено канцерогенни рискови фактори; хормонални причини, особено при жените – честа употреба на контрацептиви, намалена фертилност на жените – раждат по-малко деца, на по-късна възраст, кърмят по-кратко време или не кърмят въобще; инфекциозни и възпалителни причини като масово разпространение на асоциирани с рак микроорганизми (H. pylori, HPV) и тяхното по-лесно разпространение по света; имунологични – всяко отслабване на клетъчния имунитет, например при пренасочване на фокуса му към автоимунни състояния, стрес или инфекциозни състояния, свързани с нарушен баланс на собствената микрофлора и микробиома (включително поради прекомерен прием на антибиотици), възпрепятства разпознаването и ефективното „убиване“ на възникнали туморни клетки; лъчения – все по-често прилагане на лъчения за терапии, но и с козметична цел, прекомерно излагане на слънце (ултравиолетова светлина). Как ще се справи организма с всички тези промени зависи до голяма степен и до генетичния ни терен (фон).
Все още са сравнително малко медиците по света, които осъзнават тревожността на тези факти, а за държавни политики и промени вероятно все още никъде не се работи сериозно. В България все пак има места, на които, въпреки липсата на практически приложена национална стратегия за борба с рака, пациентът може да получи наистина значителен обем от ранни скринингови изследвания, проследяване, консистентност на профилактичните стратегии – където ракът в млада възраст не е изключение, а за него се мисли. Тази стратегия е залегнала в създаването на мултидисциплинарните екипи на болници ,Сърце и Мозък’, където освен тези мерки специалистите провеждат подробни и адекватни консултации.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
