Проф. д-р Федя Николов е началник на кардиологична клиника в УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив и ръководител на I-ва катедра по вътрешни болести в Медицински университет в Пловдив. Има над 70 публикации в областта на миокардния инфаркт, артериалната хипертония, сърдечната недостатъчност и дислипидемията. Член на Управителния съвет на Българското дружество по кардиология, което обяви национална кампания за повишаване на информираността за сърдечната недостатъчност. Това е заболяването, по повод на което хората над 65 години най-често влизат в болница. Смъртните случаи от сърдечна недостатъчност нарастват в сравнение с всички останали сърдечно-съдови заболявания. Ето какво коментира проф. Федя Николов пред trafficnews.bg
---------
- Проф. Николов, какво е за вас сърдечната недостатъчност – в личен и професионален план?
- В личен план я свързвам с мои близки, които са я имали. В професионален – нашата кардиологична клиника е най-голямата структура от този тип в Южна България. Над 50% от болните ни са със сърдечна недостатъчност. Тези болни се лекуват трудно, престоят е по-дълъг от минималния, който предвижда Здравната каса. Често имат съпътстващи заболявания, които изискват допълнително лечение. Клиничната пътека е недофинансирана. Други лечебни заведения избягват да приемат такива болни и те постъпват най-често при нас.
- Какво представлява сърдечната недостатъчност?
- Сърдечната недостатъчност е краен стадий в развитието на сърдечно-съдовите заболявания. Честотата й се увеличава с увеличението на средната възраст на населението. След 10 години този процент ще е чувствително по-голям. Налице е известен парадокс – колкото по-дълго живеем и колкото повече се подобряват здравните грижи, толкова повече расте и процентът на болните от сърдечна недостатъчност. От друга страна, има тенденция за увеличаване и на рисковите фактори, предпоставките, които водят до сърдечно-съдови заболявания. Най-популярните рискови фактори са хипертонията, диабетът, тютюнопушенето, повишените стойности на холестерола, наднорменото тегло, обездвижването, психо-емоционалният стрес.
- Кои са новостите в лечението? Колко години може да преживее пациент с такава диагноза?
- По данни на авторитетни изследвания от 30 клинични проучвания се установява, че 40% от пациентите със сърдечна недостатъчност загиват през първите две години и половина от диагностицирането й. Но има известни медикаменти и методи, които могат да удължат живота и да подобрят качеството на живот на болните. Има нови технологии, съвременни медикаменти, имплантируеми дефибрилатори, ресинхронизираща терапия, интервенционални процедури и кардиохирургия. На последния европейски конгрес по сърдечна недостатъчност бяха изнесени данни за изследване на нови механизми в патогенезата и за разработване на нови групи медикаменти, които биха имали потенциална полза за нашите пациенти.
- Дружеството на кардиолозите изрази мнението, че кардиолозите и цялото общество са длъжници на пациентите с тази диагноза. Според вас, какво още може да се направи, за да живеят тези болни по-дълго и по-добре?
- Мисля, че обществото и организацията на здравеопазването в България са направили доста за пациентите със сърдечна недостатъчност. Имаме голям брой високоспециализирани кардиолози и твърдя, че те са много компетентни. Основните групи медикаменти и методи на лечение за удължаване живота на болния са реимбурсирани от НЗОК и достъпни за пациентите, навлизат и нови терапии, които намаляват хоспитализациите и подобряват качеството на живот на пациентите. Цената на обичайното месечно лечение се равнява на няколко кутии цигари. За съжаление, появата на сърдечната недостатъчност е късен етап в развитието на сърдечните заболявания. Необходима е профилактика на причините, рисковите фактори за сърдечно-съдовите заболявания. Не трябва да чакаме тя да се появи. Профилактиката е основната предпоставка хората да живеят по-дълго и по-добре.
- Счита се, че българският пациент е недисциплиниран, не се придържа към съветите на лекаря, често не спазва препоръчаното лечение. Какви са вашите наблюдения?
- Пациентите са много различни. По-недисциплинирани са, докато не са се разболели. Т.е. тези, които имат чувството, че са здрави. Има пациенти, които коренно променят начина си на живот и изпълняват препоръките на лекаря, но след като се разболеят. Логиката е да сме по-дисциплинирани преди още да сме се разболели. Мое убеждение е, все повече хора започват да живеят здравословно и да се предпазват от рисковите фактори, водещи до сърдечна недостатъчност.
- Можете ли да дадете положителен пример с ваш пациент, който е доказателство за обратното?
- Имам пациент, който беше постъпил с миокарден инфаркт. Той продава яйца и всяка вечер изяжда счупените, които са около 20-30. А дневните нужди от холестерол се съдържат в един жълтък. По този начин той се е свръхнатоварил с холестерол, който е предпоставка за развитие на коронарната болест и преживя миокарден инфаркт. Началното лечение беше успешно и след него той коренно промени начина си на живот. Стана веган, здравето му се подобри. Артериалното налягане се нормализира, както и стойностите на холестерола. Част от предписаните му лекарства бяха спрени. И така изключително строгата диета и здравословният начин на живот доведоха до коренна промяна в състоянието му. Често се сещах за него и се питах дали е жив. Беше изминало много време – над 20 години, когато го срещнах в отлична кондиция, без оплаквания и без лекарства. Вече бе навършил 70. Несъмнено това се дължеше на начина му на живот.
- Какво е най-важното нещо, което пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да знаят?
- Кардиолозите в миналото казваха: „От едно сърце торба става, но от торба сърце не става“. Появата на сърдечна недостатъчност е късен етап в развитието на сърдечно-съдовите заболявания, трудно се лекува и смъртността е висока. За да не се допусне нейната поява, трябва да се борим с причините. Най-честите са аретиалната хипертония, тютюнопушенето, високите стойности на холестерола, диабетът, наднорменото тегло, обездвижването, психо-емоционалния стрес. Човек трябва да се опита да откаже цигарите, да има нормално кръвно налягане и тегло, да е физически активен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
