Реформаторите пробиха в общинските съвети на големи градове
Единственото спасение на левицата е в общ кандидат-президент, смята политическият анализатор Димитър Ганев
Задава се голямо пренареждане на партийните листи
Пловдив и Плевен са най-голямото предизвикателство за ГЕРБ на балотажа
- Г-н Ганев, коя е голямата изненада на местните избори?
- Голямата изненада тепърва я чакаме. Това ще е преференциалното гласуване. За него малко се говори все още, но то ще обърка сметките на много партийни централи и на местните им ръководства. Прагът за преференциите е изключително нисък и тепърва ще видим резултатите от това гласуване. В град като София, за да влезе един кандидат за общински съветник в преференциалното състезание, са му нужни между 500 и 550 гласа. Във Варна прагът е около 200 гласа, в Сливен - 80 гласа, в средноголяма община като Горна Оряховица става дума за едва 40 гласа. Ако слезем по-надолу, ще стигнем и до 10 гласа, достатъчни да се размести листата. Нали можете да си представите какво объркване ще настане в партийните листи - може да се окаже, че представителите в местния парламент ще бъдат доста различни от тези, подредени в челото на листата.
- Ще има ли някакви последствия това земетресение?
- Партиите няма как да са доволни от това разместване. Очаквам да има мощна атака срещу преференциалния елемент в гласуването, целяща да се вдигне прагът. Този натиск ще дойде от големите партии и ще се осъществи в следващите месеци. Трябва с всички сили гражданското общество да се противопостави на тази атака, защото преференцията доказа, че е истинският работещ мажоритарен елемент. Наистина, имаше феномени като "15/15" на евроизборите, но това са грешки на растежа. Ние постепенно трябва да свикваме да гласуваме преференциално, защото именно така имаме възможност да избираме личности. Мажоритарната избирателна система е ретроградна, защото тя възпроизвежда двупартийна система. В българския случай и ДПС ще има сериозно представителство при изцяло мажоритарна избирателна система.
- Все още не разполагаме с окончателни резултати от вота, но какви са първите ви наблюдения?
- Местният вот потвърди електоралната картина от парламентарните избори преди година. Фактически не виждаме изменения при основните партии. Повторно се налага еднополюсен политически модел. Този модел включва една голяма партия - ГЕРБ, две партии, които видимо ще се конкурират за второто място на следващите избори - БСП и ДПС, и няколко по-малки играчи в лицето на Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ и "Атака". Всички те моделират поведението си спрямо партията на Бойко Борисов.
ГЕРБ видимо увеличава своето присъствие - като кметове на областни градове и като влияние в общинските съвети. Има две много големи предизвикателства пред управляващата партия на втория тур - Пловдив и Плевен. Балотажите в двата града ще бъдат оспорвани и евентуална загуба на ГЕРБ няма да им позволи да си припишат такава победа, каквато искат. Резултатите показват, че хората там търсят алтернатива на управлявалите ги четири години кметове на ГЕРБ и ги намират в лицето на други кандидати. Сериозен успех герберите отбелязаха в Хасково.
Традиционно местните избори не са най-силното поприще на ДПС. Движението запазва позициите си от предишния местен вот през 2011 г., като поддържа същия електорален резултат. Партията на Лютви Местан стои много стабилно и се потвърждава за пореден път, че ДПС е най-предвидимият играч в България.
На 25 октомври реформаторите също постигнаха несъмнен напредък, въпреки че не се увеличава броят на гласувалите за тях като цяло. РБ положи сериозна основа. Досега в общинските съвети сините бяха раздробени на малки партийки и тук-таме Синя коалиция. Сега благодарение на единната регистрация на Блока те ще имат солидни представителства в местните парламенти в немалко областни градове с важно значение. Това ще постави добра основа за създаване на общи местни структури, ако те решат да вървят към създаване на единен политически субект.
- Как оценявате представянето на левите партии, които се явиха яростно разделени?
- Не виждам срив на БСП. Социалистическата партия успя да спечели гласове, приблизително равни на тези от парламентарните избори през 2014 г. Тези резултати обаче няма да позволят на БСП да запази влиянието си в местната власт. Напротив, участието на червените в управлението на областните градове и големите общини ще намалее. Гласуването потвърди също, че АБВ не е временно явление. Проектът на Георги Първанов вече има реално присъствие в общинската власт. Не се регистрира покачване - движат се около 4%, но вече са реален и установен фактор.
- "Позитано" 20 за пръв път рискува да остане без нито един областен град. Как биха могли да спрат потъването?
- БСП вече не е в позицията си да изчака АБВ просто да отмре от само себе си. Ако левицата иска да върви към някакво възраждане, трябва да се премине по-скоро към диалог и впоследствие към интеграционни действия между основните играчи. Виждаме, че Движение 21 на Татяна Дончева също даде добри показатели по места. Затова ако левите искат да бъдат реален конкурент на десницата, при тях трябва да настъпят сериозни консолидационни процеси, особено с оглед на настъпващите президентски избори през есента на 2016 г. В този смисъл диалогът между БСП, АБВ, Движение 21 и различни самостоятелни и полусамостоятелни субекти като Георги Кадиев трябва да протече през следващите месеци.
- Смятате, че пътят към върха минава през обединението около фигура за държавен глава?
- Намирането на общ кандидат за президент е първата задача, върху която трябва да се фокусират. В БСП не виждам личности, които да могат да постигнат сериозен успех на вота за държавен глава. В АБВ има по-подходящи фигури, но пък те нямат електоралната тежест на червената партия. Предизвикателството е сериозно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
