- Алкалната вода не променя pH на кръвта, високите дози витамин В12 може да са опасни
Доц. д-р Желязко Арабаджиев е специалист по медицинска онкология с повече от 15 години опит, началник на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му интереси са в областта на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно дружество по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни дружества по онкология. Автор е на над 60 статии, публикации в български и международни списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации. Всяка седмица доц. Арабаджиев отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
- Някои антиоксиданти намаляват цитотоксичността на химиотерапията
Безсмъртие - това е цел, към която човечеството се е стреми от хилядолетия. От Свещения граал, през магическите отвари и ритуали за вечен живот, та чак до днешни дни - хранителни добавки и съставки, които да предпазят от болести и да удължат живота. Лесният достъп и практически неконтролируемото предписване и приемане на различни хранителни добавки - витамини, билки, гъби, аминокиселини и други, позволиха на хората, включително и дори най-вече, на онкологичните пациенти да прекрачат границата на целесъобразност и да преминат към тежко предозиране с подобни субстанции. Научно-популярно, а и дори ненаучно говорене и писане по темата, както и препоръки от некомпетентни, но иначе много убедителни лица, нерядко с чисто търговска цел, определя в момента разцвета на пазара на хранителни добавки, обещаващи свободно от болести съществуване, без крайна дата.
Въпросите, които търсят отговор* тази седмица са:
1. Високи дози витамини - витамин Д, витамин В17, Омега-3 - помагат ли в предпазването от рак?
В клинично изпитване FIND на екип от финландски учени публикувано наскоро, са проследявани за 5-годишен период от време 2495 мъже над 60-годишна възраст и жени над 65-годишна възраст, които при включване не са имали предишни ССЗ или рак. 1/3 от участниците са получавали високи дози витамин Д (3200 IU/дневно), другите две групи витамин Д в доза 1600UI/дневно и плацебо (без активна субстанция) съответно. И трите групи пациенти са били проследявани за честотата от възникване на някои заболявания включително и злокачествени такива и смъртност от тях.
По време на проследяването с рак са били диагностицирани 41 пациенти от плацебо групата (4,9% от всички участници), 48 пациенти (5,8%) в групата с 1600 UI/ден и 40 пациенти (4,8%) участници в групата с висок прием на витамин Д 3200 IU/d
Изследователите в този проект не са открили съществени разлики в трите групи и по отношение на обща смъртност. Всичко това е позволило да заключат, че при това изпитване добавянето на витамин D3 не намалява честотата на инвазивен рак сред възрастните хора, като са изказали предположение, че това вероятно се дължи на достатъчни изходни нива на витамин D при повечето участници при включването им в проекта.
Подобни наблюдения и заключения бяха публикувани през 2018 г., като тогава клиничното изпитване е било проведено при още по-голяма популация от хора (над 26 хиляди участници) като се е изследвано не само влиянието на приема на високи дози витамин Д, но и на Омега-3 (също сочен като анти-канцерогенна добавка). Нивата на витамин Д при участниците са се увеличили средно с 40% по време на проследяването, но в крайните резултати това не е довело до намаляване честотата на възникване на рак в тази група в сравнение с групата на плацебо (793 срещу 824 съответно). В процентно изражение това прави 6.1% от пациентите с прием на витамин Д срещу 6.3% от тези на плацебо са развили рак в хода на проследяването. Подобни са били и резултатите в групите с прием на Омега-3. Тук уговорката, която правят авторите е, че витамин Д не бива да бъде прекъсван при хора, които по лекарско предписание - поради болести или хронично ниски нива в кръвна - имат нужда от системен прием на този витамин.
Отдавна е известно, че високи дози витамин В12 стимулира деленето на клетките, в това число и на туморните. Употребата на този витамин както преди, така и по време на химиотерапията е значително свързана с по-ниска преживяемост без заболяване и обща преживяемост
Витамин B17 е често използвано име за субстанция, наречена амигдалин. Обикновено се получава от костилки от кайсии и горчиви бадеми. Амигдалин се използва за направата на лаетрил - съединение, за което често се твърди, че помага при лечението на рак, въпреки малкото доказателства за неговата безопасност или ефективност. Трябва да се подчертае обаче, че въпреки че често се наричат "витамин B17", амигдалинът и лаетрилът всъщност не са витамини от група B. Амигдалинът е цианогенен гликозид, като именно на това съединение, считано за смъртоносна отрова във високи дози, се основава предположение, че може да унищожава и туморните клетки. През 50-те години на миналия век започва да съществува лаетрил, пречистена форма на амигдалин, популяризиран като лечение на рак (в САЩ). Поради липса на противотуморна активност, както и висок процент на странични реакции от лаетрил, през 1987 година, лаетрил е загубил разрешението си за употреба при пациенти с рак и към днешна дата FDA го разглежда като неразрешена хранителна добавка, дори и за пациенти в терминален стадий на болестта.
2. Алкализирането на телесните течности предпазва ли от рак?
Алкалната диета се основава на теорията, че яденето на определени храни може да промени киселинните нива в тялото, наричани още нива на pH. Някои вярват, че промяната в нивата на pH на тялото може да подобри здравето и да помогне в различни процеси - от отслабване до предотвратяване и дори излекуване от рак.
Но няма начин храните, които консумираме, да променят нивото на pH на кръвта. pH на тялото е много строго регулирана система. Ако променим диетата си, може да се установят промени в pH на слюнката или урината, защото това са отпадъчни продукти, но няма начин чрез храната това наистина да повлияе на pH на кръвта.
Широко се обсъжда пиенето на алкална вода. Без да конкретизираме определени марки бутилирани води за пиене, повечето алкални води са точно като други бутилирани води, но с различно минерално съдържание. Независимо от съдържанието но минерали, алкалната вода също не може да промени pH на кръвта. Някои проучвания показват, че киселинната среда помага на раковите клетки да растат. Идеята е, че диета с високо съдържание на алкални храни (високо pH) и ниско съдържание на киселинни храни ще повиши нивата на pH на тялото (направи тялото по-алкално) и ще предотврати или дори излекува рак.
Трябва да се отбележи, че това са изследвания на ракови клетки в лабораторни условия и не отразяват сложната природа на поведението на туморите в човешкото тяло.
Учени от САЩ са анализирали резултати от 252 научни съобщения и доклади, разглеждащи взаимодействието на алкалната вода и рака, като не са открили съществени доказателства, че консумацията на тази вода има някакъв ефект върху започването (развитието) или лечението (прогресирането) на рака. Само в едно от проучванията е установена значима връзка, която от своя страна е слаба (между pH и рак на пикочния мехур), което може да се предположи предвид ролята на урината и пикочната система да елиминира неусвоените хранителни вещества и минерали от човешкото тяло.
Друго проучване от Финландия, разглеждащо специално мъже с рак на пикочния мехур и алкална диета обаче е установило, че по-ниското pH на урината (алкална урина) не намалява значително риска от развитие на рак на пикочния мехур. Поради противоречиви данни на този етап не може да се препоръча ограничения в диетата на пациенти, застрашени от развитие на рак или вече диагностицирани с такова заболяване, които да определят прием на по-алкални храни и течности.
3. Трябва ли да се приемат хранителни добавки - антиоксиданти, гъби или минерални добавки по време на противотуморното лечение, за да се подсили ефектът му?
Въпреки докладваната широко разпространена употреба на хранителни добавки по време на лечение на рак, съществуват малко емпирични данни по отношение на тяхната безопасност или ефикасност. Съществуват дори опасения, че някои добавки, особено антиоксиданти, могат да намалят цитотоксичността на химиотерапията. Преди няколко години бяха оповестени резултати от проведено проучване при 1134 пациентки за връзките между употребата на добавки и резултатите от химиолечението на рак на гърдата. Установени са били индикации , че употребата на каквато и да е антиоксидантна добавка (витамини A, C и E; каротеноиди; коензим Q10) както преди, така и по време на химиолечението е свързана с повишен риск от рецидив на рака. Употребата на желязо по време на химиотерапия е значително свързана с възникването на рецидив на рака на гърдата. Подобни са били резултатите от проучвания и при други туморни локализации, което налага внимателно пациентите да обсъждат с лекуващия онколог приема на антиоксиданти, мултивитамини и минерали. Лечебните гъби не са обикновени гъби. Има стотици различни видове гъби. Тези, които най-често се изследват в проучвания за рака, обикновено не се продават в магазините за хранителни стоки. Най-често срещаните лечебни гъби са: митаке, рейши, шийтаке. Някои проучвания показват, че гъбите засилват части от имунната система, като по този начин подпомагат лечението на пациенти с рак. Повечето проучвания показват положителен ефект върху имунната система, но са необходими повече изследвания, които да проучат точният механизъм на това въздействие. Гъбите са свързани с подобрения в няколко общи индикатора за качество на живот на пациенти с рак. Те включват подобрен апетит, подобрена физическа и умствена компетентност и намалена умора, вероятно по типа на намаление на възпалението в клетките. Но приемът на лечебни гъби не трябва да се приема като напълно безопасен. Известни са леки до умерено тежки нежелани реакции, предизвикани от прием на гъби. Гъбите могат да причинят чернодробна или бъбречна токсичност. Недостатък на данните от проучвания с прием на лечебни гъби е че, в най-голям процент, тези проучвания са провеждани върху пациенти от азиатска раса, която, както е известно, се отличава по някои генетични и метаболитни характеристики от кавказката (европейци и американци). Това означава, че е възможно благоприятните резултати от тези проучвания да не могат да се наблюдават при тези пациенти.
*Отговорите на въпросите са базирани на наука, основана на доказателствата, подкрепени от високо контролирани и прецизни клинични изпитвания.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
