- Предизвиква широка палитра от клинични симптоми, всеки от които имитира тези на различни заболявания
"Никой не може да избегне грешки. Никой обаче не е длъжен да повтаря същата грешка". С тези думи германският професор по право и писател Бернхард Шлинк се опитва по най-простия начин да ни обясни защо е толкова важно да извличаме поуките от всяка грешка. Ние, хората, се плашим от нея, защото ни прави уязвими и ни кара да се чувстваме зле. Но да грешиш е присъщо на човека. Притеснителното е обаче, когато започнем системо да повтаряме грешките. Тогава може да се каже, че или не сме си научили урока, или считаме себе си за недостижими за последствията от прегрешенията.
С тази "мантра" живеят не малко хора. Тези, на които каквото и да им се случва, все някой друг е виновен. Онези, които са способни да пренебрегнат всичко и всички в името на собствения си комфорт. А дръзне ли друг някой да опита да погледне към своя, бива наказан.
Грижата за личното благо е изконно право на човека, но то не следва да бъде за сметка на други хора. Както и не бива в желанието за постигането му да се прекрачват границите на морала и етиката. Това със сигурност звучи смехотворно, но точно защото подобно мислене приемаме с насмешка, сега почти не остана нещо, от което да не се оплакваме. Най-много в последните години - от здравето. Но и на него гледаме от високо. То и затова "приземяването" от болестта е доста болезнено и травмиращо. Дори само да слушаш статистиките на различните организации, занимаващи се с мониторинг на здравословния статус в световен мащаб, е достатъчно, за да ти се изправят косите. Отделно след отминаването на една пандемия, веднага те предупреждават за риска от друга. Той дали ще се превърне във факт зависи в много голяма степен от поведението на отделния човек, което колкото и да не искаме да признем, е пример и за околните. Чрез него както могат да се предотвратят редица негативни преживявания, така и със същата сила биха могли да се предизвикат.
На този принцип възникват доста диагнози, някои от които казваме, че са бичът на 21 век. Истината е обаче, че не няколко заболявания попадат в тази графа. Всяко такова, с което се бори днес модерната медицина е проблем за човечеството, защото вече ситуацията е различна. Болестите се научиха да развиват своя потенциал,, така че да създават нови и необичайни диагнози. Те овладяха изкуството на магията и боравят като фокусник с организма.
Сред заболяванията, овладяли тази технология, можем да наредим и тези, предизвикани от паразити. Този вид патогенни микроорганизми често са подценявани, тъй като се счита, че отдавна не представляват проблем за общественото здраве. От една страна поради причината, че вече живеем в модерен свят, а те са присъщи за слабо развити и бедни територии. Но това съвсем не е така. Разбира се, че на места, където населението е със скромни ресурси за оцеляване, развитието на инфекциозни заболявания, причинени от паразити, е доста по-възможно. Съвременната среда, където всичко се случва за сметка на природата, също е рай за тези тихи убийци на здравето.
Паразитните заболявания безспорно са едни от най-опасните, тъй като причинителите им са доста вирулентни. Те могат да оцеляват в различни условия, включително външни. А при попадането им в организма се натъкват на истински комфорт. Не следва да се подценява и инкубационният период. Той много често продължава с месеци, че даже и с години. През цялото това време организмът малко по-малко се предава пред нашественика. Рядко той атакува веднага. За него е характерно тихото превземане на крепостта посредством широка палитра от клинични симптоми, всеки от които имитира тези на различни заболявания. Така на практика паразитната инфекция насочва винаги в погрешна посока, отклонявайки от себе си вниманието. Това продължава докато не възникне великата идея за прилагането на диагностични изследвания, част от паразитологията.
Безспорно един от знаците, които могат да предизвикат съмнението за паразитна инфекция, е именно постоянното възникване на клинични състояния, неповлияващи се от терапията, насочена към тях. Тъй като паразитите имат способността да засягат различни органни системи, като с течение на времето обхващат повече от една - две, то респективно и възникват разнообразни диагнози. Те обаче се разглеждат като отделни единици, тъй като не се подозира, че подбудителят е един и същ. Така започва лечебен процес, който веднъж не е насочен към основния причинител, втори път се прилага за потушаване на клиничните признаци. Те, както знаем, са външният израз на заболяването, но не и на патогена.
Паразитните инфекции често причиняват чревни заболявания със симптоми като диария и повръщане. Но те също могат да провокират болезнени и сърбящи кожни обриви, както и да инфектират бял и черен дроб, пикочо-полова система, мозък и други части на тялото. Не би могло да се каже от всичките изброени кое е с по-малко страдание, защото както винаги то се определя от тежестта и "възрастта" на инфекцията. При засягане на храносмилателната система освен гадене, повръщане, диария (характерни за хранително натравяне например) много бързо се стига до обезводняване на организма и последваща рязка загуба на тегло. Това е поради невъзможността да се овладее диарийният синдром, предизвикващ за сравнително кратък период от време намаляване на концентрацията на основни витамини и минерали в организма. От друга страна самият паразит ги използва за хранителен източник. Тук от съществено значение е компенсацията на настъпващата липса на микроелементите, за да се може тялото все пак да има поне някакви сили, но паралелно с това е от изключителна степен на важност атакуването на паразитната инфекция. Нейната тежест не рядко налага комбинирането на няколко медикамента.
Този подход би могъл да се наложи и при засегнати други органни системи, включително пикочо-половата. Това, че основният начин на заразяване с паразит е посредством консумацията на конатаминирани храна и вода, чрез замърсена почва и повърхности, както и чрез ухапвания от някои насекоми, преносители на патогена, не означава, че той не би могъл да се локализира където си поиска в тялото. Изборът на пикочо-половата система е доста рисков. Развитието на паразитна инфекция в тази част на тялото е съпроводена с множество оплаквания. Сред тях попада клиниката на цистит, уретрит и т.н. Има и такива паразитни инфекции, които обаче са лишени от симптоми, като трихомониазата например, разпространявана по полов път. При нея някои от страдащите понякога съобщават за дискомфорт при уриниране. Задълбочаването на тази диагноза крие риск от развитие на стерилитет, тъй като с времето навлиза навътре в гениталния апарат. Това особено много важи за нежния пол, където инфекцията би могла да достигне до яйчници, матка, фолипиеви тръби и т.н. Освен трудното създаване на поколение, трихомониазата би могла да засегне и плода при вече налична бременност, което е рисково за неговото правилно развитие. В такива систуации въпреки огромното нежелание, породено от набитото в главата твърдение, че по време на бременност лекарства не се приемат, е най-добре лекар да назначи терапия. Тя се съобразява с всички фактори и е важна за здравето на майката и детето. Но, както казва Бернхард Шлинк: "Бъдещето е сляп наследник на наследството от миналото, което оставя своя отпечатък върху нас, и с което сме принудени да живеем"!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
