Опасна бактерия предизвиква слепота

"Не е дос­та­тъч­но да се стъ­пи на прав път. Труд­но е не­от­к­лон­но да се вър­ви по не­го" е ка­за­ла Сла­ва Сев­рю­ко­ва. Но, за да про­у­ме­еш те­зи ду­ми не са нуж­ни свръх спо­соб­нос­ти как­ви­то е при­те­жа­ва­ла бъл­гар­с­ка­та яс­но­вид­ка. Да­же нап­ро­тив, не­об­хо­ди­мо е съв­сем мал­ко ра­зум, кой­то да раз­тъл­ку­ва ка­за­но­то. Не­съм­не­но оба­че, пре­ди да стъ­пим на пра­вия път и да за­поч­нем с опи­ти­те да го след­ва­ме, на пър­во мяс­то тряб­ва да го на­ме­рим! За мно­зи­на от нас то­ва се оказ­ва не­ле­ка за­да­ча. Да не го­во­рим, че по­ня­ти­е­то яв­но за все­ки има раз­лич­но зна­че­ние. Те­за, до­ка­за­ла се във вре­ме­то, и то най-ве­че по вре­ме на опи­ти­те на ро­ди­те­ли­те да нап­рав­ля­ват жи­во­та на от­ро­че­та­та си. На­чи­на­ние, ко­е­то съ­що ни­как не е лес­но, а и не ряд­ко за­вър­ш­ва с крах. Но все пак всич­ко е въп­рос на глед­на точ­ка. През из­ми­на­ли­те по­чив­ни дни хи­ля­ди бъл­га­ри по­е­ха не­от­к­лон­но по пра­вия път към гръц­ка­та гра­ни­ца, за да се по­рад­ват на лет­ни­те тем­пе­ра­ту­ри, чис­ти­те пла­жо­ве и мо­ре. Не­що, в ко­е­то ня­ма ни­що ло­шо, осо­бе­но ка­то нап­ра­вим прос­та­та смет­ка, че все­ки един от тях чин­но е зап­ла­тил так­са­та, за да пре­ми­не ба­ри­е­ри­те. И то не са­мо на оти­ва­не, но и на връ­ща­не. Та­ка прос­та­та смет­ка по­каз­ва, че са­мо, за да оти­дем на меч­та­на­та те­ри­то­рия са по­хар­че­ни хи­ля­ди ев­ро. По-смеш­но­то оба­че е, че не ни се сви­ди да да­дем 5 ле­ва за вди­га­не на ба­ри­е­ра­та, ала ста­не ли въп­рос съ­щи­те да ги ин­вес­ти­ра­ме при ле­ка­ря, из­па­да­ме в ярос­т­но със­то­я­ние. Но раз­сей­ва­не­то от проб­ле­ми­те, ко­е­то не­съм­не­но е доб­ра прак­ти­ка, не пра­ви та­ка, че те да из­чез­нат от са­мо се­бе си. Ка­то тук ви­зи­ра­ме здра­вол­сов­ни­те та­ки­ва.

Доб­ре из­вес­т­но е нап­ри­мер, че за хо­ра­та, стра­да­щи от бе­лод­роб­ни за­бо­ля­ва­ния, е пре­по­ръ­чи­те­лен чис­ти­ят мор­с­ки и пла­нин­с­ки въз­дух

За жа­лост ефек­та от вдиш­ва­не­то му се гу­би окон­ча­тел­но, след ка­то по­пад­неш в ки­ло­мет­рич­но здръс­т­ва­не на ма­гис­т­ра­ла­та и по­гъл­неш вред­ни­те еми­сии от стотиците хи­ля­ди­ ав­то­мо­би­ли за­кот­ве­ни на ед­но мяс­то в про­дъл­же­ние на ча­со­ве. От­ров­ни­те из­го­ре­ли га­зо­ве пре­чат на спо­соб­ност­та на кръв­та да пре­на­ся кис­ло­род към мо­зъ­ка, сър­це­то и жиз­не­но важ­ни тъ­ка­ни.Хо­ра­та със сър­деч­ни за­бо­ля­ва­ния пък са най-по­тър­пев­ши от то­ва за­мъс­р­ся­ва­не, ка­то се има пред­вид, че до­ри здрав чо­век из­пит­ва гла­во­бо­лие, умо­ра, за­май­ва­не, за­ба­ве­ни реф­лек­си при пре­ко­мер­на ек­с­по­зи­ция на вред­ни еми­сии. Друг е въп­ро­сът, че за­мър­се­ни­ят въз­дух в пъ­ти по­ви­ша­ва рис­ка от смърт, осо­бе­но по сър­деч­но-съ­до­ви и бе­лод­роб­ни при­чи­ни.

Той про­во­ки­ра по­я­ва­та на рес­пи­ра­тор­ни за­бо­ля­ва­ния, как­то и на алер­гии

Ед­но от мно­го­то про­уч­ва­ния за вли­я­ни­е­то на мръс­ния въз­дух и сър­деч­но-съ­до­ва­та за­бо­ле­ва­е­мост от­чи­та зна­чи­тел­но уве­ли­ча­ва­не на шан­со­ве­те за­ин­фаркт на ми­о­кар­да след дъл­гот­рай­на ек­с­по­зи­ция. Дру­ги из­с­лед­ва­ния и ек­с­пе­ри­мен­ти пък до­каз­ват, че пре­ко­мер­но­то вдиш­ва­не на про­пит от вред­ни еми­сии кис­ло­род во­ди до про­ме­ни в ре­гу­ла­ци­я­та на ве­ге­та­тив­на­та нер­в­на сис­те­ма и уве­ли­ча­ва въз­па­ли­тел­ни­те ре­ак­ции на ор­га­низ­ма. Осо­бе­но те­зи на­со­че­ни към кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве.Да не го­во­рим, че до­ка­за­но за­мър­ся­ва­не­то на въз­ду­ха вли­яе на чо­веш­ко­то здра­ве чрез про­мя­на на бак­те­ри­и­те в ди­ха­тел­ни­те пъ­ти­ща.

СО2 и чер­ни­ят въг­ле­род, ко­и­то са един от ос­нов­ни­те за­мър­са­я­ва­щи ком­по­нен­ти, ко­рен­но про­ме­нят на­чи­на, по кой­то бак­те­ри­и­те се раз­ви­ват и об­ра­зу­ват би­о­фил­ми. То­ва вли­яе на оце­ля­ва­не­то им в ли­га­ви­ца­та на ди­ха­тел­ни­те пъ­ти­ща и на ус­той­чи­вост­та към ан­ти­би­о­ти­ци. Фо­ку­сът по­па­да вър­ху два па­то­ге­на, ко­и­то са ос­нов­ни при­чи­ни­те­ли на рес­пи­ра­тор­ни за­бо­ля­ва­ния при хо­ра­та и към мо­мен­та по­каз­ват ви­со­ки ни­ва на ре­зис­тен­т­ност. То­ва са Staphylococcus aureus и Streptococcus pneumoniae.

И два­та бо­лес­тот­вор­ни мик­ро­ор­га­низ­ма се на­ми­рат в спи­съ­ка от 12-те най-опас­ни и жи­во­то­зас­т­ра­ша­ва­щи па­то­ге­на на СЗО

Оказ­ва се, че чес­то­то и про­дъл­жи­тел­но из­ла­га­не на вред­ни еми­сии про­ме­ня ан­ти­би­о­тич­на­та то­ле­ран­т­ност на би­о­фил­ми­те на S. aureus и по­ви­ша­ва спо­соб­ност­та на съ­щи­те при S. pneumoniae да се про­ти­во­пос­та­вят на пър­ва ли­ния ле­кар­с­т­ве­ни пре­па­ра­ти за ле­че­ние на бак­те­ри­ал­на пнев­мо­ния. Съ­що та­ка пре­ко­мер­на­та ек­с­по­зи­ция на фин­ни пра­хо­ви час­ти­ци пре­диз­вик­ва струк­тур­ни, ком­по­зи­ци­он­ни и фун­к­ци­о­нал­ни про­ме­ни в би­о­фил­ми­те как­то на S. pneumoniae, та­ка и на S. aureus. Те­зи из­ме­не­ния не са­мо улес­ня­ват, но и са во­де­ща при­чи­на за раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на S. pneumoniae от но­са към дол­ни­те ди­ха­тел­ни пъ­ти­ща - клю­чо­ва стъп­ка в раз­ви­ти­е­то на при­чи­ня­ва­ни­те от нея за­бо­ля­ва­ния. Как­то зна­ем бак­те­ри­ал­ния би­о­филм се об­ра­зу­ва, ко­га­то клет­ки­те на бак­те­ри­и­те се при­дър­жат към по­вър­х­нос­ти­те и об­ра­зу­ват та­ка на­ре­че­ни­те "об­щ­нос­ти", дър­жа­ни за­ед­но от тън­ко, по­доб­но на ле­пи­ло ве­щес­т­во.

Вед­нъж фор­ми­ран той под­по­ма­га про­це­са на фор­ми­ра­не на упо­ри­ти ин­фек­ции, ко­и­то са труд­ни и из­к­лю­чи­тел­но ус­той­чи­ви за ле­че­ние, най-ве­че след ка­то ста­нат хро­нич­ни. Па­то­ге­ни­те от ро­да на ста­фи­ло­ко­ки­те при­чи­ня­ват раз­лич­ни по фор­ма и те­жест ин­фек­ци­оз­ни про­це­си в ор­га­низ­ма, ка­то до се­га ви­на­ги на фо­кус е бил зла­тис­ти­ят ста­фи­ло­кок. В пос­лед­но вре­ме оба­че на по­вър­х­ност­та из­п­лу­ва и един друг пред­с­та­ви­тел на кла­на, кой­то сме­ло се иг­но­ри­ра­ше. Ве­ро­ят­но за­що­то чес­то би­ва бър­кан с S. hominis, S. aureus или ня­кой от дру­ги­те ви­до­ве. Ста­ва ду­ма за Staphylococcus lugdunensis - ре­гис­т­ри­ран­ка­топ­ри­чи­на­за­се­ри­оз­ни­ин­фек­ци­и­ка­то­ос­те­о­ми­е­лит, ар­т­рит, сеп­ти­це­мия, аг­ре­сив­но бър­зо-раз­ви­ващ се­ен­до­кар­дит, пе­ри­то­нит, ен­до­це­фа­лит и ин­фек­ци­и­на­пи­коч­ни­те­пъ­ти­ща. На­ред с всич­ко из­б­ро­е­но, па­то­ге­нът пре­диз­вик­ва и ен­доф­тал­мит.

Опас­но­ въз­па­ли­тел­но със­то­я­ние, ко­е­то за­ся­га вът­ре­оч­ни­те ку­хи­ни и по­ра­зя­ва всич­ки сло­е­ве на око­то

Тъй ка­то ха­рак­тер­но за ди­аг­но­за­та е раз­ви­ти­е­то на гно­ен про­цес, то по­я­ва­та на ус­лож­не­ни­я­та мо­гат да до­ве­дат до енук­ле­а­ция (от­леп­ва­не на оч­на­та ябъл­ка) и пъл­на за­гу­ба на зре­ни­е­то. Ен­доф­тал­ми­тът мо­же да въз­ник­ва по вът­ре­шен или вън­шен път. При пър­вия ва­ри­ант мик­ро­ор­га­низ­ма дос­ти­га до зри­тел­ни­те ор­га­ни бла­го­да­ре­ние на кръв­та, ка­то пре­ми­на­ва през кръв­но-оч­на­та ба­ри­е­ра и пре­диз­вик­ва теж­ки въз­па­ли­тел­ни из­ме­не­ния. Във вто­рия обик­но­ве­но не­ща­та се случ­ват пос­ред­с­т­вом по­па­да­не на па­то­ге­на чрез вън­ш­ни фак­то­ри. Сим­п­то­ми­те на ен­доф­тал­ми­та се по­я­вя­ват с бол­ка, за­чер­вя­ва­не, по­ду­ва­не на кле­па­чи­те, на­ма­ле­на зри­тел­на ос­т­ро­та, гла­во­бо­лие, фо­то­фо­бия, обил­но съл­зе­не и драз­не­не на очи­те. При прег­лед оби­чай­но се ус­та­но­вя­ва по­ду­ва­не, хе­мо­за, на­ма­лен или лип­с­ващ реф­лекс, па­пи­лит, оток на ро­го­ви­ца­та, гно­е­вид­но те­че­ние от око­то. За пос­та­вя­не на ди­аг­но­за­та се пра­ви мик­ро­би­о­ло­гич­но из­с­лед­ва­не на вът­ре­оч­на­та теч­ност, за­що­то ос­вен от S. lugdunensis ди­аг­но­за­та мо­же да е про­во­ки­ра­на и от Streptococcus spp., Entrococcus spp., Candida albicans, Klebsiella spp., Serratia spp. и дру­ги па­то­ген­ни мик­ро­ор­га­низ­ми.Тав кон­тек­с­та на ця­ло­то то­ва бак­те­ри­ал­но раз­но­об­ра­зие спо­де­ля­ме ду­ми­те на пи­са­тел­ка­та Джо­ан Ро­у­линг: "Пос­лед­с­т­ви­я­та от на­ши­те пос­тъп­ки ви­на­ги са та­ка слож­ни, и та­ка раз­но­об­раз­ни, че пред­с­каз­ва­не­то на бъ­де­ще­то на­ис­ти­на е не­ве­ро­ят­но труд­на за­да­ча"!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com