- Тайната е в балансираната диета
- Всеки от подсладителите има плюсове и минуси
Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Много пъти съм писал за вредата от наднорменото тегло по отношение на сърдечно съдовата система. Едно от първите неща, което всеки ще ви посъветва, за да отслабнете, това е да ограничите сладките неща. Неоспорим факт е, че прекомерната консумация на добавена захар е най-честата причина за наднормено тегло. Причините за това са няколко.
Първо и преди всичко, захарта е ужасно калорична. Често диетолозите казват, че тя внася в организма "празни калории". Това означава, че съдържа единствено енергия, която трябва или да се изгори, или да се складира. При съвременния начин на живот, това означава по-скоро да се складира.
Вторият проблем със захарта е, че тя се усвоява твърде бързо, постъпва в кръвта и води до рязко покачване на инсулиновите нива в организма.
Инсулинът я вкарва в клетките
от което нивата й в кръвта рязко спадат и резултатът от това е, че след около два часа изпитвате вълчи глад. Отново ви се яде сладко.
И най-накрая, но не и по значение, сладкият вкус при хората сам по себе си води до пристрастяване.
Освен обикновената захар обаче, ние днес разполагаме с множество алтернативи, които могат да ни доставят сладък вкус, но с по-малко калории. Нека разгледаме по-подробно някои от тях.
Първо ми се иска да кажа няколко думи за "по-малко вредната" захар и нейните роднини. Сигурно сте чували да се говори, че кафявата захар уж била по-малко вредна. Ами, тя си е същата захар като химическа структура и ефекти. Поради примесите, които съдържа, тя се усвоява малко по-бавно. И може би това е единственото различно, което мога да кажа за нея. Останалото е маркетинг и реклама. Ако ви е по-вкусна, яжте я. Тя има специфичен аромат и е по-подходяща за определени сладкарски изделия.
Подобен е случаят и с кленовия сироп
и сиропа от агаве. Те са естествени източници на съвсем същата захароза, която представлява обикновената бяла захар. Това, което ги прави малко по-приемливи е обстоятелството, че в тях има известно количество фруктоза, чиито вкус е по-сладък. Следователно, имате шанс да получите същия ефект, ползвайки по-малко количество.
Медът представлява естествена смес от захари, произведени от цветята и събрани и обработени от пчелите. Поради съдържанието на витамини и други полезни съставки, той макар и много калоричен, е също така и много полезен. Но не и за отслабване. Освен това трябва да се знае, че по отношение на него в обществото битува и твърде много митология. Чувал съм какви ли не странни твърдения започвайки от това, че от мед не се било дебелеело, през това, че се усвоявал бавно, и до най-скандалното, че бил особено подходящ за диабетици. Ами, не. Медът е полезен, но по отношение на неговата захарност, трябва да се отнасяме с внимание.
Много подобни на захарта са
захарните алкохоли
Те се намират в естествено състояние в някои растения, обикновено са по-малко сладки от захарта, но пък не се усвояват от човешкия организъм, което ги прави с практически нулева калорийна стойност. Основно се използват ксилитол и еритриол.
Ксилитолът се намира естествено в някои растения. Рекламират го с ползите му по отношение на зъбите и затова се съдържа най-често в дъвки, пасти за зъби и други подобни. Еритритолът е подобен захарен алкохол и се ползва предимно в напитки, но също така за да придава обем на някои от по-силните подсладители.
Предимството на захарните алкохоли е, че по вкус много приличат на самата захар, качество, което липсва на повечето незахарни подсладители.
От естествените незахарни подсладители си струва да споменем сладкия корен и стевията.
Сладък корен расте и у нас, но е рядко растение. От много векове той се употребява като лечебно растение, а също така и за някои традиционни сладкарски изделия. За съжаление, вкусът му е твърде специфичен и не понася добре на всеки. Също така, следва
да се избягва от хора, страдащи от високо кръвно
налягане.
Стевията е южноамериканско растение с изключително сладки листа, което придобива все по-голяма популярност. Тя е практически безопасна, без калории, не влияе на нивата на глюкоза в кръвта и е много по-сладка от захарта. Проблем е, че има особен привкус, който подобно на сладкия корен може да не се хареса на всички.
Освен естествените подсладители, разполагаме и с редица изкуствени такива. Много хора гледат с недоверие на тях, наричайки ги "химии", но трябва да кажа, че към днешна дата са събрани множество резултати от наблюдения и проучвания, които показват, че страхът от тях не е особено основателен. Основните им недостатъци са както и на останалите незахарни сладости: имат характерен привкус или послевкус. Това все пак е въпрос на лични предпочитания и изпробването на различни варианти може да ви помогне да намерите този, който отговаря на вашите вкусови рецептори.
Основни представители на тази група са
цикламатът, захаринът и аспартамът
Първите две са класически, стари подсладители, от които имаше едно осезаемо отдръпване, след публикуването на резултатите от проучване, проведено през 60те години на 20ти век, показващо, че причиняват рак на пикочния мехур при плъхове. Такова нещо така и не беше наблюдавано при хора, плюс това дозите, при които веществата са били прилагани на плъховете са такива, че никога не биха могли се постигнат при нормална консумация. Въпреки всичко, и днес ще чуете, че захаринът бил канцерогенен. Точно захарина не го препоръчвам поради горчивия му послевкус и поради това, че се разпада при висока температура. Но не вярвам особено на твърденията, че е канцерогенен.
Аспартамът е сред най-широко използваните диетични подсладители в днешно време. Ще намерите името му по етикетите на множество нискокалорични продукти или продукти без захар. Той е изключително сладък и се употребява в малко количество. Единствено хората страдащи от фенилкетонурия трябва да избягват аспартам, тъй като не могат да метаболизират един от неговите компоненти.
Основните странични ефекти, свързани с употребата на подсладители, са свързани с известен стомашно-чревен дискомфорт, проявяващ се при някои хора. Хората със синдром на раздразненото дебело черво трябва да бъдат особено внимателни в този смисъл.
Както с всяко нещо,
умерената употреба е ключова
Прекомерната консумация на подсладители, както всяка храна или напитка, все пак може да доведе до здравословни проблеми.
Подсладителите предоставят набор от възможности за хора, които искат да намалят приема на захар или да контролират консумацията на калории. Естествените подсладители като стевия, мед и кленов сироп предлагат алтернативни вкусове, докато изкуствените подсладители и захарните алкохоли осигуряват сладост без добавени калории. Не забравяйте да вземете под внимание вашите индивидуални нужди и предпочитания, когато избирате подсладители и винаги се стремете към балансирана, разнообразна диета.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
