Всеки трети българин е с високо кръвно, казва доцент Любомир Киров
Доц. доктор Любомир Киров е председател на Националното сдружение на личните лекари у нас. Тези дни то протестира срещу изисквания на НАП да има достъп до техния софтуер, което означава и до информация за здравословното състояние на всички техни пациенти.
- Доц. Киров, наскоро Вашата организация протестира срещу искането софтуерът на личните лекари трябва да бъде достъпен за НАП. До какво би довело това?
- Нашата организация изрази становището си, като една част от него е свързана с това, че НАП трябва да борави с особено чувствителна информация. Тоест с това, което не е свързано с личните данни, а със здравословното състояние на пациента.
Ако се въведе една подобна система, тя дава достъп до нашите компютри и файлове. Това е едно от сериозните притеснения, които посочихме. Но има и други, които не са маловажни - например ако се развали касовият апарат, се оказва, че нашият софтуер, с който ние 19 години си вършим работата и 19 години се трупат данни за пациентите ни, блокира. И ние не можем да издадем документ за никакъв преглед. И нашата работа спира.
Друг проблем е, че някой май иска да продаде касови апарати на наш гръб.
И още нещо - хубаво, регистрирани сме по търговския закон, регистрирани сме. Но от това се занимаваме с какви ли не дейности, а не ни остава време да си вършим работата.
- При такава ситуация спират и направленията?
- Да, но направлението всъщност не показва доколко си добър лекар. Ние назначаваме направления, когато искаме да уточним нещо. Или ако искаме да я верифицираме, или, понеже не можем да знаем всичко, се консултираме с колеги от съответната област. Тук за пациентите не означава "полага ми се" - когато някой е здравно осигурен, не означава, че той задължително трябва да ползва направление. Той може да ползва съответния инструмент, за да бъде установена диагнозата му.
- Честа практика обаче е в края на тримесечието личните лекари да казват, че нямат направления...
- Направленията се изчисляват по определена формула, така че личният лекар, ако прецени, може в края на тримесечието да отпусне допълнителни направления в размер на 10 на сто. Ако прецени, след това допълнително отпуснатите направления може да се компенсират.
Ако това надвишение обаче, което е допустимо, бъде компенсирано от нас, тогава ние плащаме доста солени глоби.
При личните лекари има и други проблеми - например факта, че част от нашите пациенти са освободени от потребителски такси, но ние не получаваме компенсация за тези суми от здравната каса. Предлагали сме различни варианти, но нито един от тях не е одобрен. Последното ни предложение е ние да отпечатваме касова бележка с отрицателно салдо на касовия апарат, а на финала това да се приспада евентуално от данъците ни.
- Колко българи се възползват от профилактика?И доколко държавата я осигурява?
- В нашата система някои неща стават с дълго убеждаване и много разговори. Доста време например употребихме да се въведе задължителна мамография на жените над 50 години на всеки две години. Дори и днес аз имах пациентка с подобен проблем.
Ако Ви говорят различни хора, че се е увеличил броят на хората, които са заболели от рак на млечната жлеза, това не е вярно. Повече са жените, които са се прегледали и затова констатираните случаи са повече. Но точно тези дами са открили заболяването си в по-ранен стадий. Повече жени са открили своето заболяване навреме и това има своя смисъл.
По същия начин се преборихме и за това мъжете над 50 години да могат да се изследват за рак на простатната жлеза. От миналата година въведохме и прецизиране - при мъже, които са над 40 години, но имат подобни случаи в семейството, да се правят подобни прегледи.
- А възползват ли се често българите от профилактични прегледи? И какво показват данните от тях?
- В България профилактиката е поставена на много високо ниво, особено при децата. При профилактичните прегледи не може да се установи всяко едно заболяване.
Тук се търсят обикновено често срещани и социално значими заболявания. Важното е едно заболяване да се установи навреме - например за 31 на сто от българите се оказва, че имат високо кръвно.
Преди около 4 години ние поискахме да се отпусне един допълнителен ден извън платения отпуск, когато човекът е отишъл на профилактични изследвания, за да бъдат стимулирани работещите българи да отидат и да се изследват.
И до момента това не е прието - мина и замина покрай ушите на много хора.
Някои от проблемите може да не са животозастрашаващи, но могат да доведат до влошаване на качеството на живот.
По отношение на профилактиката на децата твърдя, че ние сме водещи в това отношение, включително с целия имунизационен календар. Според мен по отношение на профилактиката България има какво да покаже.
Хората, които се явяват на профилактични прегледи, са около 50 на сто, което не е малка цифра. Надявам се да се увеличи. Но има и нещо друго - винаги се говори за задълженията на лекарите, а почти не се коментират тези на пациентите. Дори и с последните проблеми, свързани с отпусканите пари за инвалидност и фалшивите ТЕЛК-ове, се говори единствено за наказания на лекари от ТЕЛК, а не и на хората, които са получавали тези средства.
- В последните години намаляват лекарите, има и намаление в броя на джипитата. Има ли демотивация сред колегите Ви?
- Естествено, че има. Навсякъде по света нашата професия е една от най-високо платените. Тук младите колеги започват да специализират със суми около 500-600 лева. Като се събере периодът на следването и специализацията им, до 30-годишната си възраст те трябва да живеят, да създават семейства и да отглеждат деца с такива доходи.
Няма защо после да говорим за Бърнаут! Няма как да дойдат млади специалисти. Говорим и за медицински сестри, за фелдшери, за санитари, за заплащането на медицинските специалисти като цяло. В момента личните лекари в България са над 50-годишна възраст. За да бъде една здравна система добра, тя трябва да е еднакво качествена както за лекарите, така и за пациентите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
