Склонен съм да дам кредит на всеки като Тодор Славков, който не е бил в политиката
Вени Марковски, интернет пионер, юрист
- Г-н Марковски, разпространихте призив сред приятелите си във Фейсбук да подкрепят електронното гласуване в референдума на 25 октомври. Как като специалист по интернет технологиите оборвате противниците на електронния вот, които казват, че е лесно манипулируем или рисков заради срив в системата?
- Аз популяризирам референдума и призовавам хората да гласуват с "Да", защото той дава възможност да променим в бъдеще системата за гласуване на избори и референдуми. Всички виждаме в каква държава живеем, а тя е такава благодарение на ниската избирателна активност. Както казва Любо Дилов-син, когато от политиката излязат отвратените, в нея остават отвратителните. Как точно ще се организира дистанционното гласуване през интернет - това не е въпрос на сегашния референдум и затова не виждам смисъл да се спирам подробно на техническите възможности за осигуряване надеждността на системата за гласуване. Но има елементарни примери - хората използват интернет, за да превеждат пари, да плащат данъци, да си купуват стоки - и не виждам това да е спряно от аргументи, каквито се използват сега за референдума. Забележете - излиза, че тези, които са против дистанционното гласуване, не са против да загубят парите си?! Сериозно?
Не бих казал, че ние, специалистите сме на едно мнение - и сред нас има хора, които се притесняват за едни или други елементи на системата за гласуване през интернет, но - за разлика от опонентите на референдума - не се страхуваме да приемем, че това ще е труден процес. Но е възможен. И ако се хвалим, че българите сме най-добрите ИТ специалисти в бившия соцлагер, как се съчетава това с твърденията, че не можем да създадем система, която да е по-надеждна от тази на Естония?!
- С какво право обаче хората, които живеят в чужбина, с гласа си ще влияят на сънародниците си тук?
- Не мисля, че те ще влияят. След като основният закон на страната дава равни възможности, то редно е те да бъдат осигурени. Българите в чужбина едва ли ще се затичат масово да гласуват, но онези от тях, които милеят за Родината си, ще го сторят. Ще го сторят, защото ги е грижа не само за това какво става с България, но и защото виждат какво е дереджето и живота - нещата не са кой знае колко добри, иначе нямаше сп. "Икономист" да пусне статия със заглавие "Богатите, бедните и българите", от която става ясно, че нашенци са по-нещастни дори от жителите на Ирак и Афганистан...
- Имаше очаквания темата за референдума да бъде водеща в дебатите за местния вот, а вместо това се получава обратното. Защо?
- Вероятно е това да се дължи на страха на партиите - явно всяка една мисли, че ще загуби, ако се даде възможност за всеобщо гласуване от всички българи по света. Освен това все пак партиите искат да спечелят изборите, докато резултатите от референдума не биха им донесли пряка полза.
- Приятел сте с Тодор Славков, който в момента е в кампанията с партията на покойния си баща "Движение напред, България"...
- Да, познавам се с Тодор от ученическите ни години, когато издавахме дисидентския училищен вестник "Кръгозор". Тодор осигуряваше безопасността на авторите, издателите и директорката на училището Бонка Бъчварова, защото печатахме вестника в Държавния съвет. Всъщност малко известна подробност е, че аз бях сред учредителите на "Напред, България", но не броя това като занимаване с политика, а по-скоро като протест срещу тогавашния произвол на прокуратурата по адрес на Иван Славков. За съжаление нещата не се промениха към по-добро и днес, 25 години по-късно, сме свидетели на това, че произволът продължава, просто е насочен към други хора. Ако Тодор се включва в политиката, защото е недоволен от това на какво дередже е страната, това е правилната и отговорна позиция.
- Не е ли странно, че Тодор Славков излезе с програма, писана през 1993 г.?
- Нямах представа, че това е така, но не се учудвам, защото голяма част от идеите, които се появиха в началото на прехода, се оказаха неосъществени. Не неосъществими, а неосъществени. Нашият политически елит не се оказа на висотата на чешкия или полския. Направихме преход, който не донесе справедливост за всички, а само за някои.
Хората едва ли си правят труда да четат програмите на партиите, така че дори не биха забелязали, че програмата на Тодор е от 1993 г. Ето, аз - макар и учредител на партията - не съм участвал в писането й, а и никога не съм бил партиен член нито на "Напред, България", нито на друга партия. Въпреки това съм склонен да дам кредит на всеки, който не е бил в политиката, без значение кога е писана програмата му. В края на краищата, ако през 1993 г. бяхме построили правова държава, в която има върховенство на закона, то днес щяхме да обсъждаме много по-различни въпроси.
- Тодор Славков може ли да бъде полезен за страната с влизането си в политиката?
- Всеки може да бъде полезен за България дори и да не е "професионален политик". Не следя отблизо изявите на Тодор, защото живея в чужбина, но не виждам причина да не се пробва. Да не говорим за това, че в столицата има толкова много неща за оправяне - ето, в центъра се дострояват римските руини, докато в "Лагера", плочките по тротоарите са изпотрошени. Какво само "Лагера", то в центъра на столицата трябва да внимаваш къде стъпваш, когато вали дъжд, защото плочките подскачат и пръскат кал по хората. Толкова много ли е това, или е по-важно да се харчат пари за строеж на бутафорни римски стени? Ако Тодор бъде избран за общински съветник, ще го гоня непрекъснато да се бори за слагане на край на подобна подигравка с древната ни история.
- Мислите ли, че "Напред, България" може да помогне за развитието на страната?
- Всяка партия може да помогне. Ако Тодор, Зорница Атанасова, другите им кандидати за общински съветници и кметове действително искат, то никой не може да им попречи да участват в развитието на страната. Всъщност всеки от нас може да помогне; проблемът е, че повечето хора седим отстрани и гледаме сеир (изборите), после пак седим отстрани и критикуваме управляващите. Разочарованието е голямо, липсата на големи национални цели действа пагубно на хората, защото вече 25 години се лутаме назад и настрани, но почти никога - напред. Имаме само няколко политически постижения по пътя напред - членството в ЕС и НАТО, появата на 3-4 световни политици от нашите редици. Всичко останало е движение назад или настрани. "Напред, България" показва дори и с името си стремеж за движение напред. Всеки може да има забележки по текстовете на програмите на всяка партия (вкл. и "Напред България"), но едва ли някой не би подкрепил важното - да се възроди политическата култура, в политиката да има политици, които са национално отговорни и се борят за социална справедливост, за гарантирането на достойно място на България в съвременния свят. Впрочем предишното изречение е цитат от програмата на "Напред, България".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
