Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
- В древността хората пиели медовина вместо вода
- Той има консервиращ ефект, помага при лечението на рани
Често се повтаря твърдението, че светът ще свърши, ако изчезнат пчелите. Това, разбира се, са глупости.
- Светът го е имало и преди пчелите
ще остане и след тях. Плюс това, като говорим за пчели, по навик имаме предвид само медоносните пчели, чието изчезване би довело до застрашаване само на тези видове растения, които зависят от тях за опрашването си, а те не са чак толкова много.
По-същественото за нас, хората, последствие е, че няма да има мед. Това е една от най-старите храни на човечеството. Много преди да започнат да отглеждат домашни животни и културни растения, нашите прадеди са намирали диви пчели и са събирали мед от гнездата им. С развитието на уседнал начин на живот, най-ранните човешки култури са започнали да одомашават различни видове пчели и така се е зародил един от най-старите животновъдни занаяти - пчеларството.
С какво медът е привлякъл така древните хора? Първо и преди всичко, той е сладък и изключително калоричен. Макар че в днешните модерни и пренаситени времена, това не се смята за положително качество, представете си в древните, отрудени, несигурни и гладни години колко високо се е ценяла всяка калория. Пък и тогава хората не са имали лесен достъп до други сладки неща, освен плодовете. Захарта е била лукс и се е използвала повече за подправка отколкото по начина, по който ние днес я консумираме.
Друго важно качество на меда е, че той е изключително траен. Можем уверено да кажем, че
- практически няма срок на годност
При археологически разкопки в Египет са откривани гърненца с мед, които са напълно годни за консумация, въпреки хилядите години, които са изминали между затварянето на съда и неговото откриване от съвременните учени.
Освен собствената му трайност, медът има и консервиращ ефект. Множество малотрайни продукти в миналото са били успешно съхранявани в мед - плодове, ядки, както и някои части от лечебни растения, които си губят ефекта при изсушаване.
Не на последно място, медът от дълбока древност се е наредил сред широко употребяваните лечебни вещества. Ще прочетете множество грандиозни твърдения за лечебните ефекти на меда, някои от тях твърде преувеличени.
Ефектите, които се дължат на неговата калоричност едва ли се нуждаят от доказване. Медът е силна храна и ако трябва човек да се възстановява от някаква неприятност, това е прекрасно средство на избор, стига да няма сериозни причини срещу консумацията на мед.
Един от митовете, които съм чувал за меда, това е, че той е "бавен въглехидрат" - сиреч, усвоява се с ниска скорост от организма. Това няма как да е вярно, тъй като повече от 50 процента от повечето видове мед се състои от глюкоза и фруктоза -
- едни от най-лесно усвоимите прости захари
Едва 1-2 процента от него се пада на по-бавно усвояващи се сложни въглехидрати. Това е и основната причина, поради която диабетиците трябва да внимават с меда. Съществуват разни народни церове, уж подходящи за диабетици, съдържащи мед с разбъркана в него канела. Няма доказателства тази комбинация да действа благотворно, въпреки, че канелата сама по себе си има известен понижаващ кръвната захар ефект. Не казвам, че който страда от захарен диабет не бива изобщо да помирисва мед, просто трябва да се отнася към него не по-различно отколкото към всяка друга сладка храна.
Друга медицинска употреба на меда е за лечение на рани, особено хронични, гнойни и трудно зарастващи. Това се дължи преди всичко на изразените му антибактериални свойства поради високото му захарно съдържание, но и поради някои специфични консервиращи вещества, вложени в него от пчелите. Единственият проблем, който може да възникне, е, че понякога в меда се съдържат
- спори на анаеробни бактерии
Това са микроорганизми, които се развиват в безкислородна среда и могат да причинят купища поразии, ако им се даде възможност да покълнат в човешките тъкани. Затова, ако ще се прилага лечение с мед на дадена хронична рана, то нека да е готов медицински продукт, предвиден за тези цели.
Наличието на спори от анаеробни бактерии е причина да не се препоръчва даването на мед на малки бебета. Описани са случаи на ботулизъм - тежко хранително отравяне, което се дължи на споменатите спори. При възрастни такова нещо от мед не може да се случи, но нежната храносмилателна система на пеленачетата допуска подобни инциденти.
Медът е традиционно средство против кашлица, но медицинската наука не е успяла убедително да докаже подобна полза. Същото важи и за твърденията, че лекува рак. И в двата случая, ако има нещо благотворно, то се дължи на общоукрепващите и подсилващи свойства на меда като храна. Особено за един изтощен от болестта си онкоболен, всяка добра и калорична храна ще е от полза.
При всичко хубаво, казано за меда,
- има хора, които са алергични към него
Това вероятно е единственият случай, в който употребата му е напълно противопоказана. Има ли намесена алергия, просто няма какво да направим. Такива хора трябва да го избягват.
Друго, което трябва да имаме предвид, е че медът, наред със зехтина и спиртните напитки, е една от най-честите жертви на фалшификация. Няма да се спирам подробно на това какво слагат в него, нито на многобройните начини да разпознаем истинския мед, от разредения с нещо друго. Моят съвет е да купувате мед от проверени хора, за да сте сигурни, че няма да ви излъжат.
Накрая бих искал да спомена няколко думи за медовината. Това е традиционен алкохол, който се прави от мед. В древността е била много по-разпространена отколкото днес, особено в по-северните части на Европа, където не стават лозя и виното е било по-трудно достъпно. По онова време е широко разпространено схващането, че да се пие вода е вредно. И то си е било така. Можете да си представите що за водоизточници са използвали по-голямата част от хората. Затова пиели вино, или където не е имало лесен достъп до него - бира или медовина. Последните две
- включват в технологичния си процес преваряване
което в комбинация с алкохолната ферментация води до измиране на болестотворните причинители, които понякога са се намирали във водоизточниците.
Подозирам, че една от причините, поради която днес няма толкова медовина, това е нейната относителна нетрайност. За разлика от меда, от който се прави, тя трябва да се консумира в кратки срокове, след като стане готова, тъй като бързо се вкисва. Във всеки случай, ако ви попадне, опитайте я. Напомня на леко, полусухо бяло вино. Не знам да притежава някакви особени здравословни ефект днес, когато имаме достъп до безопасна вода. Но е приятна на вкус и внася разнообразие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
