Понеделник,

Медицинските сестри да имат шанс за кариера

От: Даниела Казанджиева -
A
A
A

Финансирането на общинските болници  да е според нуждите на населението, казва д-р Иван Маджаров

Доктор Иван Маджаров оглави Българския лекарски съюз /БЛС/ през 2018 г. През годините д-р Маджаров е бил управител на болницата в Първомай, директор на пловдивската здравноосигурителна каса, председател на Българската болнична асоциация и управител на болница "Пълмед". Специалист е по Уши-нос-гърло.
---------

АКЦЕНТИ

* Във футбола дават червен картон, но това не спира грубите играчи

* В последните 1-2 г. по-малко наши лекари са поискали разрешителни за работа в чужбина

* Задължават малките клиники да имат четирима анестазиолози и ОАРИЛ, но там пациентите са предимно възрасни и хронично болни

------------------

- Д-р Маджаров, БЛС започна кампания срещу агресията под мотото "Добрата дума лекува". Добре е да се показват позитивни примери за лекари, спасили живота на свои пациенти. Но не мислите ли, че основната причина за насилието е това, че извършителите остават ненаказани?

- Да, има усещане за безнаказаност. Това е големият проблем. Но ние не сме силова организация, не сме МВР. Можем да предложим добрата дума и да се опитваме със стъпки, които ще дадат бавен резултат, да възпитаваме усещането за доброта в обществото. А иначе тези мерки, които трябва бързо да се приложат, не са прерогатив на БЛС, те са на други органи и се надяваме те по-бързо да започнат да работят.

Много по-малко ще бъде агресията, ако има реална физическа охрана в спешните отделения, на входовете на болниците. Да, някой ще получи ефективна присъда за агресия, но болката и унижението за колегите, които са бити, ще останат. Много по-добре е всички ръководители на лечебни заведения да вземат мерки, за да не се допуска насилие. Ако има прекалено агресивни хора, да бъдат изведени от спешното отделение. Защото много рядко пострадалият нанася побой на лекарите. По-често негови близки го правят. 

- Още през 2017 г. имаше инициатива на главния прокурор да бъде създаден алгоритъм, така че при всеки случай на насилие над медици, веднага да се задействат районните прокурори и да се образува бързо производство. Но това изглежда, че не работи. Така ли е?

- Да, това е добра инициатива, но явно не се случват нещата по този начин. Но това не е в нашето поле, а в полето на правозащитните органи - прокуратура, МВР, съд. Хубаво е те да действат по-координирано. Това е от значение за стабилността на цялото общество. Иначе се получава разлагане на моралните устои. Наблюдаваме как бият лекари - извършителите не са наказани, бият учители - също не са наказани, бият полицаи - също безнаказани. Не бива да се случва това.

- Като браншова организация ще поискате ли среща с министерството на правосъдието, с главния прокурор, да настоявате за защита ?

- Разбира се, това е една от мерките, които ние със сигурност ще направим. Но трябва първо да си свършим работата като лекари, като ръководители на лечебни заведения, като съсловна организация, която се бори за издигане на имиджа на лекарите. Защото, да предположим, че в една идеална ситуация, много бързо се хваща насилникът, това действа рестриктивно на евентуалните нарушители.

Но  във футбола, например, ако направиш нарушение, ще получиш червен картон, при тежко нарушение ще бъдеш изгонен. Това обаче не спира грубите играчи да контузят някого или да му счупят крака. Наказанието действа възпиращо, но преди всичко трябва да има превенция.

- Аз лично като гражданин се обиждам като чуя, че има бит или вербално обиден медик. Лекарската професия винаги е била много уважавана. Къде са корените на това, което се случва сега?

В нашето общество има цялостна деградация на морала. Аз искрено се надявам, че този период на преход от една система в друга приключи. Защото има и добри примери - младежи провеждат иницативи за подпомагане на хора в неравностойно положение. Това показва, че комерсиализацията и изместването на фокуса на обществото само към материалното започва да отстъпва.

- Ще ви питам за още една голяма болка на обществото ни - медиците масово заминават на работа в чужбина. Имате ли статистика на година колко си тръгват и връщат ли се някои от тях?.

- Свободното придвижване в Европейския съюз е голямо постижение. Ние трябва да спрем с това вайкане - ама, видите ли, лекарите ни бягат. Всеки има право да избира своя път. Ние трябва да направим така, че медиците да се чувстват уютно и комфортно у нас и да имат професионална реализация. Защото всеки, който реши да заминава, в същото време страда, тъй като се отдалечава от приятелите, от семейството, от родината си.

За щастие, статистиката и поисканите разрешителни показват забавяне на този процес. В последните една-две години няма нарастване на броя на заминаващите, което е добре. Но аз се притеснявам за това, че в много скоро време изключително тежко ще ни удари проблемът със специалисти по здравна грижа - медицинските сестри. Там проблемът е наистина сериозен. И всички, от които зависи това, сред които и Лекарският съюз, трябва да намерим решение.

Защото в рамките само на 5-6 години ще има изключително голям недостиг на медицински сестри. Огромна част от тях са над 50 г., техният труд е тежък и над определена възраст е трудно да поддържаш такова темпо - да работиш денонощно, с нощни дежурства по коридорите на болниците. 

- Каква е средната заплата на медицинската сестра в България?

- Има голяма диференциация между заплащането, което  получават медицинските сестри в болниците в добро състояние и в другите, които са в тежко състояние. Най-ниско заплащане получават в кабинетите на извънболничната помощ. В една добре работеща голяма болница с добър приход някои медицински сестри вземат приблизително около 1000 лева, така е и с повечето операционни сестри. Но не това е проблемът.

Проблемът според мен е, че медицинските сестри в България нямат усещането, че могат да имат кариерно развитие. Те учат 4 години и половина - почти колкото един лекар, но занят, че ще останат медицински сестри до края на живота си. Един от начините да преодолеем проблема е да се направи така, че медсестрите да имат стадиране. Както лекарят знае, че завършва, после може да специализира, да се развива в професията си, така и сестрата трябва да знае, че в своя живот може да има кариерно развитие.

- Това е много интересна идея, но как може да се осъществи на практика ? 

- Смятам, че заедно с Асоциацията на специалистите по здравни грижи бихме могли да предложим интересни идеи. Защото парите са си пари, но в крайна сметка всеки трябва да знае, че има възможност за развитие, когато е вложил много от себе си. Образованието е скъпо за медицинските сестри и като времетраене е доста. В крайна сметка, те се водят бакалаври, но това е само формално.

- И още един въпрос по гореща тема - за общинските болници. Тези 18 млн. лева, които отпуска правителството, решават ли проблема?

- Не мисля, че тези пари ще решат проблема на общинските болници. Това е временна мярка, в началото на следващата година отново ще се сблъскаме с проблема, ако през тази година не предложим работещи решения. Ясно е какви пациенти има в малките общини - застаряващо население с хронични заболявания. Там, където преобладават малцинствата, има и много малки деца.

Тези болници трябва да бъдат подсигурени със специални клинични пътеки, по които те да знаят със сигурност, че имат приход. Да не се стремят да поддържат много висок стандарт. На много малко места в тези отдалечени общини се правят тежки операции. А изискването в една такава болница да имаш четирима анестезиолози с ОАРИЛ /Отделение по анестезиология, реанимация и интензивно лечение/. Но аз смятам, че голямата част от населението там се нуждае от лечение на хронични заболявания, не на остри.

Така че би трябвало да осигурим финансирането на тези болници така, че да могат те да покрият нуждите на населението, което е там. Всъщност освен, че населението има нужда от тези болници, във всички тях има и Център за спешна медицинска помощ. Те поддържат лабораторията и образната диагностика, рентгена. Министерството сега ги дофинансира заради спешната помощ. Но това не е основната им дейност.

Трябва да мислим за съвсем други клинични пътеки или съвсем друга дейност, която да им покрием. Те продължават да се борят да покриват изисквания и в същото време нямат пациенти, които да се нуждаят от голямата хирургия или голямата медицина, където са скъпи пътеките. Големият проблем на на общинските болници е липсата на достатъчен поток пациенти, което води до постепенно обезкръвяване откъм специалисти и медицински работници. Защото приходът, който има болницата, е достатъчен да поддържа сградата, но заплатите са минимални и се получава един порочен кръг.

- Трябва ли тези болници да се субсидират, защото са социално необходими, като БДЖ, например?

- Аз не мисля, че е правилно да бъде субсидиран някой, защото това води до изкривяване. Ние си спомняме онези години, в които просто се изпращаха едни пари на всяка болница, без значение колко е работила и колко е лекувала. Тогава се стигна до другата крайност.

- А имате ли разбиране от страна на министерството за това, което трябва да се случи в тези общински болници?

- БЛС е в много добър диалог с Министерство на здравеопазването. Аз искрено се надявам, че ако няма големи катаклизми, ще успеем заедно да намерим работещи решения и идеите, които има Лекарският съюз, да бъдат въплътени в новите наредби за стандартите в новия рамков договор. Да не забравяме, че тази година трябва да направим рамков договор, който ще важи 3 г. Подписването му предстои в края на годината. Трябва да предложим нов начин на остойностяване и финансиране на клиничните пътеки в някои специалности, защото цени и обеми всяка година ще договаряме, но текстовата част само при нещо много необходимо ще отваряме като анекс. 

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички