“Глупавият проумява само онова, което вече е станало” е казал великият Омир.
Подобна мисъл звучи доста „мелодично“, особено, когато излиза от устата на древногръцки поет, но до колко може да се приеме за вярна, е спорно. Поне в наши дни си е доста рисковано някой да си и помисли да твърди подобно нещо.
Вярно е, че човек може да си вземе поука само и единствено, когато лошото му се с стовари на главата, но виждайки какво ни се случва, това никак не изглежда да е така. Явно за съвременното „мислене“ е напълно нормално да предизвикваш съдбата си постоянно. А и мотото ни очевидно напълно съвпада с проницанието на Джек Лондон, че „Само глупавите прекланят глава пред съдбата“.
От цялото изречение обаче бихме се съгласили само използвания епитет, описващ умствените възможности на индивида. Същите към днешна дата сред масата народ смело приравняваме към под допустимия минимум. Правим го на база видими резултати. Въпросните също така показват и колко лесно се живее, когато не притежаваш умствения потенциал да възприемаш, това което се случва около теб, както и да не разбираш последствията от своите и на околните постъпки.
Някога съществуваше една много популярна фраза, гласяща: „да си тъп не е лесно“. И то е така, но само за хората, понясящи несгодите и простотите, сътворени от някой си. Няма как да не ви е направило силно впечатлние, че нормалният изучен и отруден човек, днес е до болка огорчен и дори в известна степен озлобен. Това всичко поради простата причина, че е съвсем наясно с факта, че неговите услия носят повече ползи на този, който не си прави труд за нищо.
Нещо като поговорката „болен здрав носи“. Въпросната за наистина огромна жалост е „орисала“ съдбите на хиляди български семейства. Подобна констатация дошла с времето е крайно отблъскваща „гелдка“ за нормалния човек.
Също толкова грозна е ситуацията от последните дни с поредния нападнат медик от бърза помощ, чиито колеги решиха да защитят, протестирайки и спирайки работа. И нека кажем, че подобно решение явяващо се в противовес с Хипократовата клетва според мнозоина е напълно справедливо. Очевидно единственият начин да се оцени иманото е едва, когато се лишим от него.
Няма как, когато редица отдалечени и градски населени места плачат заради липсата на лекарско присъствие, а в някои вече и аптеки няма /нека не се чудим защо масово хората търсят и си набавят лекарства от други държави/ безнаказаното насилие върху лекарите да продължава да бъде част от нашето ежедневие. Не е възможно да се позволява една иначе наситина благородна и пораждаща благодарности професия да се превръща в най-неблагодарния и презиран труд.
Нека да се опитаме да си представим как подобно извратено поведение се пренася и в други професионални среди, нямащи нищо общо с медицината. Е, сега се запитайте дали ще ви е хубаво, ако ви бият на работното място, докато опитвате да изпълните служебния си дълг. Ще търпите ли това?! Едва ли. Даже напротив – ще положите всички усилия та целия свят да разбере каква вакханалия цари тук.
Предпоследната дума за огромно съжаление най-добре описва днешната ни родина. Няма ред, няма дисциплина, всеки си прави каквото си иска без да се съобразява вреди ли или не, всичко и всички са над закона и оставят сметката да бъде платена от обикновения беден, но честен човечец. При така създалата се ситуация няма защо да се вайкаме и да скубем коси, задето видиш младите отдавна избягаха, а сега и родителите взеха, че ги последваха.
Вярно е, че е лошо да си чужд сред чуждите, но пък е далеч по-зле да си чужд сред свои! Та затова следващия път (дано да няма такъв разбира се), когато някой пред очите ви тръгне да посяга на лекар си помислете дали искате да сте просто поредния свидетел, превърнал се един от многото разказвачи на страшни истории или ще съберете смелост да се застъпите за нечие физическо съществуване.
Все пак нека сме наясно, че ако българския лекар реши да се откаже от спасяването на нашето такова, то ние сме обречени на сигурно изчезване.
Не на такова обаче е обречен лишеят еверния. Въпросната форма на живот е доста интересна, тъй като представлява една донякъде все още неразгадана симбиоза между гъбичен организъм и такъв можещ да фотосинтезира.
Лишеите са различни както по форма, така и начин на съществуване. Съществуват над 26 000 вида. Обичат да се развиват върху повърхности и се срещат навсякъде, независимо от климатичните условия. Споменавайки предпочитаните от тях места за развитие, трябва да допълним, че освен по растения и дървета, лишеите могат да колонизират и при човешкия организъм.
Обикновенно се забелязват върху кожата. Evernia prunastri, позната също като дъбов мъх, расте предимно върху ствола и клоните на дъбовите дървета, но също така често се среща и по кората на други широколистни и иглолистни. Препоръчително е да се избягва контакт с него от хора, имащи проблеми с кожна сенсибилизация.
Защо? Както споменахме малко по-нагоре лишеят отчасти представлява вид гъбичка. Това означава, че същият е подвластен не само на климата, но и на радиация. Интересно съвпадение или не е, че „окото“ на грипните епидемии през последните години се наблюдава в момента на апогея при развитието на тези нашественици.
И въпреки твърдението, че редица състояния характерни за растенията по никакъв начин не могат да засегнат човека е редно да уточним, че това не е точно така. Много от видовете гъбички успяват да достигнат до коренно различен от обичайния за тях организъм чрез вятъра, разспръскващ във въздуха техните спори.
От тук е ясно и по какъв начин те попадат в тялото на човек. Да вземем за пример едно кожно заболяване, считано за незаразно - розовият лишей (Pityriasis rosea). За него се счита, че притежава по-скоро бактериален произход, но както и преди сме говорили в повечето случаи този род представители на патогенните микроорганизми често съчетават присъствието си с това на гъбичките.
Болестта често започва по време на или след прекарано заболяване от простуден характер. Това дава основание да се направи извода, че провокаторът на диагнозата живее в симбиоза с друг организъм и при наличие на отслабване на имунната система взема превес над своя „попечител“, проявявайки своите болестотворни качества. Обикновено лишеят се разпознава и с появата на петна по кожата с различна форма, големина, покрит с дребни люспи с трицевидна форма. По принцип на цвят са тъмни, а след като се махнат, оставят белезникави петна, основно по лицето на поразения.
Това се счита и за израз на себорея – изключитено неприятно заболяване, отново провокирано от вид гъбичка.
Друга разновидност е пъстроцветеният лишей, който основно се среща при млади хора. Той не се локализира по лицето, но за сметка на това „обсебва“ други части от тялото като раменете, гърба, корема, по-рядко шията.
Причинява се от гъбична инфекция, локализирана в епидермиса на кожата. Петната провокирани от лишея не предизвикват болка и се считат за безобидни.
Не може да се каже същото обаче за Лихен нитидус - рядко кожно заболяване, което обикновено се появява под формата на дребни папули, които могат да бъдат леко розови при хора с по-светла кожа или по-светли от нормалния цвят на кожата при хора с по-тъмна такава.
Лихен нитидус е резултат от анормална възпалителна активност в кожните клетки, но причината за възпалението е все още не напълно конкретизирана. Въпреки че лихен нитидус може да засегне всеки, той обикновено се развива при деца и млади. Обривът обикновено се появява на гърдите, корема, ръцете и гениталните области, включително пениса.
Би могъл да се появи и на място, където има драскотина, гънка или постоянен натиск/ триене върху кожата, като сгъване на корема или гънка от вътрешната страна на лакътя или китката. Рядко се локализира по дланите, ходилата или ноктите. Лихен нитидус е малко като старата позабравена игра „тука има, тука няма“, тъй като може да се изчисти от даден участък върху тялото, но след това да се появи на друг. Но както е казал Разес: „Ако лекарят е компетентен и болният изпълнителен, колко лесно болестта би била заличена“!
P.S. Kрасивите неща не търсят внимание!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
