Лекарят - приятел и слуга на болния

Лекарят - приятел и слуга на болния | StandartNews.com

 

„Задачата на медицината е тройна: да пази, да предупреждава, да лекува". Започваме с тази латинска сентенция, за да припомним какво всъщност е значението на една до болка опорочена професия, която всички ненавиждат, но същевременно не могат да живеят без нея. Днешният ден е празник за хората, работещи в сферата на здравеопазването. Но дали им се празнува? Това е друг въпрос. Казват, че „лекарят е приятел и слуга на болните". И това наистина е така. Но в наши дни вече е останал само слугинажът. Научихме се да живеем с мисълта, че докторът е длъжен да бъде на разположение 24 часа в денонощието, без да си даваме сметка, че титлата пред името не означава нечовек. Макар че действията и отношението на хората свидетелстват, че имат лекаря за нещо различно от човешко същество. Но помнете, че „никъде не лекуват злото със зло и раната с рана". И едно пожелателно обръщение към всички, за които, практикуващите медицина са нещо по-лошо от животни: „Наказанието на лъжеца е не това, че повече никой не му вярва, а че той самият повече не може да вярва на никого". Когато останеш без вяра, тогава всичко е загубено. Независимо дали става въпрос за здраве или за нещо друго. Но нека обърнем внимание на така наречения Световен ден на здравето, който се отбелязва от 1950 г. в 191 страни, а е обявен още през 1948 г. Това е една от многото дати, която е не просто част от календара, а аларма, подсещаща ни за сетен път да обърнем внимание на наистина най-ценното си. Днес за пореден път сме подсещани, че трябва да благодарим на хората, които се грижат и пазят здравето ни. Ежегодно по света умират хора от всякакъв тип заболявания. Под този знаменател поставяме и най-тежките и трудно лечими до уж безобидните неразположения. Едва ли някой иска да чуе и прочете конкретната им бройка, защото великденските му празници ще бъдат тотално развалени. Но това е самата истина, пред която нямаме право да си затваряме очите, запушваме ушите и устите. Неотменна част от ежедневието на здравния работник е не просто да лекува, а да помага, предупреждава и обяснява за всяка надвиснала опасност. Това действие не e с цел сплашване и създаване на паника и смут сред хората. Тук става дума за образоване на широката маса, която да разбере що е то превенция и как да си спести сътресения от здравен характер. Жалко, че людете, спазващи това неписано правило, са превръщани във врaгове. Българинът има удивителното качество да „замита всеки проблем под килима". Все се притесняваме да не се разчуе нещо, че какво ще кажат хората. Но реално да се замислим. Какво значение има какво ще кажат за теб, ако страдаш от някакво заболяване. Тези думи няма да те излекуват, нито ще допринесат за нещо друго. Криенето на здравословен порблем обаче отдалечава от решението му. За жалост това разстояние понякога става толкова голямо, че не може да бъде преодоляно. Явно без да знаем, се придържаме към сентенцията на Джордж Бърнард Шоу: „Винаги е по-добре да се пази в тайна онова, за което се досещат всички". Иначе казано: мълчанието не винаги е злато. Истината е, че епидемията на 21-ви век са така наречените хронични заболявания. Хроничните инфекциозни болести - предимно сърдечно-съдови, белодробни, някои видове рак и диабет тип 2 са виновни за повече от половината смъртни случаи в световен мащаб, като 80% от тях се срещат в страните с ниски и средни доходи. Всяка година милиони души по света умират от хронични заболявания. По ирония на съдбата те засягат всеки и навсякъде. Парадоксално е, че докато напредъкът в медицината и технологиите ни позволява да откриваме и лекуваме нови болести и патогени, същевременно е допринесъл за развитието на самите заболявания. Всъщност всеки пробив в удължаването на човешкия живот и способността за лечение на досега фатални заболявания среща отпор в лицето на патогенните микрооргазними, които незнайно как винаги се оказват една крачка пред медицината.

1. Въпрос

Кои са най-коварните бактерии?

Pseudomonas Aeruginosa е с
висока резистентност към лекарства

Pseudomonas Aeruginosa е грам-отрицателна бактерия, която причинява заболявания при растения, животни и хора. В последните години този патоген разви изключително висока резистентност към множество леакрствени препарати. Главно се асоцира със заболявания като пневмония и различни синдроми на сепсис. Обитава почвата, водата, кожата. Използва широк спектър от органичен материал за храна. Неговата гъвкавост позволява да зарази увредени тъкани или такива с понижен имунитет. Симптомите на такива инфекции се изразяват предимно във възпаление и сепсис. Но ако патогенът колонизира във вече увредени от някакво заболяване органи на тялото, като например белите дробове, пикочния тракт, бъбреците, резултатите могат да бъдат фатални. Pseudomonas обича да причинява така наречените кръстосани инфекции. Интересно е, че по силите му е да разложи въглеводороди и дори е бил използван за разграждането на масло от петролни разливи. P. аeruginosa обикновено инфектира дихателните пътища, пикочния тракт, съществуващи вече рани, но също води и до други инфекции на кръвта. Той може също да бъде честа причина за появата на дерматит. Патогенът води до хронични инфекции, които са сериозен проблем особено за имунокомпрометирани индивиди и такива в напреднала възраст. Особено много обича да причинява бактеримия - състояние, което се определя като отравяне на кръвта. Усложненията при подобна диагноза обикновено се изразяват в ендокардит, инфекции на уринарния тракт, пневмония, менингит, енцефалит, инфекции на ушите, очите, на кожата и меките тъкани, остеомиелит, язви. Все диагнози, на които атакуваме последствията, а не конкретния причинител. Обикновено заразяването се случва чрез замърсена вода, почва. Но източник са също така хора и животни, носители на инфекцията. Много важно е да се спомене, че гадината произвежда ендотиксин, включително и екстрацелуларни продукти, включващи екзотоксини, протеази, фосфолипаза, левкоцидин, които имат огрмен принос за високият процент патогенност и вирулентност. Когато е налице хематогенно разпространение, често се засягат костите и ставите. Тогава ставаме свидетели на остеохондрит, остеомиелит или гнойна артроза. Диагнози, придружени от симптоми като болка, оток, патологични фрактури, ограничение на нормалното движение, фебрилитет. Когато е засегант белия дроб обаче наблюдаваме развитие на пневмония и инфекции на долния респираторен тракт. При засягане на гастроинтестиналния тракт имаме налични диария, некротизиращ ентероколит, ректален абсцес. P. аeruginosa изключително често води до развитие на инфекция на кожата и меките тъкани, под формата на дерматит, пиодермия, целулит, фоликулит, некротизиращ фасциит, гангрена. С висока честота се наблюдава засягане на ноктите, което започва с леко подуване и се развива сух ексудат и зелено оцветяване на ноктите. Братовчедите на гореспоменатия патоген - Pseudomonas mallei и Pseudomonas pseudomallei, също могат да предизвикат инфекции при човек. Pseudomonas pseudomallei, се описва през 1912 г. от Whitmore. Той причинява мелиоидозата. Източник на инфекцията са плъховете, а заразяването се случва посредством прием на контаминирани хранителни продукти, вдишване на замърсен прах, както и чрез проникване на патогена през наранена кожа и лигавици. Към момента няма точно определен инкубационен период, но се приема, че той продължава от 2 дни до няколко години. Симптоматиката тук се изразява в различни клиники - от белодробна инфекция, подобна на туберкулозата, до тежка септицемия с множествени кожни, мозъчни и висцерални абсцеси. Формите варират от остра и локализирана до хронична. Лечението е антибиотично, като се прилага комбинация от препарати. Тя се определя след направено микробиологично изследване, което да покаже, кои точно медикаменти трябва да се използват. Метод, изключително важен за избягването на така наречената кръстосана резистентност.

2. Въпрос:

Как да сме сигурни, че
заразата е елиминирана?

Контролни микробиологични
изследвания са задължителни

Една от причините кръстосаната резистентност да бележи висок процент, се дължи именно на неприлагането на микробиологията, тъй като за резултат са необходими около от 3 дни нагоре. Когато не разполагаме с такова време /защото има и такива случаи, в които трябва да се действа буквално на секундата/, е препоръчително да бъде иззета микробилогична проба за посявка и след това да се приложи препарат по преценка на лекуващия лекар. След излизането на посявката лечението може да подлежи на промяна, в зависимост от резултата. В това няма нищо страшно, по-лошото е да се лекува на „сляпо". Прилагайки такъв метод се рискува много. Възможно е бактерият да бъде ликвидиран, но след време отново да рецидивира. Например: 1-2 поредни изследвания да не покажат растеж, но на третото да има наличен. Такъв случай трябва да ни подскаже, на първо място, че приложеното лечение не си е свършило задачата на 100 %. И второ, че патогенът е „надушил" целенасочената атака и се е прикрил някъде в организма, търпеливо, чакайки нова възможност за действие. Поради тази причина се изискват контролни изследвания. Те се прилагат при всички видове заболявания, а целта им е да контролират положението. По-просто обяснено, понякога само си мислим, че всичко е наред, но всъщност не е така. Естествено, вината за придобиването на всякакъв тип патогенни микрооргазними си е изцяло на човека, който в последно време мигрира по-често и от пернатите. Но, както е казал Едуард Дженер: „Отклонението на човека от мястото, в което природата го е поставила, е източник на неизчерпаеми болести". Същата сентенция сигурно е написана и някъде на прабългарски език, за който защо ли не знаем нищо!?

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай