Нужни са още реформи, но и промяна в мисленето ни
За 10 г. медицината ни догони западната, смята д-р Драгомир Дарданов
Надпреварата за млад медик вече тече с пълна сила. "Стандарт" събра предложенията за най-добрите лекари до 40 г. у нас. Както и за болничните мениджъри, които им дават шанс да се развиват в България. Тримата първенци сред лекарите ще получат 1-годишни стипендии в размер на 400 лв. месечно. Инициативата е част от кампанията "Млад медик" на в. "Стандарт", която се провежда заедно с Министерство на здравеопазването, Българския лекарски съюз (БЛС) и Дарик радио. Критериите, по които ще се оценяват кандидатите, са разработени съвместно с БЛС и Гражданска инициатива "Млади лекари за ново здравеопазване" и можете да ги видите на сайта ни - www.standartnews.com.
- Д-р Дарданов, защо избрахте да учите медицина?
- Като ученик ме привличаха природните науки - биология, химия, физика. Участието ми на олимпиади по тези предмети ме мотивира да продължа да изучавам устройството на човешкия организъм, както и желанието ми да се включа в борбата с неговите болести. Учителите ми в СОУ "В. Левски"-Севлиево изиграха неоценима роля, както и няколко книги, които прочетох като ученик. Оттогава интересът ми в медицината се увеличава все повече. От една страна - да разберем все още неоткритите биологични тайни на човешкия организъм в норма и патология и от друга - да го лекуваме все по-добре и успешно.
- Какво ви накара да се ориентирате към специалността, която сте завършили?
- През първи курс най-трудно ми беше по анатомия. Моят най-любим преподавател доц. Нарлиева ми каза "Anatomia clavus et clavis medicina est", перефразирано - анатомията е основата на медицината. Прекарвах часове в дисекционната зала. Станах демонстратор по анатомия. Оттук се зароди желанието ми да специализирам хирургична специалност. Неслучайно съществува максимата, че "Хирург, който не знае анатомията, е като сляп дървосекач". В общата хирургия и онкологията попаднах малко случайно - при завършването ми имаше място за редовна докторантура по онкохирургия. Вече 13 г. хирургията - общата хирургия, както е известна, е част от живота ми.
Това е най-сложната хирургия
изисква най-голяма теоретична подготовка и практически умения: включва толкова различни органи и заболявания - от щитовидната и млечната жлеза, всички органи в корема, спешната хирургия, онкологията, гнойните инфекции и т.н.
Учителите ми в хирургията са ме вдъхновявали и продължават да ме вдъхновяват. Учил съм се от много хора, но не мога да не спомена проф. Делийски, доц. Байчев и д-р Енчев от Плевен, проф. В. Димитров, проф. Г. Киров, доц. Кондарев, проф. Гайдарски в София, проф. О'Конъл от Дъблин. В "Първа Хирургия" на "Александровска болница" имам удоволствието да работя и да се уча от проф. Виолета Димитрова - хирург от световна величина.
- Вярвате ли в Хипократовата клетва или смятате, че няма място за нея в комерсиализираното ни общество? Кой е най-важният принцип в нея според вас?
- Вярата е нещо ирационално. Хипократовата клетва е кодекс от принципи, общовалидни, независимо от времето, мястото и човека. Всеки достоен медик трябва да ги приеме и съблюдава. В този смисъл аз споделям и работя съгласно Хипократовата клетва. Защото съм я осъзнал рационално и приел доброволно да я спазвам. Това е по-важно. Делата, а не думите са по-важни.
- Като лекар кои са най-важните професионални принципи за вас?
- Една мисъл на Алберт Швайцер, лекар-мисионер, мислител, философ, музикант, носител на Нобелова награда за мир: "Не е важно да бъдеш най-добрият, важното е дадеш най-доброто от себе си". Тези думи ги прочетох в началото на практиката си и си остават мое мото, както и думите на Майка Тереза: "Ние не можем да правим големи неща, само малки, но с много любов". Любовта към науката, медицината, хирургията ме вдъхновява. Да си свършиш работата по възможно най-добрия начин. Винаги, когато лекувам пациент, си задавам въпроса, който и Теодор Билрот, известният виенски хирург, преди повече от 100 г. си задавал: "Какво бих направил, ако на операционната лежи мой родител или дете?" Също така основен принцип в работата ми е да съм максимално възможно подготвен, т.е.
безкрайно постоянно четене и усъвършенстване
С едно изречение - отговорност, професионализъм и човеколюбие са моите принципи. Не на последно място - за да е добър медик, един човек трябва преди всичко да е добър човек, да развива общата си култура, да е отворен към света, изкуството, музиката, литературата...
- Какво мислите за здравната система в България? Дава ли тя достатъчно възможности за добро лечение и за нормално практикуване на медицина?
- Здравната система в България е съответна на развитието и състоянието на държавата и обществото ни. Не е изолиран остров, работещите в медицината не са извънземни, богове или демони - те са част от обществото. Това е положението и трябва да го осъзнаем. Ние сме част от ЕС, принадлежим към богатата част от света, нашата здравна система се изгражда по подобие на тези във водещите европейски страни. Естествено, като най-бедната страна в ЕС и здравната ни система отговаря на тази ситуация. Друг е моментът, че живеем във време на "постсоц" и манталитетът на много хора е такъв, даже "соц". Възрастта няма значение. Нужни са още реформи. Дано се осъществят по-бързо. Както е нужна и промяна в начина на мислене. Лично аз съм оптимист. Мисля, че в България има възможности за добро лечение и за нормално практикуване на медицина - дали те ще станат реалност, зависи от нас като общество. Дали ще има добре оборудвани болници и лекарски кабинети, дали ще има добре подготвени специалисти донякъде е отговорност на всички ни - през 4 г. гласуваме и упражняваме контрол над властта и политиците. От тук и върху политиката в здравеопазването. И най-важното: аз съм хирург и съм компетентен по въпросите в моята област. Тук, в България, всички разбират от всичко - и от футбол, и от финанси, и от здравеопазване... Нека помислим. Но някои хора отказват да мислят - по-лесно е, както е казала Айн Ранд (според мен е тя е най-великият мислител на ХХ век).
- Смятате ли да останете и да работите в България? Защо?
- Човек трябва да живее и работи там, където се чувства щастлив. Щастлив е там, където му е сърцето.
Моето сърце е в България
Следователно - аз съм в България. Другото, което ме задържа, е желанието да променям и подобрявам, макар и малки неща в моята работа - въвеждане на нови и по-ефективни методи на лечение, преподавателската ми работа със студентите и специализантите тук. Всичко това е предизвикателство. Когато преди 10 г. отидох за пръв път в чужбина - разликата с условията и лечението на пациентите там и в България беше много голяма. Преди месец бях във Виена за 1 месец и почти нямаше метод или начин на лечение на болните, който да не се прилага в България или да е неизвестен на гилдията. Друг е въпросът за условията, в които се работи там и тук. Но те имат 10 пъти по-голям бюджет. А ние тук май следваме думите на Константин Иречек: "Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо".
- Кои са основните пречки пред младите лекари у нас?
- Пречките са същите, каквито са пред всички млади лекари, независимо къде по света са. Както и пред всички хора, независимо от специалността им, а именно - условия на работа и възможност за квалификация; достойно заплащане на труда; уважение от обществото и т.н. Но ние сме членове на ЕС и имаме възможност да работим и специализираме навсякъде - и в Германия, и в Англия, и в Швеция. Там също има проблеми - но на друго ниво. Както и в Молдова и Украйна, или още по-далеч - Нигерия и Бангладеш. Как ли работят лекарите там? Какви ли проблеми имат? Нека се замислим и когато се оплакваме, да разберем, че немалко зависи от нас. Наш е изборът да работим медицина. Ако на някой не му харесва - нека си смени професията. Ако на някой не му харесва болницата, системата, градът, държавата - има изход. Има и избор - отива там, където се чувства удовлетворен, оценен и щастлив. Има и втори вариант - обективно да приемем недостатъците в България и да работим активно да ги променим и да стане по-добре. Аз съм избрал втория вариант.
- Какво искате да се промени в здравната система?
Да се довършат по-бързо започнатите преди повече от 10 г. реформи
и така нашата система да заприлича на тези от западните страни. Но трябва упоритост, постоянство и много усилия, за да се убедят хората, че промяната е за добро. И пак ще повторя - да оставим специалистите по обществено здраве да си вършат работата. Нека им се доверим. Както се доверяваме на хирурзите или кардиолозите.
- Какво бихте казали на хората, от които зависят промените?
- Да си вършат работата отговорно, съвестно и професионално. Да не правят компромиси с принципите си. Както всеки достоен и рационален човек.
- А на пациентите?
- Да осъзнаят, че техният живот е най-ценното нещо. Да пазят здравето си. Да мислят разумно и да имат доверие в лекарите. Ние работим с една-единствена цел - да им помогнем. През последните 100 г. продължителността на живота се е увеличила значително. Но все още медицината не е панацея - има биологически лимит. Усилията на хиляди учени и медици са насочени тази граница да се отдалечава. С други думи - да разберат, че медицинската наука е тази, която ни прави по-здрави и ни лекува, а не шамани, врачки, хомеопати и шарлатани. Ако пациентите са образовани и мислещи, ще вземат правилните информирани решения, а лекарите ще са от максимална полза.
Д-р Драгомир Дарданов е на 36 г. Завършва медицина с пълно отличие в МУ-Плевен през 2002 г. Има специалност по хирургия, хирургична онкология и анатомия, хистология и цитология. През 2008 г. защитава докторска дисертация на тема "Клинико-анатомични изследвания на съединителнотъканните структури около ректума с оглед хирургичното лечение на рака на правото черво". В момента е асистент в Клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия на "Александровска болница"-София и Катедрата по обща и оперативна хирургия към МУ-София. От 2003 до 2007 г. трупа опит в Клиниката по онкохирургия на УМБАЛ "Д-р Г. Странски" в Плевен като редовен докторант и специализант. През 2007-2008 г. е специализант в Клиниката по обща и коремна хирургия на СБАЛ по онкология-София. От 2008 до 2011 г. е главен асистент в Клиниката по обща, коремна и съдова хирургия към Медицинския институт на МВР в София. През 2012 г. е на стаж в Клиниката по колоректална хирургия в "St. VincentТs Hospital", Дъблин, Ирландия. От 2013 до 2014 г. е хирург във Второ хирургично отделение на Пета МБАЛ-София. В периода 2007-2014 г. е асистент и главен асистент по анатомия, хистология и цитология към Медицинския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". От 2008 до 2011 г. е хоноруван преподавател по долекарска помощ и хирургия в медицински колеж "Й. Филаретова".
Д-р Дарданов има специализации в Токио, Лондон, Ню Йорк, Хюстън и Виена. Участва в авторския колектив на 115 публикации, 20 от които в списания с импакт фактор (IF) над 2 (личният му IF e 14,726). Изнасял е 35 лекции, през 2002 г. е награден с "Мини-Нобелова награда" от шведското посолство, а от 1996 до 2002 г. е стипендиант на фондация "Еврика".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
