„В условия на дефицит сме и складовете доставят на аптеките до 10 кутии азитромицин на седмица. Няма с какво да се лекуват пациентите. По отношение на антибиотиците могат да се намерят различни решения, защото има азитромицин от други търговски марки. Проблемът е с медикаменти, които липсват, но не могат да бъдат заменени от други“, заяви пред БНР Антон Вълев, председател на Националната аптечна камара.
Той поясни, че няма липси при витамините и при добавките.
Вълев допълни, че лекари изписват на пациентите по шест кутии, които няма как да се изпият, „но идеята е цялото семейство да получи лекарството с една рецепта“.
„Практиката на свръхпредписване на опаковки доведе до свръхдефицит. Системата не е планирана за това осеммилионно население да си купи по една опаковка и да си я държи в шкафа... Свръхупотребата на антибиотици води до резистентност, това е проблем“, категоричен бе аптекарят.
„Ролята на държавата е да гарантира, а не да се намесва в свободния пазар на лекарства. Държавата трябва да има складирани лекарства и при нужда да подава количества към болници, например... Всички звена, ангажирани с коронакризата, трябваше да създадат навреме система, през която да се актуализират алгоритмите за профилактика и за лечение. От началото на кризата досега никой не е подал инструкция по отношение на терапията към аптеките“, посочи Вълев.
По думите му масово в интернет се постват алгоритми за лечение, повечето от които са „пълна лаищина“, хората ходят масово по аптеките с този списък и купуват. „Трябва да се въведе електронна рецепта. 10 години такава не съществува. Снимка по вайбър не е електронна рецепта“, предупреди Антон Вълев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
