Кър­ле­жи­те пре­на­сят смър­то­нос­ни бак­те­рии

"Ако чо­век знае по­ве­че от дру­ги­те - той е са­мо­тен"! Ци­та­тът е на ко­ри­фея в об­ласт­та на пси­хи­ат­ри­я­та Карл Юнг.

Неп­ри­ят­но е да приз­на­ем, че то­ва е ис­ти­на, но в съ­що­то вре­ме мо­жем да нап­ра­вим зак­лю­че­ни­е­то, че в Бъл­га­рия ня­ма кой знае кол­ко са­мот­ни­ци. По прин­цип са­ма­та ду­ма зву­чи пла­ше­що. В то­зи свят е твър­де труд­но да жи­ве­еш и да се спра­вяш с проб­ле­ми­те сам. Но и те съ­що пра­вят та­ка, че чо­век да ос­та­не са­мо­тен. Прос­то за­що­то ни­кой не оби­ча да се на­то­вар­ва с чуж­ди нес­по­лу­ки.

Но проб­ле­ми­те в чо­веш­кия жи­вот не про­из­ли­зат ли най-ве­че за­ра­ди зна­ни­е­то? Все пак не­ка си при­пом­ним оно­ва ло­гич­но зак­лю­че­ние, спо­ред ко­е­то кол­ко­то по-мал­ко зна­еш, тол­ко­ва по-ле­сен е жи­во­тът. Лес­но­та­та ид­ва от лип­са­та на еле­мен­тар­ни зна­ния - не са­мо в уче­бен план, а и за би­та ка­то ця­ло. По­ра­ди та­зи при­чи­на не би след­ва­ло да осъж­да­ме по­ве­де­ни­е­то на мно­го хо­ра, де­мон­с­т­ри­ра­щи не­за­ин­те­ре­со­ва­ност спря­мо за­о­би­ка­ля­щи­те ги проб­ле­ми. До­ка­то те не се пре­вър­нат в лич­ни, ни­ко­га не се взе­мат под вни­ма­ние. Са­мо че мно­го чес­то имен­но лип­са­та на ин­те­рес не­у­сет­но доп­ри­на­ся в един мо­мент не­щас­ти­я­та да зас­ти­гат и нас. То­ва пък ни при­нуж­да­ва да ти­ча­ме за съ­вет и по­мощ при зна­е­щия. Съ­щи­ят, кой­то е "ана­те­мо­сан" за­ра­ди ши­ро­кия кръг на ин­те­ре­си­те си. Ак­ту­ал­но е оба­че да се пос­та­ви въп­ро­сът: за­що все зна­е­щи­ят не е оби­чан и ува­жа­ван? Тук от­го­во­ри­те мо­гат да бъ­дат мно­го, но ка­то че ли най-под­хо­дя­щи­ят от всич­ки е то­зи: за­що­то труд­но мо­же да бъ­де ма­ни­пу­ли­ран, а и съ­щес­т­ву­ва ре­ал­на­та опас­ност да съ­бе­ре под­дръж­ни­ци. Ня­ма да из­лъ­жем, ако ка­жем и че се из­пит­ва страх от чо­ве­ка със зна­ния. Не­го до­ри и да го пос­та­виш на ко­ле­не, той ще на­ме­ри на­чин да се из­п­ра­ви от­но­во. Но един­с­т­ве­но­то, с ко­е­то и до ден дне­шен зна­е­щи­ят не мо­же да се спра­ви, е ши­ре­ща­та се при­ми­тив­ност. Ед­но вре­ме на­ши­те пра­ро­ди­те­ли

ни уче­ха, че по-ум­ни­ят ви­на­ги от­с­тъп­ва, по­ра­ди ко­е­то днес прос­то­ти­я­та е прев­зе­ла све­та

Всъщ­ност имен­но то­зи под­ход е нап­ра­вил та­ка, че ня­кои хо­ра из­пит­ват дъл­бо­ко при­тес­не­ние да из­ра­зят мне­ние, ка­мо ли да го от­с­то­я­ват. Дру­ги­ят ва­ри­ант е прос­то да са на­яс­но, че ма­са­та ще ги пре­ма­же и е на­пъл­но из­лиш­но да се опит­ват да на­ло­жат как­во­то и да е. Но не­ка бъ­дем на­яс­но, че без­к­рай­на­та от­с­тъп­чи­вост не е ре­ше­ние на проб­ле­ми­те, а ги "за­ми­та под ки­ли­ма". То­ва е и лю­би­мо­то ни дейс­т­вие по от­но­ше­ние на здра­ве­то си. Твър­де­ние, ре­зул­тат от дъл­го­го­диш­на­та ме­ди­цин­с­ка прак­ти­ка на ре­ди­ца спе­ци­а­лис­ти. За жа­лост мно­го са мал­ко по­зи­тив­ни­те при­ме­ри, ид­ва­щи от хо­ра, ко­и­то при пър­вия сим­п­том са се обър­на­ли към ле­ка­ря. Не­нуж­но е да из­па­да­ме в обяс­ни­те­лен ре­жим, с кой­то да под­се­тим, че то­ва е най-ес­тес­т­ве­на­та и пра­вил­на ре­ак­ция. Дру­га­та е та­зи, ко­я­то бу­ди не­до­у­ме­ние в ин­те­ли­ген­т­ния чо­век. Ед­ва ли ня­кой мо­же да да­де смис­ле­но обяс­не­ние за­що при про­я­ва­та на ка­къв­то и да сим­п­том, до­ри и на най-ле­кия, пред­по­чи­та­ме да се до­ве­рим на зна­ни­я­та на Гу­гъл, а не на ле­ка­ря? Е, има и хо­ра, ко­и­то до­ри и тър­сач­ка не от­ва­рят, за­що­то ня­къ­де дъл­бо­ко в се­бе си са уж убе­де­ни, че не­раз­по­ло­же­ни­я­та ид­ват и си оти­ват ка­то се­зо­ни­те. Раз­би­ра се, то­ва не е та­ка, за­що­то все­ки сим­п­том с вре­ме­то от­шу­мя­ва, но на не­го­во мяс­то ид­ва друг. Та­ка ле­ка-по­ле­ка за­поч­ва ед­но нас­ло­я­ва­не, ко­е­то след де­се­ти­на го­ди­ни ве­че се на­ри­ча ком­п­лекс от за­бо­ля­ва­ния. Точ­но та­ка! За­що­то ко­га­то оти­дем при ле­ка­ря с нап­лас­ти­ли­те се проб­ле­ми, из­ли­за­ме от ка­би­не­та с по ня­кол­ко ди­аг­но­зи и пре­по­ръ­ка за по­се­ще­ние на раз­лич­ни спе­ци­а­лис­ти. Ина­че ка­за­но, озо­ва­ва­ме се в ръ­це­те на зна­е­щия! Не­що по­ве­че, за­поч­ва­ме да вяр­ва­ме в не­го, заб­ра­вяй­ки кол­ко дъл­го сме от­ри­ча­ли поз­на­ни­е­то му!

А та­ко­ва без­с­пор­но е не­об­хо­ди­мо, ако

ор­га­низ­мът се сблъс­ка със за­бо­ля­ва­не на име Трес­ка на Sennetsu

То­ва е ряд­ко ин­фек­ци­оз­но за­бо­ля­ва­не, при­над­ле­жа­що към гру­па бо­лес­ти, из­вес­т­ни ка­то чо­веш­ки ер­ли­хи­о­зи. Те­зи за­бо­ля­ва­ния се при­чи­ня­ват от бак­те­рии към ро­да Ер­ли­хия (Ehrlichia), се­мейс­т­во Ри­кет­сии (Rickettsiaceae). Към мо­мен­та са ус­та­но­ве­ни ня­кол­ко фор­ми на чо­веш­ка ер­ли­хи­ал­на ин­фек­ция, включ­ва­щи трес­ка на Сен­не­цу, чо­веш­ка мо­но­цит­на и гра­ну­ло­цит­на ер­ли­хи­о­за.

Важ­но е да се от­бе­ле­жи, че ма­кар и при­чи­не­ни от раз­лич­ни ща­мо­ве на бак­те­ри­я­та Ер­ли­хия, всич­ки на­ру­ше­ния се ха­рак­те­ри­зи­рат с по­доб­ни сим­п­то­ми. Те­зи на трес­ка на Сен­не­цу включ­ват по­я­ва­та на вне­зап­на ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра, гла­во­бо­лие и мус­кул­ни бол­ки (ми­ал­гия) в рам­ки­те на ня­кол­ко сед­ми­ци след пър­во­на­чал­на­та ек­с­по­зи­ция на ин­фек­ци­оз­ния агент. В ня­кои слу­чаи за­сег­на­ти­те мо­гат съ­що да из­пи­тат га­де­не, пов­ръ­ща­не и/или за­гу­ба на апе­тит. Ос­вен то­ва в мно­го слу­чаи ла­бо­ра­тор­ни­те ре­зул­та­ти по­каз­ват анор­мал­ни стой­нос­ти при бе­ли­те кръв­ни клет­ки, ко­и­то са на­ма­ле­ни, как­то и не­о­би­чай­но по­ви­ша­ва­не на ни­во­то на ня­кои чер­нод­роб­ни ен­зи­ми. Трес­ка­та на Сен­не­цу се при­чи­ня­ва от бак­те­ри­я­та Ehrlichia sennetsu. Век­то­рът (или но­си­те­лят) на та­зи бак­те­рия все още не е кон­к­ре­ти­зи­ран, но ня­кои из­с­ле­до­ва­те­ли твър­дят, че ин­фек­ци­я­та би мог­ла да е ре­зул­тат от кон­су­ми­ра­не­то на су­ро­ва ри­ба. Ед­на мал­ка под­роб­ност оба­че гла­си, че ге­не­тич­ни­ят със­тав на Е. sennetsu е тяс­но свър­зан с то­зи на бак­те­рия, на­ре­че­на Ehrlichia risticii, ко­я­то при­чи­ня­ва ер­ли­хи­ал­на ин­фек­ция при ко­не­те. Сред дру­ги­те сим­п­то­ми на Сен­не­цу, трес­ка­та - впро­чем пър­ва­та приз­на­та фор­ма на чо­веш­ка ер­ли­хи­о­за, са по­ду­ти лим­ф­ни въз­ли (лим­фа­де­но­па­тия) и в ред­ки слу­чаи - по­я­ва на об­рив по ко­жа­та. Ха­рак­тер­но­то за бак­те­ри­я­та раз­п­рос­т­ра­не­ние след по­па­да­не в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм е чрез кръ­во­нос­ни­те и лим­ф­ни съ­до­ве. Лим­фа­та, те­лес­на теч­ност, но­си клет­ки, ко­и­то по­ма­гат в бор­ба­та с ин­фек­ци­я­та. Е. sennetsu оба­че нах­лу­ва в оп­ре­де­ле­ни клет­ки - мо­но­ци­ти и мак­ро­фа­ги. Мо­но­нук­ле­ар­ни­те фа­го­ци­ти пък иг­ра­ят съ­щес­т­ве­на ро­ля в имун­на­та сис­те­ма на ор­га­низ­ма чрез пог­лъ­ща­не и ус­во­я­ва­не на мик­ро­ор­га­низ­ми (фа­го­ци­то­за), ка­то бак­те­рии и дру­ги чуж­ди ма­те­ри­а­ли. А нах­лу­ва­щи­те ер­ли­хи­ал­ни бак­те­рии рас­тат в мем­б­ран­ни­те ку­хи­ни (ва­ку­о­ли) и оп­ре­де­ле­ни те­лес­ни тъ­ка­ни (напр. кос­тен мо­зък, лим­ф­ни въз­ли, че­рен дроб, да­лак, бъб­ре­ци, бе­ли дро­бо­ве и теч­ност­та, ко­я­то за­о­би­ка­ля мо­зъ­ка и гръб­нач­ния стълб /це­реб­рос­пи­нал­на теч­ност/). Клю­чов мо­мент при ди­аг­нос­ти­ци­ра­не­то на ряд­ко­то ин­фек­ци­оз­но за­бо­ля­ва­не ес­тес­т­ве­но са ко­рек­т­ни­те из­с­лед­ва­ния, ком­би­ни­ра­ни с поз­на­ни­е­то на ле­ка­ря, тъй ка­то

сим­п­то­ми­те на ня­кои за­бо­ля­ва­ния са по­доб­ни на те­зи на Сен­не­цу трес­ка

Ка­то нап­ри­мер чо­веш­ка­та гра­ну­ло­цит­на ер­ли­хи­о­за. Тя съ­що спа­да към гру­па­та на ред­ки­те ин­фек­ци­оз­ни за­бо­ля­ва­ния. При­чи­ня­ва се от­но­во от бак­те­рия от се­мейс­т­во "Ер­ли­хия", ко­я­то все още не е по­лу­чи­ла сво­е­то кръ­ще­ние. По-важ­но­то е, че се пре­на­ся и пре­да­ва от кър­леж. При хо­ра с ЧГЕ по­я­ва­та на сим­п­то­ми обик­но­ве­но се случ­ва приб­ли­зи­тел­но ед­на сед­ми­ца след ка­то чо­век е бил уха­пан от кър­леж, но­си­тел на па­то­ге­на. В поч­ти всич­ки слу­чаи те от­но­во включ­ват ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра, втри­са­не, мус­кул­на бол­ка и гла­во­бо­лие. При ня­кои оба­че мо­же да се по­я­ви и каш­ли­ца, га­де­не, пов­ръ­ща­не, чув­с­т­во на раз­се­я­ност и обър­к­ва­не. В ня­кои теж­ки слу­чаи, ако чо­веш­ка­та гра­ну­ло­цит­на ер­ли­хи­о­за не се ле­ку­ва, мо­же да се стиг­не до до жи­во­то­зас­т­ра­ша­ва­щи си­ту­а­ции, ка­то бъб­реч­на и ди­ха­тел­на не­дос­та­тъч­ност.

Въп­ре­ки че Син­д­ро­мът на ток­сич­ния шок обик­но­ве­но е ре­зул­тат от ин­ва­зи­я­та на зла­тис­тия ста­фи­ло­кок (Staphylococcus aureus), пър­во­на­чал­ни­те му сим­п­то­ми из­к­лю­чи­тел­но мно­го се при­пок­ри­ват с те­зи на го­ре­из­б­ро­е­ни­те две ди­аг­но­зи. Ин­те­рес­на под­роб­ност, ка­са­е­ща то­зи син­д­ром, е, че той, спо­ред уче­ни­те, е по-чес­то сре­щан при же­ни, при­ла­га­щи про­дъл­жи­тел­на упот­ре­ба на там­по­ни с ви­со­ка аб­сор­б­ция по вре­ме на мен­с­т­ру­а­ция. Раз­би­ра се, съ­щес­т­ву­ват и мно­го дру­ги ин­фек­ци­оз­ни за­бо­ля­ва­ния, при­пок­ри­ва­щи об­ща­та сим­п­то­ма­ти­ка. Но, как­то оби­ча да каз­ва Фройд: "Ни­що в жи­во­та не из­ли­за тол­ко­ва скъ­по, как­то бо­лест­та и глу­пост­та"!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com