"Най-трудното нещо на света е да мислиш с главата си. Затова толкова малко хора се занимават с това“, споделя американският предприемач и инженер Хенри Форд.
Надали мнозина познават в детайли живота на тази личност, но няма спор, че когато се спомене това име, в съзнанието ни се появява една от най-популярните автомобилни марки. Разбира се, ние няма да вникваме в детайли по отношение на двигателите и екстериора на въпросните моторни превозни средства.
По-скоро ще се хванем за думите на един човек, постигнал толкова много в живота, успял да наложи и запази нещо, което и до ден днешен се използва. Вероятно зад този успех не стои някой с куфарче пари или пък чист късмет. Склонни сме да си направим извода, че зад подобен успех стои не само упоритият денонощен труд, вярата и стремежа към постигане на мечтите, но и онова нещо, което ние наричаме мозък. Днес малцина го използват.
Повечето от хората пък не се стремят да развият максимално неговия капацитет. Масата предпочита някой друг да използва своето сиво вещество. В резултат на тази практика, към днешна дата разполагаме с една шепа здраво мислещи хора, ориентирани към постигането на прогрес в различни области. А всички останали са се пуснали по течението без да се интересуват какво би произлязло от инертното им съществуване.
В него по принцип няма нищо кой знае колко лошо, погледнато от ъгъла на практикуващите го. А и в крайна сметка, докато все още има хора на този свят, които да теглят теглото, винаги ще ги има и другите. Големият въпрос е колко време може да се издържи на този тип съществуване, което крайно много касае индивида, натоварил се с нелеката задача да носи няколко души на гръб. Едва ли някой от нас наскоро си е дал сметка, че за въпросния човек, решил да постигне повече от отреденото от съдбата му, няма друг избор. Съзнателно или не, той се примирява с факта, че ще трябва да понесе лежерното състояние на околните. Дали това лесно се преглъща? Не! Поради тази причина хората, считащи за ненужно да правят такава голяма саможертва, отиват да живеят живота си някъде другаде. Пресен пример от изминалите дни е сънародникът ни, който грижливо бе прибрал българския флаг във вътрешния джоб на своя костюм, за да може да го покаже на сцената на едно от най-изумителните и вълнуващи цял свят събития – Оскарите. И той наистина го направи!
Актьорът Димитър Маринов бе прибрал своята малка България до сърцето си и я показа пред най-големите и изтъкнати имена в световната кино индустрия. Този наистина незабравим жест за всички българи би следвало да бъде подобаващо оценен. Или по-точно, би следвало да ни накара да се гордеем с постигнатото на нашия родственик. Вярваме, че повечето българи са се почувствали така.
Но покрай цялата „евала“, която правим на човека, ще си зададем и до болка познатия и болезнен въпрос: Защо нашите сънародници жънат успехи далеч от пределите на Татковината? Тъжно е, че признание и висока оценка за труда и качествата си изглежда можеш да получиш навсякъде другаде, но не и в България. За тази ситуация особено подходящ е вицът: „Защо в ада пред казана на българите няма пазач? Защото, ако някой тръгне да излиза, другите сами го връщат обратно“!
Ето заради тази „гледка“ Св. Евдокия сигурно би се хванала за главата, от където и да ни наблюдава тя. Името на светицата, чийто празник съвпада с днешния 1 март, на който по стар български обичай се окичваме с мартеници за здраве и благополучие, в превод от гръцки означава „кoятo изглeждa добрe”. Естествено, това ние можем да установим единствено от старинните изображения.
Но какво е нужно днес на съвременния човек, за да се „окичи“ с подобно определение? Мнозина биха заложили на многобройните пластики, превръщащи иначе приятния външен вид в откровена ходеща гротеска. Банално, но безспорен факт е, че вътрешната красота – в случая разбирайте крепко здраве, е това, което в огромна степен определя по какъв начин ще изглеждаме физически. Няма как да си развалина отвътре, а пък отвън да сияеш. Но това най-добре го знаят хората, чийто живот е под непрестанния контрол на заболяванията, от които страдат. Излишно е да казваме, че наличието на определяните за редки такива са може би едно от най-големите предизвикателства за медицината и до ден днешен.
Не напразно и последният ден от февруари е обявен за Световен ден на редките болести.
Основната цел на тази положителна инициатива е да повиши не само осведомеността сред широката общественост относно съществуването на редките заболявания, но и да помогне на страдащите от тях. За жалост, повечето от този вид диагнози все още се „вписват“ в графата "няма лек", а много от тях не се и диагностицират. Към днешна дата се счита, че са налични над 6000 вида редки заболявания, характеризиращи се с голямо разнообразие от симптоми, които се различават не само от болест до болест, но и от пациент до пациент, страдащ от същото заболяване. Лошото е, че сравнително честите симптоми могат да скрият основните болести, водещи до погрешна диагноза и забавяне на лечението (например заразяването с антракс често се възприема погрешно като токсичен инфаркт, а от там и лечението е в коренно различна посока и съответно изход).
Според статистиката, 80% от редките заболявания са с генетичен произход, докато други са резултат от инфекции (бактериални, гъбични, паразитни), алергии, или са дегенеративни и пролиферативни. Доста сериозен процент - около 50% от тях, засяга деца. Да вземем за пример синдрома на Вейл, който представлява рядко инфекциозно заболяване, резултат от тежка форма на бактериалната инфекция. Болестта се характеризира с дисфункция на бъбреците и черния дроб в резултат на възпаление, анормално увеличаване на далака, персистиращо пожълтяване на кожата, лигавиците и бялото на очите (жълтеница), водещо до промени в съзнанието.
В повечето случаи синдромът се появява сред лица, които имат системен контакт със заразени животни. Лептоспирозата, както още се нарича синдромът, се причинява от инфекция с бактерията Leptospira icterohemorrhagia или други подобни видове, като L. canicola или L. pomona. Инфекцията обикновено се предава на хората чрез урината или тъканите на заразено домашно или диво животно. Тя преминава през кожната абразия (антибактериална мантия) или лигавиците, от където достига до други органи.
Симптомите обикновено започват рязко с главоболие, нарушения в съзнанието, болки в мускулите и корема, скованост на шията, липса на апетит, втрисане, гадене, повръщане и треска. Може да се появи прострация, кашлица, отхрачване на кървави храчки (хемоптиза) и кървене от носа (епистаксис). Пожълтяване на кожата (жълтеница), кървене в мускулите, стомашно-чревния тракт и висцералните органи също са често срещани прояви при заболяването. Малките пурпурно-червени петна (петехии) по кожата пък се появяват в резултат на кръвоизливи. Увеличените лимфни възли и продължителната температура обикновено присъстват в рамките на няколко дни. Не е изключено и развитието на синдром на респираторен дистрес, който включва голямо затруднение при дишането и опасно ниски нива на кислород в кръвта (хипоксемия).
Признаците на чернодробна и бъбречна дисфункция обикновено се появяват от 3-ти до 6-ия ден. Бъбречните аномалии могат да включват появата на протеин (протеинурия), гной или кръв в урината (хематурия) и излишък от урея в кръвта (азотемия). Често бъбреците са увеличени и капсулата е напрегната. Кървенето на много места по цялото тяло може да възникне поради нараняване на малки кръвоносни съдове (капиляри). Увреждането на черния дроб обикновено е минимално и почти винаги се наблюдава пълно излекуване на органа, естествено при компетентно проведено лечение. Прогнозата по отношение на същото строго зависи от степента, до която е успяла да се развихри болестта, общото състояние на организма, както и годините на индивида. Като цяло при младите, покосени от синдрома на Вейл, прогнозата за успешно излекуване е по-оптимистична спрямо възрастните. Но както се казва: „когато осъзнаеш, че си попаднал в ада, единственият изход е да продължиш да вървиш“!
P.S. И то бързо!!!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
