ГЕРБ не може да се държи авторитарно, нужни са й партньори в общинските съвети
БСП реши десния спор в Плевен в полза на реформаторите, казва социологът Юлий Павлов
Има ли опасност от мек авторитаризъм на ГЕРБ след победата им на местните избори? Ще отсрами ли реформаторите успехът в Плевен? Успяха ли компроматните кампании срещу знакови кметове? Какво сe крие зад устойчивото представяне на ДПС? Защо АБВ игра срещу БСП в полза на ГЕРБ на много от балотажите? Какви последствия ще има местният вот? Отговорите дава социологът Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг.
- Г-н Павлов, какви са общите впечатления от втория тур на общинските избори?
- Първият извод е, че ГЕРБ засилва позициите си в местната власт и ще има кметове поне в 20 областни града. Реформаторският блок на няколко места загуби, но печели в Плевен. Забележете парадокса - в Плевен победата е благодарение на гласовете на БСП. Преди четири години също наблюдавахме втори тур между ГЕРБ и десницата, но тогава червените гласове отидоха при ГЕРБ, които спечелиха вота. В този град от доста време наблюдаваме практическо равенство между ГЕРБ и РБ, а БСП е балансьорът, който решава кой ще спечели.
Другият куриозен случай е Пазарджик. Тодор Попов е единственият кмет на областен център, който спечели не просто срещу ГЕРБ, а срещу кандидатите на всички големи партии. Номинации в Пазарджик излъчиха БСП, ДПС, патриотите и дори реформаторите. В Пазарджик Реформаторският блок извърши грандиозна глупост, като не подкрепи успешния кмет. Тодор Попов, както и избраните на първи тур десни градоначалници в Кюстендил и в Монтана, произхождат от старото СДС. След това премина в ССД на Стефан Софиянски, но успя да обедини почти цялата десница в Пазарджик. И сега, когато е най-силен, реформаторите се отказаха от него и загубиха. Те се отрекоха от кмета на Пазарджик, вероятно изплашени от телевизионната кампания срещу него. Но ако РБ бяха принципни, защо тогава не оттеглиха подкрепата си от кмета на Хасково Георги Иванов, срещу когото имаше доста по-сериозни аргументи? В крайна сметка загубиха и на двете места при положение, че поне в Пазарджик можеха да спечелят. По двете най-гледани телевизии се водеха черни кампании срещу доста кметове, не само срещу тези на Пазарджик и Хасково. По други телевизии пък имаше кампания срещу кметове, които са си купили скъпи коли. Оказа се, че в повечето случаи - над 90% от кметовете, срещу които бяха водени компроматни кампании, бяха преизбрани. Много от тях на първи тур.
- Може би избирателите вече не се хващат на компромати?
- От години съм забелязал, че обвиненията за корупция хващат дикиш тогава, когато кметът не си върши работата. Когато кметът се справя със задълженията си, хората са готови да приемат, че който бърка в меда, не може да не си оближе пръстите. За тях е важно той да си върши добре работата. Някои от тези кметове обясняваха пред медиите, че тези компроматни кампании ще имат по-скоро обратен ефект и ще им вдигнат рейтинга. Точно това се случи.
- Още няма окончателни данни за Ловеч, Разград и Враца, където БСП има шанс. как оценявате техните резултати? /б.ред. към 20 ч. вчера/
- Още не знаем дали БСП ще спечели някой от тези областни центрове. При всички положения това е сериозно отстъпление за червените спрямо вота от 2011 г. БСП запазва процента си от парламентарните избори, но на ниво кметове се получи срив. Вижда се, че "Позитано" не разполага с такива атрактивни личности за местната власт, с каквито разполагаха по-рано.
- В Шумен Търговище червената партия се отказа от успешни свои кметове и очаквано загуби.
- Не е само в Шумен и Търговище. Разделението в БСП за съжаление не е само на национално ниво, наблюдава се и в много от местните им организации. Това води до лошите резултати за кметове, където е нужна обединена подкрепа, особено пък на балотажа. На много места червените излязоха с повече от един кандидат, и то не непременно БСП срещу АБВ, а по-често официален кандидат на соцпартията срещу друг независим социалист. В полза на БСП може да се каже, че техният резултат за общински съветници горе-долу повтаря този от парламентарните избори. Изглежда процесът на свободно падане при социалистите е спрял, но те все още се задържат на дъното. Не е тръгнал процес на възход и частично възстановяване на предишните позиции.
- АБВ в доста общини подкрепи кандидата на ГЕРБ срещу този на БСП. Това не говори ли зле за бленуваното обединение на левицата?
- АБВ едва ли вече може да бъде наречена левица. Проектът на Георги Първанов участва в едно дясно управление. Техният вицепремиер Ивайло Калфин е автор на едни от най-десните решения в социалната сфера, особено в пенсионната област. АБВ са леви само като произход, иначе в момента приличат на дясна партия, затова едва ли може да се говори за обединение в тази посока. "Движение 21" е лява партия, но АБВ - едва ли е. Когато говорим за процесите на разединение, си спомних началото на 90-те години, когато в СДС започна процес, наречен сполучливо "люспене" от отец Христофор Събев. Сега гледаме подобни люспи да се отделят от БСП и колкото и да е малка всяка от тях, отнемат по нещо от доверието в партията-майка. Съдбата на люспите е ясна - спомняте си какво се случи със сините люспи през 1994 г. - те изчезнаха и никога повече не влязоха в парламента. Седесарските люспи тогава застанаха зад кабинета "Беров", който се крепеше от БСП и ДПС, тоест отидоха в другия лагер и предопределиха съдбата си на следващите избори. По същия начин сега АБВ отидоха в другия лагер при правителството на десницата и може да последват тяхната съдба. Ако погледнем листите за общински съветници, АБВ вече са под 4% и мисля, че този процес ще продължи до парламентарните избори.
- Победата на ГЕРБ ще има ли отражения в национален план?
- Успехът на ГЕРБ с кметовете е убедителен, но като партиен вот за съветническите листи те повтарят резултата си от парламентарните избори. По отношение на разположението на силите между партиите - не можем да говорим за някаква драматична промяна. Съотношението се запазва. Ако сега имаше вот за Народно събрание, три от осемте парламентарни сили щяха да останат под чертата - ББЦ, "Атака" и АБВ. Останалите пет формации стоят стабилно. Видяхме, че ВМРО, които се явиха отделно, спечелиха повече гласове от НФСБ, но при съвместно явяване могат да са спокойни за присъствието си в следващ парламент. В един хипотетичен парламент биха влезли по-малко партии и със същите проценти щеше да е възможно ГЕРБ и РБ да имат повече депутати и да съставят двупартийно правителство без да имат нужда от други подкрепящи сили. Разликите са малки и едва ли някой би рискувал с предсрочни избори преди президентските.
- След убедителния успех на ГЕРБ на първия тур редица наблюдатели удариха камбаната, че настъпва авторитарен режим. Виждате ли подобна заплаха?
- Не бих казал, че има такава опасност, защото ГЕРБ безспорно утвърждават позицията си на водеща политическа сила не само в централната, но и в местната власт, и то със сериозна преднина. Водят повече от два пъти пред БСП. Поне на кметско ниво доминацията на ГЕРБ е много голяма. Но не е така в общинските съвети и там ГЕРБ ще трябва да търси съюзници, които да подкрепят техните кметове. Затова не може да се говори за заплаха от авторитаризъм.
- Изненада ли Ви представянето на ДПС?
- ДПС традиционно показва добри резултати в смесените райони. При тях има отлив спрямо парламентарните избори, но това също сме го наблюдавали и преди. На местния вот Движението предпочита да съсредоточи усилията си в силните си общини, докато на парламентарните играе в цялата страна. Например при добра организация те могат да имат общински съветник или двама в София, но преценяват, че не си струва. Другата причина за по-малкото спечелени гласове е, че българските изселници в Турция не гласуват на общинските избори зарази изискването за уседналост.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
