Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
- Никое хапче не може да бъде одобрено, ако не премине през т.нар. двойно сляпо проучване
- Доверието на пациента в лекаря има огромно значение за бързия край на болестта
Хората имат навика да се сещат за връзката ум-тяло, когато стане дума за болестотворен стрес. Този се поболял от мъка, онзи го хванал диабет от нерви, някой си получил инфаркт от проблеми в работата. Всички сме чували, а понякога дори и виждали подобни истории. В тази статия бих искал да обърна внимание на по-широкия проблем, свързан с това, че когато едни човек боледува, това засяга не само тялото, но и съзнанието му.
Преди да се гмурна в дълбокото
нека кажем няколко думи за емоционалната нагласа на човека и болестите на тялото. На първо място, много от рисковите фактори за здравето представляват по същество рисково поведение. Примери за това са тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол, системното преяждане, наркотиците и други подобни. Абсолютно всички те се дължат на някаква подлежаща нагласа, удовлетворяват определени потребности и човек се изправя пред чисто психологически пречки, ако реши да се отказва от тях. Сиреч в основата на вредните навици стои емоционалната нагласа. Мотивацията за промяна на рисковото поведение е по същество промяна в тази нагласа.
Продължавайки навътре в сложната система, наречена човешко съзнание, няма как да подминем стреса. Понеже съм го разглеждал другаде, сега просто ще се спра на основните моменти. Емоционалните усещания при стресова ситуация водят до отделянето на съвсем реални вещества в кръвта, които водят до съответните функционални, а при по-продължително въздействие, и структурни изменения в организма.
Още по-интересни са случаите на внушение и самовнушение. По темата доста се злоупотребява, но истината е, че съществуват много случаи на
добро повлияване на симптоми в следствие на внушение
Всъщност, никое лекарствено средство не може да бъде одобрено за употреба, ако не премине през т.нар. двойно сляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано проучване. Това е всъщност най-високото научно признание за реалния ефект от внушението. Представлява следния сценарий.
На пациенти с определено заболяване, подбрани на напълно случаен принцип, се дава изпитваното лекарство и се следят различни показатели, свързани с неговия ефект. На други, също така случайно подбрани пациенти със същото заболяване, се дава безвредно вещество, което наподобява лекарството, но няма никакви активни вещества. Също се следи за ефект. Това вещество, което прилича на лекарство, но не е, се нарича плацебо. На латински език думата буквално означава "ще харесам".
Нито пациентите, нито лекарите знаят кой какво получава. Оттам идва името "двойно сляпо". На тях им се предоставят флакончета, етикирани с някакъв шифър и едва след като всички данни са събрани, изследователят, поръчал проучването отваря шифъра и става ясно кой какво е приемал. Едно лекарство бива признато за лечебно единствено и само, ако надвие ефекта на плацебото. Оказва се, че
всички пациенти имат някакво подобрение
вследствие на това, че са приели нещо, за което са вярвали, че ще ги излекува.
Лично аз, а и много мои колеги, предполагаме, че на това се дължи ефектът от голяма част от алтернативните методи за лечение, особено такива, като хомеопатията, при които на пациента се дават средства за лечение, които практически не съдържат активни вещества.
Основно положение при класическата хомеопатия е, че приемащият съответното средство не трябва да употребява кафе, шоколад и мента през цялото време докато трае лечението. В днешно време това означава буквално на всяка крачка пациентът да се подсеща за това, че в момента се лекува. Какъв по-добър начин за внушение?
На това се дължат и много от успехите на всякаквите там шамани, магьосници и други подобни. Ритуалът по даването на лекарството в много от случаите има по-голямо значение от самото лекарство.
Така стигаме до най-личната и най-дълбоката част на медицината, която е доверието на пациента в неговия лекар. То има огромно значение за успеха от лечението, но уви, в днешно време се намира в дълбока криза.
Преди всичко, много рядко лекарите изобщо имат време да разговарят достатъчно със своите пациенти. Всеки от нас ще се познае в следната ситуация.
Чакаш пред вратата на кабинета, заедно с множество - предимно възрастни хора, повечето от които изнервени. Минава дълго време, през което някой гледа да предреди другиго, случват се два или три скандала,
неколцина влизат "само да попитат"
след което стоят в кабинета по около половин час. Най-накрая влизаш. Лекарят няма време да вдигне глава от убийствената документация, а освен това разговорът ви е редовно прекъсван от телефона или от поредния, който е надникнал "само да попита". Ако имаш късмет да не се налага да взимаш допълнителни направления, получаваш рецепта. Отиваш в аптеката. Да кажем, че този път аптекарят се въздържа от "абе, кой идиот ти изписа това" или "това, го нямаме, но ето тука, ще Ви дам да едно подобно".
Прибираш се вкъщи. Виждаш се с комшиите. Като те питат как си, разправяш какво е станало. Съседката казва: "А, тия същите нали ги пих и аз. Нищо не помагат... Ама, да ти кажа, че една приятелка това го оправи с билки."
Дотук с доверието в лекаря, медицината, системата и всичко останало. Тази част от лечението е изгубена, дори пациентът все пак да реши да си приема изписаните му лекарства.
Отделен е въпросът, че в много случаи, голяма част от оплакванията на хората се дължат на това, че имат нужда не толкова от хапчета колкото
от това някой да ги изслуша
Точно тази ниша е най-добре заета от алтернативните лечители. При тях обикновено се записва час за поне една седмица напред, след което отиваш, влизаш и разполагаш изцяло с времето и вниманието на терапевта. Той те разпитва дълго и подробно за всякакви неща, казваш му всичко, той ти обяснява гладко и без запъване всичките ти проблеми според начина, по който те се вписват в теориите му. Олеква ти още дори само от отношението по време на прегледа и после като ти даде някакво шишенце с оцветена вода, това наистина те кара да се чувстваш по-добре. Плацебо-ефект в действие.
Не зная какво трябва да направим с българската здравна система, тъй че пациентът наистина да извлече максималната възможна полза от срещите си с лекаря. Мисля, че трябва да започнем от по-далече. И на други места по света лекарите нямат много време да си говорят с пациентите, за преглед се чака дълго и се попълват тонове документи.
Проблемът при нас е по-скоро в образованието
и културата. Когато един човек може да си каже: "Като се знам какъв съм инженер, къде съм тръгнал на лекар?", това означава, че е нужно преди всичко останало да наблегнем на качеството на образованието.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
