Клаудия Кардинале: Никога не съм се омъжвала - държа на свободата си

Клаудия Кардинале: Никога не съм се омъжвала - държа на свободата си | StandartNews.com

Можехме да бъдем любовна двойка с Ален Делон, но станахме приятели, споделя великата кинодива

Клаудия Кардинале, която от вторник е в София, все така очарова с интелект, истории и естествеността на автентичните световни знаменитости, за които насладата от живота и общуването е над снобизма и суетата. Актрисата, завинаги оставаща в аналиите на седмото изкуство със своите 140 роли, вчера за първи път изгледа "Имало едно време един уестърн". Историята на лентата, тръгваща на 9 октомври по кината, започва, когато документалистът Борис Десподов открива в интернет селището в пустинята Табернас в Южна Испания, където култови режисьори снимат филмите си, чийто екшън се случва в Америка. "Хората там все още живеят между действителността и фикцията, продължавайки да се чувстват като каубои - те нямат усещането за съвремието.

В началото си мислех, че главната роля трябва да е за мъж. Но се запознах с Краси Иванов и той рече: "Тази работа е само за Клаудия Кардинале. Да се видим с нея". На следващия ден вече бяхме в самолета за Париж. Сюжетът се променяше многократно. Но всички ние избрахме импровизациите. Изключително важно е да хванеш мига, в който колегите дават по-добри предложения от собствените ти намерения. Това е смисълът на киното - то е колективно изкуство", коментира Десподов. Продуцентът Андрей Паунов беше категоричен: "Имало едно време един уестърн" може да бъде тълкуван и като обяснение в любов към киното. Ние не следваме фабула, а стил. Смисълът е зареден от мястото, от персонажите в него". "Филмът първо трябваше да бъде документален. Но когато пристигнахме на мястото, решихме, че трябва да звучи по друг начин", добавя Борис. Оказва се, че Кардинале особено го уважава заради страхотното му качество винаги да се смее. "Това е много важно", не се поколеба уникалната дама на срещата с медиите в кино "Одеон", където се случи първата прожекция.

- Клаудия, как се почувствахте в Табернас с Борис Десподов - 40 години след снимките на "Имало едно време на Запад" със Серджо Леоне?

- Прекрасно. Бях влюбена на младини в пустинята. Някога исках да остана в нея, да живея на воля и ... да преподавам. Разбира се, това беше абсурдно. Защото там има само камили. А тогава, когато снимахме, беше великолепно - бях единствената жена в екипа.

- Що за птица беше Серджо Леоне?

- Невероятен. С Енио Мориконе бяха подготвили музиката до последния детайл. И преди да се завъртят камерите, я пускаха на всеки от нас - за да почувства по-добре героя си. А после, когато носеха блюдата за обед, винаги ми се караше: "Клаудия, защо ядеш толкова малко". Много се възмущаваше.

- Как се работи с великите мъже в киното - Чарлс Бронсън, Бърт Ланкастър, Ален Делон, Жан-Пол Белмондо...

- Лесно. Никога не съм имала проблеми с нито един от тях. Нито пък съм се страхувала. Не е имало защо. Примерно "Фицкаралдо" е може би най-голямото приключение в кариерата ми. Още не бяхме започнали, когато стана ясно, че няма какво да ядем. Джейсън Робардс направо полудя. Качи се върху дърво и започна да крещи: "Донесете ми стек по нюйоркски". /После Джейсън се разболява от дизентерия. Тогава идва Клаус Кински. Индианците, сред които снимат, искат да го изядат. А режисьорът Вернер Херцог им казва: "Изчакайте, докато приключим работа"./

- Не се ли карахте поне малко с господата около вас?

- Не. Рожденото ми име е Кло - както за момче, така и за момиче. Затова съм мъжкарана.

- А техните партньорки до каква степен ги ревнуваха от вас?

- Единственият проблем, когато снимахме "Имало едно време на Запад", се появи покрай любовната сцена с Хенри Фонда. Жена му стоеше точно до камерата, насочена към нас, и ме гледаше злобно.

- Често ли се чувате с Ален Делон по телефона?

- Звъни и ми казва: "Чао, аз съм Танкреди", а аз му отговарям: "Чао, аз съм Анджелика". /Имената на героите им от "Гепардът". Клаудия е жената, с която вечният секссимвол споделя много - дори мислите си за самоубийство./

- Той ли се целува по-добре или Марчело Мастрояни?

- Когато започвахме "Гепардът", Лукино Висконти ми поръча: "Искам да видя езика ти, докато се целувате". Но не го направих. С Ален вероятно можехме да имаме любовна история, но се превърнахме в митична двойка. А Марчело цял живот флиртуваше с мен. Но никога не му се дадох. Просто оставях мъжете да ме обожават.

- Как се живееше в условията на конкуренция между фаталните хубавици в киното?

- Със София Лорен имах проблем. На всеки коктейл или прием тя подхвърляше: "Ти влез първа, аз - след теб. Защото съм по-важна". След време ми се извини и ме нарече "моята по-малка сестра". Бриджит Бардо беше най-красивата. Бяхме ББ срещу СС, блондинката срещу брюнетката. Когато снимахме "Петролотърсачките", папараците ни следваха по петите денонощно. Те бяха сигурни, че ще се сбием. Ние обаче се разбирахме много добре. По-късно Бриджит ми изпрати прекрасни писма и каубойският си пистолет от нашия филм.

- Снимахте с великия Мануел де Оливейра в един от последните му проекти...

- Тогава той беше на 102 - невероятен, изумителен, с отлична памет. След всяка сцена ме целуваше по устните. Съпругата му беше на 99. Веднъж тя ми каза: "Ти си любимата ми актриса - израснала съм с твоите филми. Гледам ги, откакто навърших 4". А аз тогава не съм била родена.

- Каква е тайната на вечната ви усмивка?

- Позитивен човек съм. Всичко ми е наред. Много съм добре. Мога да се потапям в различни животи. Никога не скучая. Аз съм зодия Овен - като повечето актьори.

- Как се спасявате от професионалната шизофрения - вечно да сте някоя друга?

- Важното е да си друг само на екрана. Когато приключа, отново ставам Клаудия. Трябва да си много силен, за да не изгубиш своята самоличност и идентичност.

- Какво е най-характерно за вас?

- Свободата. Никога не съм се омъжвала, за да запазя независимостта си. Винаги съм се борила за каузите на жените - през 60-те години това означаваше правото на развод, на аборт.

- С какво се забавлявате?

- Обичам да пътувам. Пея, танцувам туист...

- Често ли ходите в Тунис?

- Обичам да се връщам там. Той остава моята родина - след него са Италия и Франция. За съжаление, след атентатите туризмът замря - а той храни цялата страна. Сега хората ги е страх да посещават Тунис. И това е ужасно.

- Каква е следващата ви роля?

- Не съм решила все още. Отказах много предложения напоследък. Ако не ми хареса сценария, дори не искам да се срещна с режисьора.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай