- Не чакайте Неволята да ви помогне, когато се разболеете
„Трябва да знаете, че няма нищо по-висшо, силно, по-благотворно и добро за живота в бъдещето от куп добри сомени, особено за детството, за дома. Хората ни говорят много за образованието, но един добър свещен спомен, запазен от детството, е най-доброто образование“, казва Фьодор Достоевски.
Няма спор, че случките от детството греят най-ярко в съзнанието ни. Те са първите примери и уроци, които не сме могли да осъзнаем заради крехката си възраст. И точно поради тази причина се оказват с най-голямо влияние върху живота ни в бъдеще. Детството е прекрасен миг, но не за всчики. Някои го изживяват като приказка, а други – като истински кошмар. Зависи какво ти е отредила съдбата, която, както казва Сенека, "рядко препречва пътя на умния човек“! Определение, което доста ни убягва в последните години. Не че такива хора вече няма, просто са малко. Естествено изводът е направен на база безумната реалност, с която се сблъскваме. По-точно тази, касаеща съвременното поведение на хората, от което по всичко личи, че бездушието е висша форма на съществуване. Днес всеки гледа себе си и личния си интерес, без да се интересува от състоянието и чувствата на другия. Единственото, което се демонстрира, е проформа съчувствие, защото някой някъде е казал, че това е проява на вкус и прави добро впечатление. Но защо трябва да се правим на заинтересовани, когато всъщност не сме? На кого е нужно това лицемерие? Вероятно отговрът на въпроса се крие в изпитваното чувство на страх да не би някой да ни посочи за лош пример. Нищо, че такива има под път и над път. А това, че неглижираме и се правим, че не ги забелязваме, по никакъв начин не заличава присъствието им. Мнозина от нас си спомнят как в детските години родителите, освен с личен пример, ни възпитаваха и с помощта на безценните поучителни притчи и приказки. Една от тях бе тази за Неволята. Героите бяха двама братя, изпълняващи заръката на своя родител да отидат без него за дърва в гората, но ако срещнат трудност, да извикат Неволята. Неразбрали смисъла на бащиния съвет, когато каруцата се счупила, синовете дълго викали и чакали Неволята да дойде, за да им помогне. Това продължава до момента, в който осъзнали, че вълшебство няма да се случи и сами трябва да се справят с проблема. От тази стара позабравена приказка обаче не само децата могат да извлекат поука. И по всичко личи, че може би за много зрели люде е препоръчително да си я припомнят. Неволята е спътник в живота на мнозина от нас, но малцина успяват да осъзнаят, че няма кой да дойде да свърши работата вместо тях, да поеме отговорността или да свали теглото от плещите им. И че първата крачка трябва да направят първо те. Факт, особено силно валиден в контекста на всичките заболявания, които ни преследват. Същите, променящи начина ни на живот и влияещи върху решенията, които вземаме.
Житейският избор може да бъде повлиян и дори ограничен заради куп стресови събития
Диагностицирането на заболяване променя живота във физически, психологически и социален план
като първоначалните новини за диагнозата често са пагубни за психиката.
Основните промени, по дефиниция, изискват хората да приемат новите обстоятелства, както и да преосмислят приоритетите си. За жалост здравето се првръща в такъв едва когато е разклатено и е на път да изчезне. Но несъмнено една от диагнозите, която кардинално променя начина на съществуване, е хламидията. Много често срещано заболяване, предавано предимно по полов път. Често я наричат „тиха инфекция“, защото повечето хора не осъзнават, че я имат. Точно поради тази й особеност тя напълно „безшумно“
може да доведе до безплодие, извънматочна бременност или хронична тазова болка
при нежния пол. Изчислява се, че хламидията покосява повече от 2,8 милиона души всяка година и си остава най-често срещаната диагноза при сексуално активни млади хора. Повече от половината от всички покосени са на възраст от 18 до 24 години.
Ако не се лекува, хламидията може да доведе до трайно увреждане на репродуктивната система.
При жените може да се разпространи в матката или фалопиевите тръби и да причини тазово-възпалително заболяване. Но разновидностите на хламидията не са една или две. И те не се ограничават единствено и само с половото предаване на заразата.
Един от щамовете, характерен за пернатите, е също толкова опасен за човека. Става дума за Chlamydia psittaci - грам-отрицателен вътреклетъчен организъм, провокиращ болестта пситакоза. Птиците са основният резервоар, но също така и домашните животни могат да бъдат носители.
При хората най-често причинява респираторни инфекции с различна тежест
Заразяването се случва след вдишване на патогена, след което той се разпространява по кръвния поток, като в крайна сметка достига до алвеолите и ретикулоендотелните клетки на черния дроб и далака. Обуславя се лимфоцитна възпалителна реакция, възникваща в алвеолите и интерстициума на белите дробове. Това води до удебеляване и оток на интерстициалните тъкани и алвеоларните стени. Понякога се появява некроза. Алвеоларните пространства са изпълнени с течност, червени кръвни клетки и лимфоцити. Тези изменения са характерните белези, които отличават пситакозата от други видове респираторни заболявания. Въпреки, че е характерна за дихателната система Chlamidia psittaci би могла да засегне бъбреци, слезка, централна нервна система, сърце и т.н, както и да протече атипично - само с температура, и главоболие. Важно уточнение е, че веднъж попаднала в организма и достигнала до съответните органи, C. Psittaci започва цикъл на повторно размножаване под въздействието на отделяните токсини, което пък е причината за появата на дегенеративни изменения в засегнатите органи. Инкубационният период на инфекцията, предизвикана от Chlamidia psittaci, би могъл да трае от една до четири седмици. Като началото на инфекцията обикновено е остро и се характеризира с развитие на необичайно висока температура, втрисане, миалгия, артралгия, адинамия, изпотяване. Наблюдават се също безсъние, главоболие, гадене, повръщане, забавен пулс. След 3-4 дни възниква суха кашлица, придружена от болки в гърдите. В началото е налице краниофарингеален синдром, последван от появата на клинична картина на първична атипична пневмония със сухи или влажни хрипове.
При рентегеново излседване се наблюдават данни за интерстициална пневмония
В основите на белите дробове се наблюдават сенки с неправилна форма, обикновено едностранни, и разширение на околохилусната сянка. Пситакозата се развива под остра и хронична клинична форма. И при двете трябва да се взема предвид, че тя често не само провокира, но и се комбинира с пневмонията, като по този начин насочва лечението в погрешна посока. Макар усложнения да не се наблюдават често в клиничната практика, то те биха могли да се изразяват в тромбофлебити, перикардити, миокардити, плеврити, полиневрити, енцефаломиелити, кератити, хепатити, ДИК-синдром, остра бъбречна недостатъчност и др. Заболяването, което в миналото е отнемало 20-50% от живота на избранниците си заради продължителния реконвалесцентен период и множеството рецидиви, днес успешно се терапевтира с помощта на антибиотици. Стига, разбира се, да разберем за него навреме.
И помнете: „Правилното решение, взето със закъснение, се превръща в грешка! - Лий Якока
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
