„Ако не искате да сте болни – не живейте живота си тъжни“!
Това е едно от основните правила, на които се осланя известният бразилски учен и преподавател по имунология и онкология д-p Дpayзиo Bapeлa. Носителят на Нобелова награда за медицина от 2010 г. счита, че дълголетието и доброто здраве са в основата на няколко прости, но, според успешната му практика, изключително важни правила.
Но дали този колос в науката си дава ясната сметка, че прогонването на тъгата не е толкова лесно постижимо? Предвид времето, в което живеем и случките, които преживяваме, трудно бихме могли да се избавим от тъгата. Тя ни „пресреща“ отвсякъде, а почти постоянното й присъствие ни кара да се чувстваме унили и без липса на сили да продължим напред.
За жалост ние, българите, отдавна не сме в състояние да се състезаваме с останалите народи, попаднали в класациите на щастливо живеещите. Даже си позволяваме да твърдим, че отредено място отдавна нямаме там. Звучи наистина тъжно, но е факт. А съдейки по насоките, дадени от д-р Варела, ние буквално се намираме на отсрещния бряг. Защо го твърдим? Изхождайки от тезата на лекаря, който съветва да изразяваме чувствата си, да намираме и вземаме решения, ще кажем, че не правим нито едно от изброените.
Българинът не че е забравил, но отдавна не смее да покаже истинските си чувства от страх за последствията. Ако кажеш, че си добре – ще предизвкаш завист. Споделиш, че си зле – то очаквай тонове фалшиво съчувствие. Относно решенията – тях винаги сме предпочитали да се търсят и вземат от друг, който да носи отговорността.
Интересно звучат препоръките: „Ако не искате да сте болни – приемайте и вярвайте“
От психологическа гледна точка, когато човешкото съзнание се сблъска с, меко казано, неприятна новина, като че ли автоматично започва процесът на отричане. Понякога и при някои хора той е толкова дълъг, че прави невъзможно оказването на каквато и да е помощ, когато се стигне до нея.
Що се отнася до вярата – за нея сме си говорили толкова много пъти и винаги с прискърбие напомняме колко дефицитна е тя. Но все пак, когато лъжата е преобладаващо средство за постигане на цели и оцеляване, няма причина да се възмущаваме.
В крайна сметка сами си докарваме на главата всичко, което ни се случва. Включително и последиците от рисковете, поемани в името на начина, по който изглеждаме визуално.
Твърдим го, защото д-р Варела казва нещо, което наистина е много вярно и определящо за човешкото здраве към днешна дата и в епоха, в която „екстериорът“ диктува бъдещето.
„Не живейте според външния си вид, ако не искате да боледувате“! Добре, че този човечец не живее в България, иначе на секундата би бил жестоко заклеймен от последователите на химерата „вечна младост“.
Тук е хубаво да се отбележи, че в естетичната намеса няма нищо лошо, като наблягаме на думата „естетика“!!! По-задълбочени разсъждения по конкретната тема няма да правим поради простата причина, наречена липса на необходимост. Има предостатъчно гордо крачещи примери (за огромна жалост) показващи какво е допустимо и какво не. А кой по какъв начин приемаме, зависи изцяло от собственото ни мислене.
В този ред на мисли се връщаме към началото на вече изтеклата мартенска седмица, която започна с един значим християнски празник – Благовещение. Денят, в който Архангел Гавриил известява Дева Мария, че ще роди Сина Божий и дългоочакван Спасител на човечеството – Иисус Христос. Благовец, както още се нарича празникът, се свързва с получаването на блага вест, а поверията гласят, че на този ден лястовиците и щъркелите се завръщат, за да известят за настъпващата пролет и възраждането на земята. Искрено се надяваме на тази дата повече българи да са били зарадвани с блага вест.
Но няма как да забравим и онези, в чиито уши е изкънтяла новината за сполетяла ги болест. Същата, която ловко се маскира като пролетна умора. Несъмнено, настъпването на този сезон е съпроводено с редица сътресения при човешкия организъм, които при индивидите с вече поставени диагнози се усещат в пъти по-силно. Много често обаче липсата на сила, необичайно лесната уморяемост и някои други нехарактерни за тялото ни индикатори, ние си обясняваме именно с появата на пролетта. Тъй като отдавна ни е „набито“ в главите това съждение, не обръщаме полагащото се внимание на новопоявилото се състояние.
Друг е въпросът защо липсата на тонус се асоцира с „пробуждането за нов живот“. Все пак очевидно е, че едното и другото крайно си противоречат и не би следвало да се приемат за естествено явление. Разбира се, съществуват и изключения сред масата, които, макар да са пределно наясно, че са носители на заболяване, използват пролетната умора като правдободбно извинение и посяват здравословните си проблеми у други лица!
Нека се фокусирамe върху състоянията, скрили се зад сезона, предизвикващ толкова много приятни асоциации. Наличието на необяснима продължителна умора в не редки случаи се дължи на диагнози като алергичен ринит, анемия, фибромиалгия или други здравословни ядове.
Практиката, особено сред нежния пол, показва, че липсата на желязо в организма е сред водещите причини, свързани с оплкването за липса на енергия.
В такива ситуации първосигнално се прибягва до приема на препарати, които да повишат количеството на елемента в организма ни. Нормално по време и след провеждането на курса се наблюдава покачване на показателите при желязото, чието ниво отново започва да спада непосредствено слде преустановяване на приема.
Тогава всъщност става ясно, че причината за пониженото количество на желязо в организма се дължи на инфекциозен процес, който го използва като ресурс, за да оцелее. Един от многото бактериални видове, отговорен за това, е Helicobacter pylori. Твърдението се доказва и от група италиански учени, установили в хода на изследване, че близо 80% от носителите на патогена, провокиращ възпаление на стомаха, развиват желязо-дефицитна анемия.
Блгата новина в случая е, че след шестмесечно лечение с добре познати и напълно достъпни и за нас, българите, препарати, 75% от пациентите се възстановяват от анемията, а след една година при 90% тя е изчезнала. Разбира се, постоянното присъствие на усещането за умора би могло да е в резултат и на други причинители.
Излишно е да акцентираме, че към днешна дата съществуват достатъчно изследвания, можещи да разкрият наличието на всички видове патогени, способни да колонизират в тялото и да избягват имунната система, с което да си помогнем за подреждането на пъзела. Някои от тях включват вредители от рода на Mycoplasma sp. и Borrelia burgdorferi, Epstein-Barr, цитомегаловирус и т.н.
Хроничните гъбични инфекции или прекомерната експозиция на токсини също попадат сред провокаторите на състоянието. Хроничната умора, например, е неизменно последствие за индивид, при който е имало трайна експозиция на плесен. Неподозираното присъствие на паразити в организма също индуцира появата на умора. Cryptostrongylus pulmoni е един от тях.
Отминала инфекция с паразита Giardia отново попада в дългия списък с причините за екстремната умора. Giardia е често срещан чревен паразит, който преди е бил считан за отговорен за предимно неусложнени инфекции, характеризиращи се с диария. Днес е установено, че той може да доведе до развитието на синдром на хронична умора, който да продължи до пет години след първоначалната поява на инфекцията. Симптомите обичайно започват в рамките на няколко седмици след консумиране на замърсена вода и/или храна, како и на такава, измита в замърсена питейна течност или приготвена от заразен с паразита човек.
За това помнете: „Най-добрият доктор може да лекува, но да промени съдбата не му е по силите!“ - Цаю Сюецин
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
