- Програми в световен мащаб се борят с карцинома на гърдата и дебелото черво
- Скринингът предопределя ефективното лечение
Доц. д-р Желязко Арабаджиев е специалист по медицинска онкология с повече от 15 години опит, началник на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му интереси са в областта на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно дружество по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни дружества по онкология. Автор е на над 60 статии, публикации в български и международни списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации.Всяка седмица доц. Арабаджиев отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
Както вече е ставало дума тук, от изключителна важност е диагностицирането на злокачествените тумори възможно най-рано, което предопределя ефективното лечение и оптималната преживяемост.
За съжаление, в повечето случаи, диагнозата се поставя на базата на изявена симптоматика, а това е етап в които туморът вече се е развил и разпространил. Ранното откриване на рака, преди появата на симптомите, е в основата на т.нар раков скрининг, който е една от най-важните социално-медицински дейности на здравеопазването на всяка развита държава. Раковият скрининг определя условията и дейностите по ранното откриване на тумори в големи групи от населението, които нямат изява или друга проява на рак, са обединени от едни и същи рискови фактори или фамилна обремененост.
В рамките на скринингови програми, които са регулирани от държавата, се провеждат редовни и периодични специфични тестове и прегледи при здрави хора, с цел ранно откриване на безсимптомно раково заболяване. За да бъде ползотворен и всеобхватен скринингът той трябва да включва и хора в риск, които са в трудно достъпни райони на страната или по определени причини имат затруднения да ползват адекватни здравни грижи където живеят, включително и здравно-неосигурените.
Няколко такива програми съществуват в световен мащаб - за карцином на гърда, на дебело черво, на простата, като провеждането им е доказало ранното откриване на злокачествените тумори и свързаното с това намаляване на смъртността от тези заболявания.
В тази статия ще представим скрининга за рак на гърдата и на рак на дебелото черво*
Скрининг за рак на гърдата (млечната жлеза)
Скринингови методи за рак на гърдата:
Ехография на млечна жлеза
Мамография
При данни от мамографията за тумор - консултация със специалист по хирургия на гърдата (гръден хирург) за провеждане на дебелоиглена биопсия
Ракът на гърдата (рак на млечната жлеза - РМЖ) е онкологично заболяване, възникващо в епителните (тапициращи) клетки на млечните жлези или канали, от което страдат основно жени. То е едно от най-социално значимите заболявания в света и засяга около една от всеки осем жени в страните със средна продължителност на живота над 70 г.
В световен мащаб рак на гърдата се среща при около 1.7 милиона жени всяка година и е причина за около 500 000 смъртни случая. Той е вторият най-често срещан рак в света, но е най-диагностицираният при жени.
Според данни от Национален раков регистър в България от 2017 г. ракът на гърдата е на първо място по честота при жените и представлява 26,8 % от всички онкологични заболявания при тях. 72,8% е петгодишната релативна преживяемост от рак на гърдата в България. Тя е 11,1% по-ниска от средната за Европа (83,9%).
В сравнение с повечето други видове рак, този на гърдата има доста благоприятна прогноза. Това се дължи от една страна на възможността за ранно откриване на заболяването чрез достъпно и специфично изследване - мамограф, а от друга - на множеството нови ефективни терапевтични възможности.
Това е и причината ракът на гърдата да е на пето място като причина за смъртност сред онкологичните заболявания по света, предшестван от други туморни локализации, при които диагностиката и лечението са значително затруднени.
До момента в България профилактичните прегледи за рак на млечната жлеза бяха задължително съпроводени с клинично изследване от специалист за жени до 50 г., а при жени над 50 г. се извършваше мамография на всеки 2 години. От 2022 г. към клиничното изследване на млечни жлези за жени до 50 г. се добавя и ултразвуково изследване.
Оформени са групи за жени с рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на млечната жлеза, като в тях се включват всички жени над 18 г. с поне един от следните показатели: фамилна анамнеза за рак на млечната жлеза при майка, сестра или дъщеря; лична анамнеза за лекуван друг карцином; доброкачествена дисплазия на млечната жлеза; продължителна употреба (над 5 години) на естрогенни препарати; ранно менархе (? 10-годишна възраст); първо раждане на възраст ? 35 г.
Рак на дебелото черво
(колоректален карцином)
Скринингови методи за рак на дебелото черво:
Фекално окултен тест за кръв;
Флексибелна (чрез мек апарат) сигмоидоскопия;
олоноскопия;
Колоректалният карцином (КРК) е едно от най-честите онкологични заболявания и при двата пола и представлява 9.7% (1 360 602 нови случаи) в структурата на онкологичните заболявания в световен мащаб през 2018 г.
България заема средно място както по заболяемост, така и по смъртност сред останалите страни в света.
Когато се разглеждат различията на заболяемостта и смъртността по пол, прави впечатление по-голямото засягане на мъжете в сравнение с жените в глобален мащаб. В България по данни Национален раков регистър през 2014 година фактическата заболяемост е 41.1 на 100 000 мъже и 35.0 на 100 000 жени.
Тенденцията към нарастване се запазва и при двата пола, по-изразено при мъжете. Възрастово-специфичната заболяемост се увеличава след 40 години, като достига своя пик при 75-79 годишни мъже и 80-84 годишни жени. 90% е петгодишната преживяемост при диагноза в ранен стадий, който може да бъде установен с редовни ежегодни скринингови изследвания. 71% от болните достигат до 5-годишна преживяемост, ако заболяването е установено в по-късен стадий и има разпространение в околните тъкани или лимфни възли. Само 14% оцеляват 5 години след поставяне на диагнозата в късен стадий, когато заболяването е достигнало до по-далечни части на тялото.
Програмите за превенция и скрининг могат да намалят смъртността от колоректален карцином с близо 30% до 2030 г.
България, Гърция, Латвия и Румъния са единствените държави в ЕС, които не провеждат скринингови кампании за колоректален карцином.
*Данните са представени в проект на Национален план за борба с рака в Р България
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
