„Безбожното общество, в което хората се отричат от своите религиозни потребности и дори се подиграват с тях, е обречено на стремглаво падение“. Това казва Теодор Рузвелт, сочен за един от най–великите американски президенти.
Историята разказва, че 26-ят американски лидер поема държавническия пост едва когато е на 42 години, което го прави за онзи период най - младият водач на империята отвъд океана. Неговият управленчески подход, новаторство и каузите, за които се бори, превръщат обикновения на вид държавник в уважаван човек. Но от гледна точка на отминалите събития в нашата държава, интерес предизвиква не случайно избраният в началото цитат.
Преди дни ние, българите, станахме свидетели на събитие, което несъмнено ще има своята историческа стойност. То бе и причината, поради която целият свят впери поглед в нашата скромна държавица. И това наистина беше най-сгодният момент, в който ние, българите, трябваше да покажем, че сме широко скроени хора, умеещи да оценят чуждите достойнства. Дали така се получи? На този въпрос не е редно да даваме отговор от името на всички. Нека всеки сам го направи.
Едно обаче е най-важното. Благодарение посещението на папа Франциск, вероятно някои по-прозорливи българи успяха да разберат, че на вярата граници единствено човекът може да постави, и то, ако иска това. Независимо в кой Бог вярваме, без значение от коя точка на света е, се молим за едно и също – здраве, сили, благоденствие. Но какво по-жалко от това, ако дори свято нещо като молитвата не е в състояние да обедини разединилия се свят.
Според редица учени, молитвата носи огромен енергиен заряд.
С това й качество обикновено се обяснява спонтанното излекуване на болни люде, посвещавали се системно на смирения акт. Разбира се, гореспоменатото не е лесна за постигане задача. Преди всичко молитвата изисква съсредоточение, по време на което ние трябва да канализираме своята мисъл и желание, за да можем да ги насочим в правилната посока.
И, както винаги сме повтаряли, най-важният компонент, магическата съставка, е вярата! Невидимата сила, която ни дава кураж да продължим напред с ясното съзнание, че ще успеем. Тази движеща мощ стои в основата на всеки постигнат положителен резултат.
Като този на група изследователи от Университета в Колорадо, открили досега несрещани имунодефицитни заболявания, причинени от нова генетична мутация. Учените се сблъскали с откритието, докато изследвали каква е причината бебе да страда от възпалително заболяване на червата, неповлияващо се от многобройни проведени терапии, наред с други състояния като екзема, хранителни алергии, белодробно заболяване и персистираща цитомегаловирусна инфекция.
Проучвайки родовата клинична картина, специалистите установили, че неговата сестра също страдала от подобни проблеми, а общите помежду им симптоми съответстват на синдрома на имунната дисрегулация. Хората, страдащи от него, имат лошо функционираща имунна система, която може да доведе до сериозни, рецидивиращи или необичайни инфекции, както и до автоимунни и възпалителни усложнения, засягащи стомашно-чревния тракт, кожата, белите дробове и циркулиращите кръвни клетки.
Тази нерегулирана имунна система може също да доведе до повишен риск от развитието на рак. Изследователите открили, че братът и сестрата са имали първия известен човешки дефект в ген, наречен IL2RB (интерлевкин-2 рецептор бета, IL-2R), водещ до намаляване в броя на имунните клетки, наречени регулаторни Т клетки, които предотвратяват автоимунитета.
В същото време при децата се наблюдавало и натрупване на „естествените клетки убийци“ , които при правилно функциониране предпазват организма от развитието на инфекции и рак. Но мутацията в случая означава, че Т - клетките не са били в състояние да „работят“ правилно, в резултат на което не са могли да се преборят с цитомегаловирусната инфекция. Ситуация, довела до появата на персистираща и инвалидизираща, такава.
Предвид гореспоменатото откритие, няма как да не изразим адмирации към екипа, достигнал до такъв жизнено важен за медицината момент. Но наред с това бихме се заровили малко по-надълбоко. Почти няма случай, в който, ако поколението страда от някакво заболяване, то да не е предадено от майката. Говорим за така наречената родова инфекция. При описания случай се наблюдава рядък здравословен проблем и при двете деца, като за едното той е по-силно изразен. Когато имаме налице подобен казус, първоизточникът на проблема винаги се търси и в създателите на новороденото – майката и бащата.
Така стигаме до понятието вертикално предадена инфекция. Въпросната естествено се причинява от патогенни микроорганизми и представлява тази, която се трасмисира от майка на дете, т.е. предава се директно от майката на ембриона, плода или бебето по време на бременност или раждане.
Това се случва, когато родилката страда от интеркурентна болест (заболяване, което възниква по време на боледуване от друго такова) през периода на бременността. Основните пътища за предаване на така наречените вертикални инфекции са през плацентата (трансплацентарната) и женския репродуктивен тракт по време на раждането.
Трансимисята е възможна и при нараняване на майчино-феталната бариера, като амниоцентеза или при възникване на по-голяма травма. Тук е важно да се отчете фактът, че ембрионът и плодът имат малка или никаква имунна функция. Те зависят от тази на майката! А когато тя е силно компрометирана, последиците са неопределими.
Относно патогените, които притежават свойството да преминат през плацентата и съответно да причинят перинатална инфекция, която не винаги се забелязва, не може да се каже, че те са един или два. В повечето случаи те причиняват леки заболявания на майката, но пък са много опасни за развиващия се ембрион или плод. Не рядко в практиката се установява, че те са основните провокатори за спонтанен аборт или сериозни нарушения в развитието малкото.
По време на акта на раждане бебетата също могат да се заразят, тъй определени инфекциозни агенти се предават на плода, докато той преминава през родовия канал или дори малко след раждането. Тази разликата е важна, защото когато предаването е предимно по време или след раждането, има възможност за адекватна медицинска намеса, която да предотврати развихряне на инфекции в бебето.
По отношение досега на бактериите, паразитите и гъбичките с новороденото, нещата се случват по не кой знае колко сложен начин. По време на раждането бебетата се излагат на кръв, телесни течности, преминавайки през майчиния генитален тракт, но в отсъствието на плацентарната бариера. Поради това, микроорганизми като хепатит B, такива, свързани с полово предавани болести (напр. Neisseria gonorrhoeae, Chlamydia trachomatis, Mycoplasma и Ureaplasma urealiticum), както и Helicobacter pylori и Candida albicans са сред най-често срещаните инфекциозни агенти сред новородените.
Що се касае до признаците и симптомите, които да насочат вниманието ни към вертикално предадената инфекция, то трябва да се има предвид, че те строго зависят от индивидуалните характеристики на патогена. При майката той може да предизвика едва доловими признаци като грипоподобно заболяване или евентуално никакви симптоми. В такива случаи, ефектите за съжаление първо се забелязват едва при раждането.
Новороденото често се появява на бял свят с малки за гестационната си възраст размери.
Може да се наблюдава и петехиален обрив по кожата, с малки червеникави или пурпурни петна поради кървене от капилярите. Увеличен черен дроб и далак (хепатоспленомегалия) също е често срещано явление, както и жълтеницата. Въпреки това, тя е по-рядко срещана при хепатит В, тъй като имунната система на новороденото не е развита достатъчно добре, за да отговори на чернодробните клетки, каквато обикновено е причината за жълтеница при по-голямо дете или възрастен. Увреждането на слуха, проблеми с очите, умствена изостаналост, аутизъм и смърт са сред другите последици резултат от вертикално предаваните инфекции.
Естествено, те са лечими, но е препоръчително да бъдат предотвратявани много преди да се стигне до забременяване. Това означава изследванията да не бъдат ограничени единствено до основните, а да се приложат и други, както и добре да се запознаем с историята на заболяванията на бъдещата майка, които е прекарала през детството и зрелия си живот.
Но, както е казал един от основоположниците на микробиологията Луи Пастьор: „Повърхностните занимания с наука ще те отведат далеч от Бога, а задълбочените научни изследвания ще те доведат при Него“
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
