Хранителните инфекции може да докарат артрит и автоимунни заболявания
Българска академия на науката създаде бързи тестове, чрез които може да се разбере кои хранителни патогени са ключови, за да се избегнат тежките усложнения за здравето, както и сериозни икономически загуби.
В Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН са готови с ново поколение тестове за откриване на точния причинител на хранителни инфекции. Базирани са на ДНК, висока чувствителност и специфичност. Те са лесно приложими и могат да дадат резултати за часове, без да е необходима специална апаратура. Затова са подходящи както за използване в полеви условия, така и за текущ контрол при производство на храни в индустрията. В случаи на взрив на хранителна инфекция, дават възможност бързо да се установи причинителя, нужната антибиотична или симптоматична терапия и да се ограничат рисковете от поява на резистентност. Стандартните тестове, които са задължителни и се използват в момента масово в практиката и в Европа, са микробиологични. При тях се прави посявка на патогена, при което са необходими понякога 3-4 дни, докато се докаже и идентифицира причината за забаоляването.
Но за да се въведат ДНК тестовете, разработени в института, е необходим дълъг административен и нормативен път, който е добре да се облекчи максимално, заяви чл. кор. Христо Найденски, член и на Европейския орган по безопасност на хранитe (EFSA). В противен случай, обясни ученият, ще изгубим години, докато тези тестове навлязат в
практиката. А те биха спестили много икономически и здравни щети. Още повече, че използването на теста е на много приемлива цена, на този етап по-евтина дори в сравнение с настоящите стандартни тестове.
Екипът на проф. Христо Найденски вече е напълно готов с тестовете за Yersinia enterocolitica, третата по значимост хранителна инфекция за Европа. Учените се надяват в скоро време да имат възможност да доразвият успеха си и с бързи ДНК тестове за други инфекции.
Най-честите хранителни инфекции докладвани от Европейската агенция по безопасност на храните, са причинявани от Сampylobacter, Salmonellа и Yersinia. Това са патогени, които основно се срещат в месото, вкл. птичето, млякото и техните продукти. Затова микробиолозите съветват през лятото да се избягват най-вече продукти и храни, които не са добре термично обработени. Висок риск крият каймите, приготвени на скара, пържоли алангле и пилета на грил, тъй като в дълбочина температурата не успява да
неутрализира патогените. Риск крият и студените екзотични салати с морски дарове, дори съхранявани в хладилник. Някои от причинителите, като Listeria, се развиват много добре и на студено. За предпочитане са добре опечените или сварени храни, консумирани скоро след кулинарната обработка. Лятото е добре да се избягват и супите, застроени с яйце.
Тези патогени причиняват стомашно-чревни инфекции, които са особено актуални по време на летните отпуски по морето. Често хората са подложени на стрес поради високите температури на плажа и преохлаждането с климатиците, рязката смяна на обстановката и ритъма на живот. Това води до срив в имунната система и организмът по-трудно се бори с хранителните инфекции. А на фона на имунния срив, хранителните инфекции могат да са
много опасни с усложненията си – като развитие на реактивен артрит и някои тежки автоимунни заболявания.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
