Ин­фек­ции пра­вят де­ца­та аг­ре­сив­ни

• Сим­пто­ми на хи­пер­ки­не­тич­но раз­стройс­тво чес­то са пер­фек­тна мас­ки­ров­ка за ата­ка на бак­те­рии

"Не най-сил­ни­ят от един вид оце­ля­ва, ни­то най-ин­те­ли­ген­тни­ят, а то­зи, кой­то най-доб­ре се прис­по­со­бя­ва!". То­ва е ка­зал ня­ко­га мно­го от­дав­на съз­да­те­лят на те­о­ри­я­та на ево­лю­ци­я­та Чар­лз Дар­вин. В ин­те­рес на ис­ти­на­та е бил и мно­го прав, за­що­то днес, след хи­ля­ди­те из­ми­на­ли го­ди­ни от не­го­во­то от­кри­тие, се пот­вър­жда­ва точ­но то­ва. Но все пак не­ка си поз­во­лим да ин­тер­пре­ти­ра­ме мал­ко по-раз­лич­нo го­рес­по­ме­на­ти­те ду­ми. Към днеш­на да­та би мог­ло да се ка­же, че оп­ре­де­ле­но не тол­ко­ва си­ла­та и ра­зу­ма оси­гу­ря­ват дос­той­но бъ­де­ще, кол­ко­то на­гаж­да­чес­тво­то. Съ­що­то, с ко­е­то са се сблъс­ква­ли и пред­ци­те ни в бит­ка­та за не­за­ви­си­мо­то съ­щес­тву­ва­не на ро­ди­на­та ни. Без­спо­рен при­мер за чо­век, пос­тра­дал от та­зи сла­бост, е за­бе­ле­жи­тел­ни­ят Хрис­то Бо­тев. Се­ща­ме се за не­го по ня­кол­ко при­чи­ни. Ед­на от тях за жа­лост е да­та­та 2 юни, бе­ля­за­ла ис­то­ри­я­та ни със за­гу­ба­та на то­зи ро­до­лю­бец. Дру­га­та при­чи­на, за­ра­ди ко­я­то мис­ли­те ни се от­пра­вят към по­е­та, е за­ве­тът, кой­то той е ос­та­вил чрез сво­и­те без­смър­тни твор­би и ста­тии на по­ко­ле­ни­я­та след не­го. Мно­го пъ­ти сме каз­ва­ли, че съ­ве­ти­те и кон­ста­та­ци­и­те на на­ши­те пред­шес­тве­ни­ци винaги са се оказ­ва­ли ре­ле­ван­тни към бъ­де­ще­то. Да­ли са би­ли тол­ко­ва про­зор­ли­ви

или по-ско­ро са има­ли пре­ка­ле­но сил­нo раз­ви­та ин­ту­и­ция и ум

не мо­жем да ка­жем, но Бо­тев съ­що не пра­ви из­клю­че­ние. Кой­то и ред от не­го да про­че­тем, не­за­ви­си­мо да­ли е от ли­ри­чес­ко про­из­ве­де­ние или пуб­ли­цис­ти­чен ма­те­ри­ал, съ­зи­ра­ме по­ся­то­то зрън­це на ис­ти­на­та, ко­я­то все по-ряд­ко приз­на­ва­ме. А след­ва­щи­те из­бра­ни та­ки­ва го пот­вър­жда­ват: "Ка­то го­во­рих­ме за бе­зот­рад­но­то по­ло­же­ние на на­ши­ят на­род, ние с ня­кол­ко ду­ми дой­дох­ме до зак­лю­че­ние, че тоя на­род е бо­лен и че бо­лес­тта му от ден на ден взе­ма по-страш­ни раз­ме­ри"! ("Из­ле­чи­ма ли е на­ша­та бо­лест", в. "Зна­ме", 1875 г.). Заг­ла­ви­е­то на на­пи­са­но­то зас­лу­жа­ва осо­бе­но вни­ма­ние, тъй ка­то то­зи въп­рос стои на дне­вен ред и днес и то с по-го­ля­ма сте­пен на важ­ност от пре­ди.

Та, из­ле­чи­ма ли е на­ша­та бо­лест?

От глед­на точ­ка на ме­ди­ци­на­та от­го­вор мо­же да се да­де ед­ва, ко­га­то има не­о­бо­ри­ми до­ка­за­тел­ства, поз­во­ля­ва­щи то­ва. Ес­тес­тве­но за­ви­си и за как­ва бо­лест го­во­рим. Дру­ги­ят клю­чов фак­тор, без кой­то от­го­вор не мо­жем да по­лу­чим се на­ри­ча ле­кар. Въп­рос­ни­ят ин­ди­вид, про­дъл­жа­ващ да по­е­ма фи­зи­чес­ки, из­ли­ва­ща­та се аг­ре­сия вър­ху не­го. Не че вер­бал­на­та е за под­це­ня­ва­не. Всъщ­ност имен­но та­зи бо­лест по­па­да сред най-опас­ни­те, за­що­то не мо­жеш да пред­ви­диш ко­га ще се по­я­ви, ни­то пък на как­во се дъл­жи. Без­смис­ле­но е яв­но и да пов­та­ря­ме кол­ко мно­го ни е втръс­на­ло да слу­ша­ме за мно­жес­тво­то слу­чаи на на­пус­на­ли стра­на­та ме­ди­ци за­ра­ди нес­пир­ни­те по­се­га­тел­ства вър­ху лич­нос­тта им. И то­ва е та­ка, за­що­то ви­ре­е­що­то мне­ние сред об­щес­тво­то е, че те са ви­нов­ни за нес­по­лу­ки­те и про­пус­на­ти­те шан­со­ве за жи­вот. А да­ли е та­ка? Ви­на­ги е би­ло най-лес­но да хвър­лиш ви­на­та вър­ху ня­кой друг, пък той да се оп­ра­вя пос­ле. Но пом­не­те - со­че­не­то с пръст, ду­шев­ни­ят и фи­зи­чес­ки линч ни­ко­га не са оп­ра­вя­ли ни­що, ни­то пък ще оп­ра­вят и за в бъ­де­ще. Един­стве­но­то, ко­е­то мо­же да се пос­тиг­не пос­ред­ством те­зи пох­ва­ти е да от­блъс­нем и мал­ци­на­та ос­та­на­ли хо­ра, от­да­де­ни на сво­я­та про­фе­сия. Мал­ко по-го­ре спо­ме­нах­ме, че аг­ре­сив­ни­те про­я­ви сред хо­ра­та са аб­со­лют­но неп­ред­ви­ди­ми, до­ри ко­га­то се дъл­жат на ди­аг­нос­ти­ци­ра­ни за­бо­ля­ва­ния. Из­хож­дай­ки от та­зи те­за, как­то от и мно­гок­рат­ни­те слу­чаи на на­си­лие меж­ду под­рас­тва­щи ще спо­де­лим

ня­кол­ко ин­те­рес­ни при­чи­ни, на ко­и­то се дъл­жи аг­ре­си­я­та

Си­гур­но за мно­зи­на зву­чи учуд­ва­що, но спо­ред спе­ци­а­лис­ти­те по ин­фек­ци­оз­ни за­бо­ля­ва­ния, как­то и те­зи, изу­ча­ва­щи чо­веш­кия мо­зък ин­фек­ци­и­те оказ­ват вред­но въз­дейс­твие вър­ху по­ве­де­ни­е­то на ин­ди­ви­да. Мне­ни­е­то е, че ко­га­то  при де­ца се наб­лю­да­ва гру­бо, аг­ре­сив­но или до­ри на­сил­стве­но по­ве­де­ние, то чес­то е ре­зул­тат от на­ли­чи­е­то на па­то­ген­ни мик­ро­ор­га­низ­ми, про­во­ки­ра­щи ин­фек­ция, бу­шу­ва­ща в те­ла­та им. Ме­ди­цин­ски­те из­сле­до­ва­те­ли нас­ко­ро ус­та­но­ви­ха, че ня­кои бак­те­рии при­чи­ня­ват ре­ак­ции, ко­и­то лес­но мо­гат да бъ­дат неп­ра­вил­но ин­тер­пре­ти­ра­ни ка­то сим­пто­ми на Хи­пер­ки­не­тич­но раз­стройс­тво с на­ру­ше­ние на вни­ма­ни­е­то. В ре­зул­тат на то­ва не се пре­дос­та­вя пра­вил­но ле­че­ние и по­ве­ден­чес­ки­те проб­ле­ми мо­гат да се вло­шат с те­че­ние на вре­ме­то. Пре­ди по­ве­че от три де­се­ти­ле­тия  уче­ни­те ус­та­но­ви­ха, че съ­щес­тву­ва връз­ка меж­ду ин­фек­ци­и­те на уши­те и ХРНВ. По-къс­ни­те про­уч­ва­ния пък до­пъл­ни­тел­но на­ми­рат до­ка­за­тел­ства в под­кре­па на те­о­ри­я­та, че ре­ци­ди­ви­ра­щи­ят отит мо­же да до­ве­де до хи­пе­рак­тив­но по­ве­де­ние. Ин­те­рес­но е от­кри­ти­е­то, до­каз­ва­що, че сим­пто­ми­те при Хи­пер­ки­не­тич­но раз­стройс­тво с на­ру­ше­ние на вни­ма­ни­е­то всъщ­ност иг­ра­ят ро­ля­та на пер­фек­тна­та мас­ки­ров­ка за кан­ди­да ин­фек­ци­и­те. На­уч­но из­вес­тна­та на всич­ки ни Candida Albicans, се на­ми­ра в мал­ки ко­ли­чес­тва вър­ху ко­жа­та, ус­та­та, хра­нос­ми­ла­тел­ния тракт и във вла­га­ли­ще­то. Ко­га­то имун­на­та сис­те­ма се "про­пу­ка", тя за­поч­ва да се раз­мно­жа­ва не­кон­тро­ли­ру­е­мо, ко­е­то оказ­ва се­ри­оз­но въз­дейс­твие вър­ху здра­ве­то и не­о­чак­ва­ни по­ве­ден­чес­ки проб­ле­ми. Ко­га­то та­зи гъ­бич­ка се раз­вих­ри в ор­га­низ­ма тя раз­пръс­ква ток­сич­ност в не­го, при­чи­ня­ва­ща де­фи­цит на вни­ма­ние, сил­на умо­ра, труд­нос­ти при уче­не­то, крат­кос­роч­на за­гу­ба на па­мет, прис­тъ­пи на па­ни­ка, фо­бии и не­о­би­чай­ни стра­хо­ве, по­ви­ше­на раз­драз­ни­тел­ност, аг­ре­сив­но по­ве­де­ние. В ре­зул­тат на то­ва мно­го де­ца се ди­аг­нос­ти­ци­рат с ХРНВ, ко­га­то

ис­тин­ски­ят проб­лем е в чер­ва­та им

Бак­те­ри­и­те и дрож­ди­те обик­но­ве­но съ­щес­тву­ват в чрев­ния тракт. Ако то­зи ба­ланс се на­ру­ши, въз­ник­ват се­ри­оз­ни здра­вос­лов­ни проб­ле­ми. Нап­ри­мер, по вре­ме на ле­че­ние, ата­ку­ва­що до­ка­за­но на­ли­чие на бак­те­рии мо­же да се слу­чи та­ка, че са­мо той да бъ­де лик­ви­ди­ран, но фун­га­та да оце­лее и до­ри да ста­не по-ус­той­чи­ва. То­ва обик­но­ве­но се случ­ва, ко­га­то в хо­да на те­ра­пи­я­та не се при­ло­жи нуж­ния ан­ти­ми­ко­тик, как­то и ко­рек­тна­та до­зи­ров­ка на съ­щия. В то­ва от­но­ше­ние има ед­на тън­кост. Мно­го чес­то към про­ти­во­гъ­бич­ни­те пре­па­ра­ти се при­бяг­ва ед­ва към края на ан­ти­би­о­тич­но­то ле­че­ние, ко­е­то не е пра­вил­но по ня­кол­ко при­чи­ни. Пър­ва­та е, че в то­зи етап ре­зул­та­тът от те­ра­пи­я­та ос­та­ва са­мо прог­но­зен. Вто­ра­та е не­о­би­чай­но­то свойс­тво на ми­ко­за­та да под­тис­ка ви­ру­лен­тнос­тта на бак­те­рия. По­ра­ди та­зи при­чи­на и ви­на­ги об­ви­ня­ва­ме ан­ти­би­о­ти­ка за по­я­ва­та на гъ­бич­ки. Имен­но за то­ва пра­вил­ни­ят под­ход е при­ла­га­не­то на ан­ти­ми­ко­тик пре­ди за­поч­ва­не­то на ан­ти­би­о­ти­ка, по вре­ме на при­е­ма и след прик­люч­ва­не­то му. По то­зи на­чин се да­ва въз­мож­ност за ата­ку­ва­не на кан­ди­да­та, как­то и се поз­во­ля­ва на дру­гия ме­ди­ка­мент да из­пъл­ни ми­си­я­та си ус­пеш­но. Заб­ра­вен умиш­ле­но или не факт от да­леч­но­то ми­на­ло е, че при­ла­га­не­то на оп­ре­де­ле­ни ви­до­ве ан­ти­би­о­тич­ни пре­па­ра­ти оказ­ват по­ло­жи­тел­но вли­я­ние при ос­три нев­ро­ло­гич­ни ув­реж­да­ния чрез нев­роп­ро­тек­тив­ни­те си свойс­тва. Ек­спе­ри­мен­ти, ка­са­е­щи про­во­ка­ци­я­та на пси­хи­ка­та от ин­фек­ци­оз­ни­те мо­ду­ли са пра­ве­ни още пре­ди 1930 г. Ка­то на­ча­ло в Ан­глия, в пос­лед­ствие в кон­цла­ге­ри­те, а след Вто­ра­та све­тов­на вой­на и от всич­ки го­ле­ми си­ли. В съ­що­то вре­ме е тър­сен и ан­ти­дот, вли­я­ещ на при­чи­ни­те­ли­те. Един от тях са доб­ре поз­на­ти и не­поз­на­ти (ек­спе­ри­мен­тал­ни) вак­си­ни. Но бо­е­цът с най-го­лям по­тен­ци­ал за пос­лед­ния по­ло­вин век си ос­та­ва ан­ти­би­о­ти­кът. Към края на Вто­ра­та све­тов­на вой­на Ер­нст Бо­рис Чейн и Ха­у­ърд Фло­ри из­на­сят ори­ги­нал на ан­ти­би­о­тич­ния щам на­ре­чен пе­ни­ци­ла­за в САЩ. Чрез та­зи своя пос­тъп­ка те до­ня­къ­де пре­доп­ре­де­лят края на вой­на­та. Но по-съ­щес­тве­но­то в та­зи ис­то­рия е, че вед­на­га след нея ан­ти­би­о­ти­кът е при­ло­жен в мно­го бол­ни­ци и пси­хи­ат­рии, ка­то при над 30% от пси­хич­но за­бо­ле­ли­те се наб­лю­да­ва оз­дра­вя­ва­не. В мо­мен­та в Гер­ма­ния оп­ре­де­лен вид ан­ти­би­о­тич­ни те­ра­пев­ти­ци се при­ла­гат офи­ци­ал­но ка­то сред­ство на ле­че­ние спря­мо теж­ки деп­ре­сии. За­що? От глед­на точ­ка на ана­то­ми­я­та, фи­зи­о­ло­ги­я­та и ме­ди­ци­на­та, аген­тът, при­чи­ня­ващ за­бо­ля­ва­не в ор­га­низ­ма (па­ра­зит, ми­ко­за, стреп­то­кок, ста­фи­ло­кок, ба­цил) во­ди до ле­зия на кръ­во­нос­на­та сис­те­ма и съ­от­вет­ни­те й при­ле­жа­щи ор­га­ни. Ата­ка­та се осъ­щес­твя­ва чрез ток­си­ни­те, про­из­веж­да­ни от на­шес­тве­ни­ка. Съ­щи­те са и ос­нов­ни­ят фак­тор, при­чи­ня­ващ нек­ро­за на тъ­ка­ни­те. Не­що, ко­е­то вре­мен­но или из­ця­ло мо­же да ги оз­дра­ви и съх­ра­ни е пра­вил­ни­ят ан­ти­би­о­тик. Но пом­не­те, че той тряб­ва да се до­кос­ва са­мо с ка­ди­фе­ни ръ­ка­ви­ци. При­чи­на, ко­я­то го­ле­ми­те уче­ни са зна­е­ли още ко­га­то са нап­ра­ви­ли сво­е­то от­кри­тие, до­нес­ло им Но­бе­ло­ва наг­ра­да! И пом­не­те: "Цел­та на на­уч­но­то мис­ле­не е да ви­ди об­що­то в час­тно­то и веч­но­то в пре­ход­но­то!" -  А. Уап­тхед.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com