-
Много сладкиши и стрес позволяват на патогена да се развихри
„Всяка болка носи повече познания и истини, отколкото тихите мисли на мъдреците“, е казал австрийският писател Стефан Цвайг. Тези думи не звучат позитивно на фона на цялото усилие, положено от съвременните гурута, опитващи се да наложат позитивизма. Но как човек да гледа все от хубавата страна на нещата, когато непрекъснато се сблъсква с неволи от всякакво естество. Истината е, че много трудно може да бъдеш позитивно настроен към живота, когато той хич не е такъв към теб! Редно е да отблежим, че при някои хора липсата на хубави моменти се дължи изцяло на тяхното поведение в миналото и настоящето. Тук се визират хората, гледащи на живота през розовите очила, които лошите лекари им свалят, съобщавайки им за някое заболяване. И това си е съвсем нормално! Кой нормален човек обича лошите новини? Няма такъв. Но когато сам усърдно си се постарал да те застигнат, няма основателна причина да виниш вестоносеца. Така, както ние не бихме си позволили да сочим с пръст хората, занимаващи си се с наука заради това, че ни поднасят неприятни факти, за които ще разкажем в следващите редове. Но ще отбележим, че благодарение на тях днес медицината е в състояние да преборва все повече и нови диагнози.
Статистическите данни, събрани в хода на безброй клинични случаи сочат, че гъбичните заболявания убиват повече от 1,5 милион и засягат над един милиард души. Част от сериозните възникват като последица от други здравословни проблеми, включително астма, рак, трансплантация на органи и кортикостероидни терапии. Но също така паралелно с това се явяват и сред основните провокатори на споменатите и ред други диагнози. Именно поради тази причина при гъбичните заболявания най-вече е ключова ранната точна диагностика, позволяваща бързо лечение. Забавеното или липсващото такова води до смърт, сериозни хронични болести, че дори и слепота. Изследователите са открили, че 3 000 000 случая на хронична белодробна аспергилоза, около 223 100 случая на криптококов менингит, 700 000 случая на инвазивна кандидоза, 500 000 случая на пневмония, 250 000 случая на инвазивна аспергилоза, 100 000 случая на разпространение хистоплазмоза, над 10,000,000 случая на гъбична астма и 1,000,000 случая на гъбичен кератит се появяват ежегодно. Нека на базата на тези стряскащи числа направим извод
пред каква унищожителна заплаха е изправен човешкият организъм!
Гъбичните микроорганизми виреят естествено и в човешкото тяло. Проблемите обикновено възникват, когато те започнат прекалено много да колонизират, причинявайки инфекция. Спорен въпрос в случая обаче е дали при дадени заболявания, като например диабет, едното изпреварва другото. Според повечето специалисти, индивид, страдащ от захарна болест, има по-висок риск от развитие на гъбична инфекция, като допълнително самата диагноза прави лечението на същата значително по-трудно. Това е лесно обяснимо от гледна точка на факта, че
гъбичката обича да се „храни“ със захар
и я използва като основен източник на енергиен ресурс. Но съществува и друга гледна точка, която никак не е за подценяване, а именно самата гъбична инфекция да се превърне в движещ фактор при отключването на диабета. На мнозина, занимаващи се с лечението на тази болест, както и на страдащите от нея, тезата може да прозвучи несериозно, но в нея има голяма доза резон. Всяко заболяване е резултат от конкретна причина, която се корени в така наречените патогенни микроорганизми от различен произход. На практика инвазията на какъвто и да е вид в човешкото тяло прави така, че в даден момент се развива някакво заболяване, което може да предизвика друго. Диабетът не прави изключение, особено като се има предвид, че неотдавна стресът бе обявен за един от многото виновници за появата му. Тук изплува на бял свят и другата врзъка. А тя е: когато човешкият организъм се намира под непрекъснат стресов режим, имунната система отслабва и преминава в ръцете на вражеския отбор и неговия капитан. Това води до появата на налично активно заболяване, изсмукващо допълнително силите на имунитета, който в крайна сметка стига до положение на нефукциониране. Другият аспект, който е от полза на гъбичните заболявания, е примемът на неподходяща храна. Консумирането на прекомерно количество захари и въглехидрати също е храна за гъбичния патоген. Дори той да не е достигнал до прекомерна колонизация в организма, неправилно подбраните блюда го карат да се активизира. Проблемът тук е, че
в 99 % от случаите кандидата не показва симптоматика
което на практика ни кара да си мислим, че проблем няма. Въведени в заблуждение, ние не само не предприемаме мерки с цел подобряване на здравния статус, но и сами усложняваме ситуацията. Като цяло гъбичните инфекции, често свързвани с диабета, включват: Джок сърбеж, Стъпало на спортиста, Трихофития, Ъглов (ангуларен) хейлит, Онихомикоза и т.н. Първото споменато, познато в медицината като Tinea cruris, представлява дерматофит. По-просто казано, вид гъбична инфекция, засягаща предимно областта при слабините. Състоянието се проявява под формата на обрив с пръстеновидна форма.
Инфекцията причинява сърбеж или усещане за парене
в зоната, която е засегната. Обичайното място, на което може да се развие, са гънките на кожата, ануса, вътрешната част на бедрата и гениталните области, както и да се простира назад до перинеума и перианалната област, като обривът може да се разпространи към всяка част на тялото. Счита се за силно заразен. Засегнатите зони могат да изглеждат червеникави или кафяви, с или без лющене, преливане или напукване на кожата. Острата инфекция почти винаги започва в областта на слабините, обикновено от двете страни. Обривът има ясно дефинирани граници, които могат да се превърнат в мехурчета. Важно е да се отбележи, че Tinea cruris има изключително сходни симптоми с тези на псориазиса. Освен това наподобява кандидозното интертриго - инфекция на кожата, причинена от Candida albicans. Последният е по-специфично разположен между гънките на кожата и също трудно се различава от гъбични инфекции, причинени от Тinea. Кандидозното интертриго може да засегне области като слабини и ингвинални гънки; подмишнични ямки (аксили); под гърдите (млечните жлези). Проявява се със зачервяване, разраняване и подмокряне на засегнатите области. В основата на поразените участъци се наблюдава бял или жълтеникав налеп. Възможно е да има и залющване, а в периферията - поява на малки гнойни пъпчици, които се наричат сателитни пустули. Оплакванията при кандидозното интертриго са дискомфорт, парене и сърбеж до болка. В началото е възможно да е засегната една гънка, а в последствие да се разпространи и да „атакува“ повече.
Но освен с всичко изброено до тук, гъбичните инфекции, както и самите им агенти, имат много общо с едно сериозно състояние, чийто Световен ден се отбелязва на 8 юли. Става дума за алергиите, поставени на четвърто място по тежест сред хроничните заболявания в световен мащаб. Всички гъбични инфекции с алергичен симптом засягат горните и долните дихателни пътища, въпреки че в известен смисъл са поставени под общия знаменател. Вярно е, че много „алергии“ са леки и имат не до там застрашаващо влияние върху здравето. Но алергична тенденция (или атопия) често се забелязва в началото на живота и се променя с възрастта, което ни задължава да отреагираме на момента, в който за първи път тя се е проявила. Производството на слуз и
подуването на лигавицата на дихателните пътища, носа и синусите е отличителен белег
на гъбичната алергия. Друг интересен факт е, че кандидата стои и в основата на хранителната интолерантност, или така наречаните хранителни алергии, според научната гилдия, занимаваща с този проблем. Ако се борите с такава, може да сте сигурни, че виновникът е чревния дисбаланс. Често за страдащите от Candida е трудно да направят тази връзка, но алергичните реакции към глутен и млечни продукти, които изпитват, са свързани със свръхрастежа на Candida. Тъй като той не е видим за простото око, а и трудно се предполага за неговото присъствие, се стига до предписване на медикаменти, контролиращи симптомите, но не и отстраняващи провокатора им! Нещо, което от години се определя като препъни камък в съвременната медицина.
За това, когато тръгнем на битка със заболяване, нека бъдем готови да положим необходимите усилия без да се опитваме да си спестим. Все пак, както е казал Бенджамин Франклин: “Мързелът се влачи толкова бавно, че бедността бързо го застига”!
В нашия случай – болестта!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
